Борисов чака извинение от Анкара заради провокацията на турски министър

България очаква извинение от Турция заради изказване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Анкара се е намесила при приемането на поправките в Закона за вероизповеданията от българския парламент. За извинението е настоял премиерът Бойко Борисов по време на среща с турския вицепрезидент Фуад Октай в Букурещ

Българският премиер е в Румъния за четиристранната среща на високо равнище между България, Гърция, Румъния и Сърбия.

"Ядосан съм от това непремерено изказване на Чавушоглу. То е категорично неприемливо и не само е неприемливо, но и не е вярно", казал Борисов по време на срещата, предаде бТВ.

Заради повдигането на темата по време на срещата, турската страна поискала спиране на разговорите, за да уточни ситуацията.

"Никак не ми е приятно това, което са казали там. На Балканите намесата във вътрешните работи на която и да е държава е много лош сигнал, лошо възпитание и винаги поражда изключително големи конфликти. Така че се надявам те да поднесат своето извинение за това, което са казали", каза Борисов в Букурещ, цитиран от БНР.

Изказването на Чавушоглу за турска намеса в българската политика предизвика политическа вихрушка в София.

Досегашният шеф на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, съвносител на законопроекта заедно с ДПС, отрече да е имало такава намеса. Лидерът на ДПС Мустафа Карадаъй напомни, че тази неделя в Турция има избори, намеквайки, че изявлението на Мевлют Чавушоглу е предизборно. Външният министър Екатерина Захариева определи изявлението му като неприемливо, проведе телефонен разговор с него и извика турския посланик за обяснения.

Това обаче съвсем не бе достатъчно за БСП, чийто лидер Корнелия Нинова настоя главният прокурор Сотир Цацаров да започне разследване има ли намеса във вътрешните работи на България от страна на Турция, а президентът Румен Радев да наложи вето върху Закона за вероизповеданията.

Съгласно последните промени в закон, данъчните задължения на вероизповеданията ще бъдат отсрочени, като основната част от дълговете – над 8 млн. лв., са на Главното мюфтийство. Освен това вероизповеданията ще получават държавна субсидия, като в същото време ще могат да се финансират и от чужбина и няма да декларират даренията си.

"Обединени патриоти" и БСП са против външното финансиране на мюсюлманското вероизповедание. Другите им възражения бяха срещу първоначалното решение дълговете на мюфтийството да бъдат опростени, след което ГЕРБ и ДПС минаха на варианта разсрочване, което ще позволи на Мюфтийството да ползва държавната си субсидия.

В изявлението си в центъра за обществено образование Чавушоглу каза, че Анкара "ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това е един от приоритетите на външната политика на страната". Турция е била принудена да се намеси, защото българските власти се готвели да ограничат правата на вероизповеданията. След намесата на Анкара, законът бил променен.

"Главният прокурор да започне разследване има ли намеса във вътрешните работи на България и кои хора са били проводници на тази намеса", настоя в петък Корнелия Нинова и каза, че мълчанието на премиера Бойко Борисов по темата било заплаха за националната сигурност. Няколко часа по-късно премиерът реши да вземе отношение по темата.

Лидерът на БСП призова президента да свика Консултативния съвет за национална сигурност.

"Обръщаме се към "Обединени патриоти" да напуснат веднага правителството. В противен случай, участвайки с министри в този кабинет, това ще означава, че те одобряват тази политика", подчерта Нинова.

"Категорично не и по никакъв повод не съм чувал позиция от страна на Турция по темата за закона за вероизповеданията", каза в отговор Цветан Цветанов. Според него приетият в четвъртък закон е бил обсъждан с всички вероизповедания.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ от своя страна заяви: "Аз нямам представа да има такава информация, нямам и информация, но доколкото знам в неделя в Турция има избори".

Председателят на парламентарната група на "Обединени патриоти" Волен Сидеров настоя и премиерът да вземе отношение по случая. Според лидера на НФСБ Валери Симеонов случилото се е поредна провокация към България от страна на Турция.

"Кой и защо се меси в делата на вероизповеданията в България", питат в официална позиция от ВМРО. Поставят също въпроса какви интереси се гонят, "за да се опрощават дългове и да се отварят вратички за чуждо финансиране на вероизповеданията в България".

"Кой, как и по какви канали оказва натиск и влияние върху политическите партии и политическите процеси в България", питат още от ВМРО и призовават "Чавушоглу да назове имена и партии и да разкрие своите проводници на ислямизацията, радикализацията и на протурската политика. Въпросът е има ли български партии и политици, които участват в "достлука" и поемат за изпълнение задачи от Анкара, или просто Чавушоглу се опитва да впечатли избирателите".

Екатерина Захариева щяла да постави въпроса пред турския посланик, който бе извикан в МВнР в петък следобед. Тя потвърди, че е говорила с турския си колега Чавушоглу по негово настояване. Той изразил притеснение, че законът за вероизповеданията бил насочен срещу мюсюлманската религия.

"Законът не е насочен срещу нито една религия. Право на българския парламент е да се погрижи за това да финансира всички религии в България, така че да се чувстват равни. Нямаме какво да крием. България никога не се е подлагала на натиск", подчерта външният министър Екатерина Захариева.

Тя е готова да бъде изслушана по темата в Народното събрание.