"Прозрачност без граници": Институциите са неефективни в борбата с корупцията

Обществото ни като цяло вкарва сериозен ресурс за борбата с корупцията, за съжаление, той не дава резултата, който очакваме. Това каза доц. д-р. Даниел Смилов, ръководител на националното изследване за ефективността на институциите в борбата с корупцията, проведено от асоциация "Прозрачност без граници" (АПГ), цитиран от БГНЕС.

Целта на проучването е да не се фокусира директно върху българската проблематика, а да ни даде общ поглед и представа как се справяме в сравнение с другите държави в Европа, посочи Смилов. Изследвани са 13 ключови сектора, за всеки един от тях имаме индикатори, по които се постига ниво на сравнимост с останалите държави. Трите индикатора, по които са оценени 13 ключови сектора, отнасящи се до корупцията, са в категориите управленчески, ролеви, и капацитет за действие на институциите, разясни доцентът.

Според представените от Смилов данни с най-висока оценка са Сметна палата, омбудсмана и изпълнителна власт, а малко парадоксално на предпоследната (12-та) позиция са класирани антикорупционните агенции. Ако се сравняваме с "отличниците" видно е, че разликите са големи, понякога драматични, но ако се сравняваме например с Румъния или Словакия имаме до голяма степен припокриване на стойностите. В сравнение с регионалната класация за Европа в България имаме проблем с изборната администрация.

Българските институции получават по - високи оценки по отношение на капацитет и управление, но нисък резултат по отношение на ролята им в борбата против корупцията, продължи Смилов. Предприетите мерки дават резултат, но по един специфичен начин – имаме институции с голям капацитет, но не и голямо количество свършена работа.

В никакъв случай това не трябва особено да радва, или пък да изпадаме в депресия, но все още сме далеч от тези практики, към които се стремим, коментира Смилов. Изследването на националната система на почтеност се фокусира върху институциите, но тяхното действие трябва да се разглежда на фона на социалните и културните нагласи. След повече от десетилетие интензивна борба с корупцията 80% от обществото смятат, че по въпроса няма напредък, коментира доцентът.

В резултат от данните на проучването Смилов направи извода, че съществува разминаване между правната рамка и действителното изпълнение от различните институции. Обществото ни като цяло вкарва сериозен ресурс за борбата с корупцията, за съжаление той не дава резултата, който очакваме, добави ръководителят на проекта.

На досъдебна фаза не се проявяват всички принципи на наказателния процес, поради което и работата на органите на досъдебното производство остава по-скрита за медиите и обществото, заяви Ралица Илкова, експерт на АПГ. Според проучването на АПГ ролята на досъдебното производство е оценена с една от най-ниските индикатори в системата за създаване на проучването – 25 от 100. Категорично се чувства и недофинансиране на разследващите полицаи в структурите на МВР, продължи Илкова.

Не се полагат достатъчно усилия за уеднаквяване на практиката по приложение на закона от съда и прокуратурата, продължи експертът. Прокуратурата има формално и неефективно участие и сътрудничество с други институции по граждански и административни и административно-наказателни дела. Невинаги, когато се разкриват данни за престъпления в хода на дадено съдебно производство прокуратурата бива сезирана навреме. Все още не е преодоляно и недоверието на гражданите към прокуратурата и разследващите органи, каза още Илкова.

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?