Прозрачността на концесията за “Тракия” е в Държавен вестник

Г-н Мирчев, защо депутатите от НДСВ започват акция за разясняване на ползата от концесията на автомагистрала “Тракия” и каква е връзката между концесията и броя на катастрофите по пътищата, както се описали в листовката?

Това не е акция, а отговор на тези, които се опитваха да блокират преговорите с българо-португалския консорциум. След като някои политически сили искат да решат с магистрала “Тракия” чисто партийни въпроси, ние решихме, че трябва да кажем на обществото за пореден път колко прозрачни, ясни и точни са параметрите на концесионния договор.

След като започна голямото роене в дясното политическо пространство, много от десните партии не знаят с какъв потенциал разполагат и сигурно затова започнаха подписка срещу концесията – за да направят проверка колко няма да им достигнат евентуално да влязат в парламента.

Модернизацията на републиканската пътна мрежа се налага по няколко съображения. Преди всичко България има само 1.7% автомагистрали, около 340 км. В договора с ЕС, който ще подпишем на 25 април, сме поели обещанието да построим допълнително 1500 км магистрали и първокласна пътна мрежа. Това означава, че в близките години трябва да бъдат изградени и “Тракия”, и магистрала “Хемус”, и “Марица”, и “Струма”. И тъй като има много сериозно изоставане през последните 15 години в модернизацията на пътната инфраструктура, до известна степен лошото състояние на пътищата дава отражение и на катастрофите, жертвите и въобще на пътнотранспортните произшествия.

Все пак как точно концесията ще намали катастрофите по пътищата? Къде е връзката?

Връзката е, че с концесионния договор стартира може би първият проект в България, който се финансира при нови, ясни и прозрачни механизми, чрез публично-частно партньорство. Без инвестиции не могат да се изградят автомагистрали – това е връзката между произшествията и замърсяването на околната среда и редица други фактори. Автомагистралата е свързана преди всичко с мястото на България като транзитна страна, т.е. ако искаме да привлечем повече туристи, да откриваме работни места, да привлечем транзитен автомобилен поток през България, трябва да си оправим нашата републиканска пътна мрежа.

Поради каква причина концесионният договор все още е секретен, при условие че в закона за концесиите се изисква публикуването му в концесионния регистър, който да е достъпен дори чрез интернет?

Концесионният договор е подписан, но още не е влязъл в сила, защото по него трябва да се произнесат три институции – Комисията за защита на конкуренцията, Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия по отношение на Евростат. Няма нищо смущаващо в самия договор, но все пак да не забравяме, че той е между българската държава и един българо-португалски консорциум.

Може би основните му параметри по-нататък ще се знаят и ще бъдат публикувани, но след като изцяло приключи самата процедура. Но да не забравяме, че това е търговски договор, който все пак има и друга страна освен държавата, а има и взаимоотношения на българо-португалския консорциум с финансиращите банки. Но основните параметри са много ясни.

И все пак нямаше ли да е по-лесно, ако публикувате договора? По този начин нямаше ли да се разсеят всички тези, както вие ги наричате “спекулации”?

Едва ли на този етап, тъй като договорът все още не е влязъл в сила. Ние боравим с параметрите му, за разлика от други, които въобще не познават концесионния договор и боравят с някакви измислени цифри, което ние искаме да опровергаем. Това ще отвори вратите по-широко и за други чуждестранни инвестиции, защото ни имат доверие.

Не е лесно да намериш чуждестранен инвеститор с 700 или 800 млн. Това са огромни проекти и може би затова предишното правителство от 98-ма година не е успяло да намери инвеститори или пък самите те са нямали доверие на това правителство, защото прилагаше други механизми, които не са присъщи на сегашното управление. А това че се намери един инвеститор, който да инвестира в “Тракия” 720 млн. евро за двата етапа от Калотина до Бургас, показва и доверието, и гаранциите, че държавата се управлява добре и няма рискове нито за концесионера, нито за този, който ще дава парите, нито за държавата. И се надявам реално до края на годината да започне изпълнението на тези проекти.

Все пак, ако договорът наистина е толкова добър, защо не го публикувате и хората сами да се запознаят с него, а трябва вие да им го разяснявате?

Документът не е секретен, но все пак не всичко от един търговски договор може да бъде публикувано. Аз твърдя, че интересите на страната са защитени.

Но защо оповестяването му отново се отлага? Министър Церовски твърдеше, че след подписването му той ще стане публичен. Къде са тук прозрачността и публичността?

Прозрачността на автомагистралата е в решението на Министерския съвет, което е публикувано в “Държавен вестник”. Това е философията на концесионирането и то е достъпно не само за народни представители, а за всички граждани.

А защо е засекретен екологичният анализ?

Той не е секретен, защото всички области и населени места знаят къде ще мине автомагистралата, тя е обсъждана, знаят къде ще бъдат изградени пътните връзки и как ще бъде оборудвана. Тези неща се знаят във всички големи градове от Драгоман и Калотина до Бургас. Трябва ли да ги закачим на едно табло? Всеки, който иска, може да се запознае в МРРБ или Изпълнителна агенция “Пътища” с проектите – къде ще минава, къде ще са връзките.

А екологичната оценка?

Това са също елементи на екологичната оценка. Няма нищо тайно и секретно. Така че могат да се запознаят, ако имат желание. Но ние не можем да го сложим на площад “Славейков” и всеки да си го купува.

Говорейки за европейските изисквания, съществува и изискване за алтернативен безплатен първокласен път. Има ли заложени в бюджета средства и какво се предвижда за алтернативно трасе на северната дъга на околовръстното шосе на София, на пътя Калотина-София и на София-Пловдив?

Задължително трябва да има алтернативен път, но той не е безплатен. За алтернативния път се заплащат винетни такси. В програмата на МРРБ е заложено, модернизира се подбалканската линия... Така че задължително ще има алтернатива на София-Бургас. И въобще, правилото за алтернативен път ще бъде спазвано, иначе не можем да прилагаме правилата за допуск да ползваме автомагистралите и да заплащаме тол-такса.

А какви средства конкретно са заложени за алтернативните първокласни пътища?

На този въпрос трябва да отговори МРРБ. Аз имам информация, че те имат програма.

Съществува ли проект на алтернативен първокласен път по трасето София-Калотина например?

Не мога да ви отговоря кое ще бъде алтернативата на северната дъга на околовръстното, защото северната дъга някои се заблуждават, че е автомагистрала, но тя се нуждае от рехабилитация и почти ново строителство, защото...

Попитах ви за София-Калотина.

За София-Калотина има алтернативен път. Той е бил първокласен, защото е част от международен коридор... Разбира се, това са конкретни въпроси, на които аз трудно мога да отговоря къде ще бъде алтернативата на северната дъга. Едва ли някой, който е тръгнал по транзитното направление Калотина-Свиленград ще реши да влезе през центъра на София, а да не мине по магистралата, включвайки северната дъга. Що се отнася до леките коли, за които основно се отнася въпросът, за тях възможностите да ползват алтернативни пътища са много по-големи.

Това означава ли, че ще препоръчате на гражданите да минават през София, за да не плащат магистрални такси?

Такава препоръка никой няма да им даде, а и самите те много добре знаят, че попаднеш ли в центъра на един град, трудно се измъкваш, а и рискуваш от гледна точка на безопасността, на замърсяването на околната среда. Това не трябва да се тълкува по този начин. Въпросът е на техен избор. Случаят София е по-специфичен въпрос, който при самото изграждане на магистралата сигурно ще получи решение.

Искате да кажете, че към момента няма подобно решение?

За тези въпроси трябва да се обърнете към МРРБ, Столична община, област София.

Т.е. когато убеждавате населението колко е добра автомагистрала “Тракия”, вие няма да можете да им покажете конкретно предложение за алтернативния маршрут, при условие, че това също ще ги интересува?

Проектът за автомагистрала “Тракия” и за всички бъдещи автомагистрали се разглежда паралелно с алтернативните маршрути. Задължително. Но аз не разполагам с точните параметри и през кои населени места ще мине.

Например северната дъга може да се заобиколи, минавайки през съответните населени места. Такъв път има. Разбира се, с проекта и стартирането на модернизацията на северната дъга, се надявам, че ще бъдат предприети и съответните мерки – и финансови, и строителни за този алтернативен път, но София е един частен случай.