Малко познатото минало

Прозрението на Кьосеиванов

Пактът "Молотов – Рибентроп” е предсказан от български политик година преди да се случи

Министър-председателят Георги Кьосеиванов  с цар Борис Трети. Снимката е от трийсетте години на ХХ век. Публикувана е в сайта Изгубената България

Неотдавна Mediapool публикува статия на Лъчезар Тошев за спорната политическа фигура от близката ни история Стойчо Мошанов. Статията последва представянето на книгата на Дянко Марков "Свидетелствам под клетва", в която той дава своя поглед върху факти, събития и личности от обществения живот на България в средата на двайсети век.

Днес публикуваме погледа на Тошев за мястото на министър-председателя Георги Кьосеиванов (1935-1940) в контекста на драматичните европейски процеси от края на трийсетте години на двадесети век.

В средите на българската дипломация Георги Кьосеиванов е бил ценен заради своята прозорливост. Близките му споделят, че като премиер той понякога с дни не излизал от дома си (намиращ се на сегашния бул. "Левски” в София, а не в някоя резиденция), задълбочен в анализ на сложните политически ситуации в навечерието на Втората световна война.

Затова пък прогнозите му се сбъдвали.

В Министерството на външните работи бил известен с прозвището "Сфинксът”, заради непроницаемостта на неговите планове.

Най-известен в Европа той става с прогнозата си, че Хитлер и Сталин ще се съюзят и първият резултат от това ще бъде четвъртата подялба на Полша.

Прогнозата му е от декември 1938 г., когато двамата диктатори сипят хули един срещу друг и никой не би могъл да допусне тяхно скорошно съюзяване.

Съществува запазен документ за това прозрение във френския дипломатически архив.

Това е Телеграма № 34/16 декември 1938г. от френския посланик в София Ристелюбер до Министъра на външните работи на Франция Жорж Боне.

Документът е публикуван във Френската жълта книга – дипломатически документи 1938-1939 г. Екземпляр от нея беше притежание на журналиста и някогашен дипломат Евгений Силянов, секретар в посолството на Царство България в Берн по времето, когато посланик там е Георги Кьосеиванов.

Силянов многократно цитираше тази телеграма в многобройните си предавания по радио "Свободна Европа”. Поради важността на документа, предаваме текста на телеграмата изцяло. Оригиналният текст ни беше предоставен с любезното съдействие на г-жа Ирина Недева (автор на "Мисия Париж. Разговори с Евгений Силянов.”, ИК Семарш, 2007).

 

Телеграма N° 34

Г-н Ристелюбер, Пълномощен министър на Франция в София,

до Г-н Жорж Боне , Министър на Външните работи

София, 16 декември 1938

По време на неотдавнашен разговор, председателят на съвета (на Министерския съвет – б.а.) ми сподели за силното удовлетворение, което изпитва следствие на неотдавнашната френско-германска декларация.

Тя за него не е била изненада. Още от посещението си в София преди около две години г-н Нойрат му е изразил голямото желание на неговото правителство да постигне споразумение с Франция, тъй като двете държави вече не ги разделя никакъв спор. Той дори е изразил огорчението си от липсата на готовност на Париж да отговори на неговите предложения.

Що се отнася до Германия, въпреки че желанието ѝ за разширяване на изток бе очевидно, може би се лъжем, определяйки Югоизточна Европа като първата ѝ цел. Според него Полша е най-заплашена. Също така полско-съветското сближаване е израз на тази опасност. Взаимната дълбока омраза между двата славянски народа предопределяше това разбирателство да бъде краткотрайно и престорено.

Напротив, г-н Кьосеиванов не изключва, особено в случай, че Коминтернът би се съгласил да смекчи пропагандата си, възможността за сближаване между СССР и Райха. Това винаги е била мечтата на част от германския щаб. В този случай, четвъртото разделяне на Полша би позволило на Германия да продължи своя силен поход на изток.

RISTELHUEBER

По този повод, бившият френски премиер – социалистът Леон Блум (първият премиер социалист във Франция) по-късно пише в неговия вестник "Ле Попюлер” (вж. Стефан Танев "Отворени писма”, София 1994 г., стр. 208-209):

"Когато ние във Франция всички залагахме на картата на Москва, намери се само един човек с безподобно прозрение, който видя самата истина и ни я каза.

И това не е някой французин, а българският министър-председател Георги Кьосеиванов. Отвори ни очите, за да ни каже много време преди войната и удара, че Берлин ще се споразумее с Москва.

Рядко у някого такова политическо прозрение, обаче ние не му повярвахме.” (цитат по книгата на Ирина Недева "Мисия Париж. Разговори с Евгений Силянов”, София, 2007 г., стр.203)

Евгений Силянов не можеше да си спомни точно името на някакъв български тесен социалист, който по същото време издал в Женева книга на френски език, в която пледирал, че съюзът между нацисти и комунисти е неизбежен, че "братята” трябва да се помирят, за да се противопоставят заедно на плутокрацията.

Ние успяхме да намерим тази книга. Заглавието ѝ е "Рим–Берлин–Москва – неизбежният съюз”. Издадена е в Женева през 1938 г. с автор Габриел Лесли. Под този псевдоним се крие комунистът Александър Ликов, тогава емигрант в Женева.

През 1944 г. той става съпруг на поетесата Елисавета Багряна. Един екземпляр от неговата книга се намира и в Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий” в София, но също така тя се намира и в други библиотеки по света.

Възможно е Кьосеиванов да е почувствал по реакциите на левите среди, че подобен съюз е възможен и да е предвидил последиците от него. "Сфинксът” пази тайните си!

Така или иначе на 23 август 1939 г. целият свят разбира с изумление за съюза на Хитлер и Сталин. Седмица по-късно започва Втората световна война. На 1 септември 1939г. германската армия напада Полша.

На 16 септември Молотов официално поздравява Германия за навлизането ѝ в Полша, а на 17 септември в 4 часа сутринта Червената армия напада Полша в гръб.

На 29 септември 1939г. е подписан германо-съветският протокол за подялбата на Полша! Четвъртата подялба! Тогава се определят и границите на интереси между двата тоталитарни режима и …се приема обща декларация в подкрепа на мира!

Прозрението на Кьосеиванов се е сбъднало!

Дали историята щеше да е друга, ако му бяха повярвали през 1938-а?

____________________________________________

*Лъчезар Тошев е депутат от Синята Коалиция

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?