Психичното здраве е неглижирано, а помощта - недостъпна

Трима от четирима души у нас не получават адекватна помощ за психичното си състояние, което е характерно за страните с ниски и средни доходи. Само 2% от всички държавни разходи за здравеопазване са за психично здраве, а над 80% от тях отиват в психиатричните болници. Това се случва на фона на липсата на всякаква превенция на психичните заболявания. Тези данни изнесе д-р Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас по време на дискусия "Картина на психичното здраве с фокус върху депресивните състояния".

Около половината от всички психични заболявания започват на 14-годишна възраст, което съвпада с началото на пубертета. Разпространението на депресията почти се удвоява при хора над 65-годишна възраст. Депресията се повтаря при 75-80% от пациентите, а при 15-20% може да доведе до значителни нарушения в способността на човек да се справя с ежедневните си отговорности.

Околийски коментира, че дълги години психичното здраве е било неглижирано и е оставало в сянка.

Необходима е дълбока реформа, като такава е заложена на дневен ред в Стратегията за психичното здраве и Плана за възстановяване и развитие, но засега мерките са предимно на хартия.

Психиатричната помощ следва да се развива с разкриването на различни услуги в общността и достъпни центрове за психо-социална рехабилитация. Околийски изтъкна и важността на здравното обучение в училище, включително по теми за справянето с любовни и семейни проблеми, загуба на близък човек и др.

Той посочи, че хората с психични проблеми трябва да бъдат овластени и да имат думата при определяне дневния ред за политиките в тази сфера, а не това да се оставя в ръцете на феодализирани структури.

Калина Иванова, психолог от фондация "Глобална инициатива в психиатрията" коментира, че у нас психологичната помощ е платена и това я прави недостъпна за голяма част от населението, като много често това са най-нуждаещите се: хора, останали без работа, страдащи от различни заболявания и др. Тя посочи, че в ежедневието думата депресия често се употребява, без да влагаме в това клиничния смисъл на думата, което е свързано с подценяването на това състояние. Тя даде пример, че има житейски ситуации, в които е нормално човек да страда и след това да ги преодолее, каквато е например смъртта на близък човек.

"Депресията е повече от траур и невъзможност да намериш житейски смисъл", коментира Иванова. Един от начините човек да си даде сметка, че нещо не е наред с него, са околните, които са нашето "социално огледало". Техни коментари за промяна в нашето поведение могат да са сигнална лампа за нас.

Пациенти с редки и ревматологични заболявания разказаха за трудностите, произтичащи от диагнозите им и как това се отразява на психичното им здраве. Те често попадат в омагьосан кръг от проблеми, включващи: ограничаване на общуването с околните, оставане без работа, липса на разбиране и подкрепа. Не по-лека е и ролята на родителите, които се грижат за болни деца и които споделят, че заживяват живота на болното дете. Според тях е необходимо в болниците да има социални работници и психолози, които да започват да работят със засегнатите семейства още при съобщаването на диагнозата. Необходимо е и разкриването на центрове за подкрепа, които да са достъпни за хора от цялата страна.