Психолог: Българинът се чувства прецакан, озлобен и гневен

Демографският проблем, огромният процент работещи бедни, усещането за липса на перспектива са сред най-големите социални проблеми в България, казва психологът Христо Монов в интервю за БТА.

"Българинът се чувства прецакан, озлобен и гневен", заяви експертът. Заради ковид над 60 процента от сънародниците ни са на ръба на психичното оцеляване. Това се вижда в ескалиращото насилие през последните дни и месеци, смята психологът.

Децата претворяват в ежедневието си това, което гледат вкъщи и в медиите, а подредбата на акцентите в нашите медии е такава, че "гадостите" са изведени на първо място, коментира още Христо Монов.

"Първото, което трябва да направят новите управляващи, е да не спират децата от училище - можем да минем с празни ресторанти, но последиците за бъдещето на държавата ще бъдат ужасни, ако децата бъдат оставени още време вкъщи - ще загубим едно поколение", смята психологът.

Децата бяха оставени вкъщи като зверчета в клетка, а нищо не може да замени обучението им в училище, защото "училището не е само академичното, но и социализация, общуване с връстници и учители, спазване на норми, съобразяване с правила - никой няма да ти даде да ядеш в час, а вкъщи стоиш пред компютъра и набиваш", заяви Монов.

Той припомни, че според американски изследвания, с 30 процента е нараснал броят на децата с наднормено тегло за годините на онлайн обучение. А у нас още преди пандемията над 40 процента от децата бяха с наднормено тегло и влошени показатели на физическа дееспособност, отбеляза Монов.

"Забранихме зарята за Нова година и стана като Бейрут през 1982 г., това е компенсаторика, която трябва да е ясна", каза Монов. Той допълни, че тези, които ни управляват, трябва да знаят, че управляват българи, които са европейци, но българи, а не германци, шведи и т.н

Най -сериозният проблем пред държавата - демографската криза

Според психолога най-сериозният проблем пред държавата изобщо това е демографската криза. Той посочи, че сме застаряваща нация и скоро съотношението между работещи и тези, които са в пенсионна възраст, ще бъде такова, че пенсионната ни система няма да може да издържи.

Христо Монов смята, че хората в ежедневието си не виждат този огромен демографски проблем, защото пред тях има други - цената на електроенергията, покачващите се цени на стоките от първа необходимост.

Работещите бедни са голям процент

Бедните работещи са голям социален проблем на България. Средният европеец не може да си помисли, че ако работи, ще бъде беден, коментира Монов.

По думите на психолога, можем да съпоставим нашите минимални и средни заплати с тези в Словения, Чехия , Унгария , дори и съседна Румъния, за да разберем къде се намираме.

Той смята, че много години този проблем не се е решавал, тъй като според него сме имали антисоциално управление, следвали са се правила, които дори и неоконсервативните икономически теории са отрекли и примерът на други държави го е показал.

"Исканията да няма бюджетен дефицит и накрая преизпълнение на бюджета , разхвърляхме пари от джипката, които не се отразиха не само на развитието на икономиката, но и на качеството на живот на отделния човек", допълни Христо Монов.

Българинът се самоусеща като озлобен и прецакан човек

Българинът се самоусеща като озлобен и прецакан човек - всички са му виновни, той е най-кадърният, заслужилият, но има едни, които са го прецакали и затова си търси спасител, заяви Монов.

Според психолога българинът не е имал възможност да създаде самокритичност към себе си, която да се предаде на поне две-три поколения, за да разбере, че собственият успех е функция на собственото усилие.

"Донякъде това усещане, че можеш със собствени усилия да направиш нещо, първо се е появило в края на 30-те, после в края на 70-те години, но промените, които се случиха дадоха другото усещане - че някой ти пречи. Това де факто е така, когато имаш калпаво управление, въпросът е, че последните 30 години калпавите управления си ги избираме ние, а не някой друг", посочи психологът.

Пред българина липсва перспектива, преди десетина и повече години се появи този израз, че изходите са два - Терминал 1 и Терминал 2, допълни Христо Монов.

Попитан в момента други ли са изходите, Манов каза, че трябва да имаме малко повече доверие към тези, които сега поеха управлението на държавата, малко повече търпение и неподдаване на провокации, каквато според него без съмнение се готви на 12 януари.

"Аз следя внимателно действията им, виждам какво искат да направят, харесва ми начина , по който влагат парите на държавата - да има стимули и мотивация за развитие на икономиката, която е прекършена в България", посочи Монов.

Той смята, че основно е прекършена тежката икономика в България, която създава сигурен БВП.

"Не може да се разчита на туризма, защото той се влияе от много фактори - ако тази и миналата година беше ковид кризата, за следващата може времето през зимния и летния сезон да провали туристическата година - да няма сняг през зимата или да има дъждове през лятото", допълни Христо Монов.

Той смята, че трябва да има сигурна работеща икономика и селско стопанство, което да преработва тук онова, което сме създали. Ако изнесеш зърното като зърно е с една принадена стойност, ако го преработиш като макаронени изделия - това е два пъти повече, създава и работни места, допълни Монов.

Според него много неща трябва да се сменят в модела на функциониране на икономиката на България, като надеждата е, че управляващите са получили образование извън България, не защото непременно то е по-добро от българското образование, а защото са учили на друго място като манталитет, а не тук, където "шуробаджанащината, моят човек, прецакай другарчето" са водещи.