Птицевъдството е пред колапс, иска спешни мерки за подкрепа

Птицевъдството е пред колапс, иска спешни мерки за подкрепа

Браншът на птицевъдството в момента е пред колапс, ако няма директни мерки за подкрепа, производителите ще фалират. Това обяви в сряда, цитиран от БТА, Даниел Божанков, председател на управителния съвет на Асоциацията на промишленото птицевъдство /АПП/.

АПП обединява микро, малки и средни фирми от цяла България, като основните направления на Асоциацията са кокошки носачки за яйца, пилета бройлери за месо и родители на бройлери и на стокови носачки.

При себестойност на яйцето от стокови носачки 14-16 стотинки, производителите са принудени да продават на търговците и на магазините на цени, които са с 50 процента по-ниски от себестойността. Това става от октомври досега. За птицевъдите не е ясно какво става с цената до крайния потребител, който купува за 25-30 стотинки с ДДС.

Птицевъдите в България в момента образуват огромни загуби, особено при яйцата за прясна консумация, каза Божанков. По думите му от началото на 2020 година, когато започна пандемията, пазарните цени на яйцата и месото са започнали да падат, а цените на суровините за фуражите /пшеница , царевица, слънчоглед, соев шрот и олио/, са започнали да се покачват. Слабата реколта през миналата година на тези суровини е покачила допълнително цената за периода от миналата година досега с близо 50 процента.

Птицевъдите не могат да спрат своята дейност, защото процесът на отглеждане на стокови носачки и бройлерите е с продължителност повече от година. Загубите за това време стават огромни, а производителите са обвързани с договори и ангажименти към други фирми, както и ангажименти по бизнес- планове по европроекти и планове за извършване на допълнителни дейности за хуманното отношение, посочи Божанков.

Отрасълът на птицевъдството не беше взет под внимание за подкрепа със средства за борба с коронавируса, каза Божанков. По думите му птицевъдите единствено са имали възможност да бъдат подпомогнати по мярка COVID 2 , която е с таван 7000 евро. Мярката е базирана на броя персонал в стопанството, а в малките и средните предприятия хората са малко. Стопанство с 50 000 носачки се обслужва от 5-6 човека персонал, каза Божанков и посочи, че за много от птицевъдите това е единствен бизнес и семействата се изхранват от него. Подкрепата на едно заето лице е 470 лева.

По думите на птицевъдите браншът е тясно свързан с туризма, като при малко туристи и затворени ресторанти, продукцията не може да бъде реализирана и се получава пренасищане на пазара, заедно с внос от други страни. Птицевъдите са задлъжняли и със стотици хиляди левове на други фирми, като при един фалит на птицевъдно предприятие, ще се повлекат и други предприятия.

Провалили са се и опитите за износ на яйца за прясна консумация.

Птицевъдите предлагат краткосрочни и дългосрочни мерки за подкрепа на бранша.

Те предлагат сектор "Индустриално птицевъдство" да бъде включен във всички нотифицирани до момента мерки за предотвратяване на икономическите загуби от коронакризата, както и в пакета от мерки за възстановяване с евросредства за следващия програмен период.

Те настояват да има специална мярка за производителите на пилешко месо и яйца за консумация и разплодни яйца, като това да се случи в най-кратък срок от време, за да се предотврати невъзможността на стопаните да изхранвате животните си.

Птицевъдите искат и по-специална мярка за птицевъдство и свиневъдство за закупуване на фуражи и суровини за производство на фуражи за собствени производствени нужди, като механизмът да се определи на база продадена продукция в килограми за минал период от време. От нея да се възползват регистрирани земеделски производители и животновъди. Нашият най-голям проблем в момента е изхранването на животните, каза Божанков.

Те настояват и за безвъзмездно финансиране по Covid мерките, базирани на оборота на предприятието. Предлагат да има безлихвени кредити за оборотни средства или фуражи, които да бъдат предоставени от ДФ "Земеделие", ББР или др. финансова институция.

Птицевъдите искат да бъдат включени в мерките за дигитализиране на секторите, тъй като земеделието също има нужда от това. Имат и конкретни идеи как да стане.

Настояват да се продължи схемата за хуманно отношение към птиците за още един програмен период, тъй като средствата от мярката са от жизнено значение, за да сме конкурентоспособни на пазара в ЕС.

Птицевъдите предлагат да се намали ДДС на произведените първични продукти от земеделски произход /месо, яйца/ със ставка под 10 процента или да се приложи обратно начисляване на цялото ДДС . Добър пример затова са зърнените култури. Така ще се осветли и сивият сектор, смятат те.

АПП предлага в периода на икономическа криза в сектора животновъдство да се подпомага изхранването на животни за производствени цели чрез държавния резерв, като се отпуснат пшеница и царевица като стоков кредит на животновъдите за около 2 месеца, който държавата ще може да възстанови на жътва и производителите ще могат да заплатят на цени на жътва към този момент. За целта количествата могат да се пуснат на търгове през Софийска стокова борса, като се установят критерии за допустимост.

Тридесетдневният срок за изплащане на обезщетенията за унищожени птици , засегнати от птичи грип, трябва да се спазва стриктно, смятат производителите. Така и стопаните няма да крият заразата.

Предлагат държавата да стимулира привличането на инвеститори за изграждане на птицекланици. Предвиждат, че скоро ще има огромен проблем при стопаните, отглеждащи стокови носачки, които изпитват невъзможност да заколят по хуманен начин своите животни.

Споделяне

Още от Бизнес