Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Публичните разходи у нас - все повече и все по-неефективни

Въпреки повечето пари за здравеопазване, полиция и съд хората са още по-недоволни от тези сектори

3 коментара
Публичните разходи у нас - все повече и все по-неефективни

Ефикасността на публичните разходи в България остава под средните нива за Европейския съюз и част от обществените сектори продължават безрезултатно да гълтат все повече средства, без никакво подобрение на услугите, като най-сериозно е положението в здравеопазването, съдебната система и полицията.

Парадоксалното е, че макар средногодишните разходи за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) в България и в страните от ЕС да са много близки, крайният резултат от тях в европейските държави е стабилен, а у нас негативен.

Това сочи оценка на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г., изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) и финансиран от Фондация за свободата "Фридрих Науман".

Полицията и съдебната система са два от публичните сектори, които традиционно предизвикват сериозна обществена критика по отношение на работата си, отбелязват от ИПИ в четвъртък.

Бюджетът на МВР се увеличава всяка година като при текущото му изпълнение редовно се гласуват допълнителни средства. И докато разходите за полиция в България са с около 30% по-високи в сравнение с ЕС, качеството на предоставяните услуги се оценява с около 25% по-ниско. С други думи, данъкоплатците в България получават по-лоши и по-скъпи полицейски услуги в сравнение с ЕС.

Сходно е положението и при другата "болна” тема - работата на съдебната власт. При ежегодно увеличение на бюджета ѝ, включително допълнително отпусканите средства в рамките на текущата година, трудно може да се каже, че резултатите се подобряват, отбелязват от ИПИ.

Това се вижда както от ежегодните доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, така и от призивите на бизнеса в страната и чуждестранни камари за реална съдебна реформа, която да подобри защитата на правата на собственост в страната, допълват от института.

Обявените от него данни сочат, че докато средногодишните разходи за съдебната система нарастват от 0.6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0.7% в следващите две години, харчовете за този сектор в ЕС намаляват от 0.4% от БВП в периода 2011-2013 г. до 0.3% през 2014-2015 г. На фона на около двойно по-високите разходи в България качеството на работата на съдебната власт в страната е с близо 25% по-ниско, посочват от ИПИ и допълват, че подобно е положението и при полицията.

Анализаторите коментират още, че нарастването на бюджетните средства за здравеопазване от 4.5 но 5.5 на сто от БВП в този период е съпътствано от спад в качеството на предоставяните услуги. Това ясно показва липсата на каквато и да било връзка между размера на публичните разходи и качеството на плащаните с тях услуги. Тъй като Евростат отчита публичните разходи на начислена основа (т.е. в момента на възникване на задължението за плащане, независимо че плащането се състои в следващи периоди), разминаването между динамиката при разходите и качеството на услугите не може да се обясни с натрупани задължения в предходни периоди, отбелязват от ИПИ.

При пенсиите се наблюдава ясна тенденция на намаляване на ефикасността при ръст на разходите от 9.2% от БВП през 2011 г. до 9.9% от БВП през 2015 г. В същото време делът на пенсионерите, които не живеят в риск от бедност, остава почти непроменен през наблюдавания период, пише в оценката.

Ефикасността на разходите за пенсии в ЕС е малко над тази в България и остава стабилна в периода 2011-2015 г. Това се дължи както на липсата на значителна промяна в средногодишните разходи, които се движат около 10% от БВП, така и в оценката за качество.

Прави впечатление, че средногодишните разходи в ЕС и в България са много близки, докато при резултатите се наблюдава известно разминаване. По-конкретно, тенденцията в резултатите в България е негативна, докато в ЕС резултатите са стабилни, посочват от ИПИ.

Според докладчиците това може да се дължи на немалкото възможности за ранно пенсиониране в България (включително и чрез така наречените "инвалидни пенсии”), които в много случаи се използват за източване на пенсионната система. По този начин ограниченият ресурс за пенсии се разпилява (тъй като се ползва от повече хора и по-дълго), като възпрепятства осигуряване на адекватни доходи след края на трудовия живот, е един от изводите в доклада.

По-висока ефективност на изразходваните публични средства в сравнение с ЕС се забелязва само при социалните разходи, но пък размерът им варира значително, докато в ЕС нивото им е сравнително стабилно.

При останалите разгледани от ИПИ публични разходи традиционно са под средните в ЕС, с изключение на разходите за финансови, фискални и външни дейности, които са около средните нива. Въпреки близките разходи по тази функция постиганите у нас резултати са с около четвърт по-ниски в сравнение със средните в ЕС.

Институтът обобщава, че като цяло качеството на услугите в здравеопазването, социалните дейности и пенсиите намалява в разглежданите години на фона на увеличаващи се разходи.

Това не е изненада, тъй като дебатите около държавния бюджет обикновено се водят само около това колко средства са необходими за тези функции, но няма информация за необходимостта и качеството на съответните услуги. Въпреки че всяка година се приемат програмни бюджети, които предвиждат финансирането на дадена административна структура да зависи от изпълнението на определени програми, изпълнението им е проформа, а оценка за ефектите от съответните програми липсва, посочват от ИПИ.

Предвид това, че България е с най-ниския БВП на глава от население в ЕС, ограниченията пред бюджета са най-сериозни. От направения преглед се вижда, че разходната политика в разглежданите шест функции не цели повишаване на ефикасността на услугите, напротив. Това очевидно не се дължи на политическата криза от 2013-2014 г., тъй като резултатът и през 2015 г. остава непроменен – ефикасността на публичните разходи не само остава по-ниска в сравнение със средната в ЕС, но и се влошава в периода 2012-2015 г. Увеличението в тези разлики действа с противоположна сила на процеса на догонване на европейските икономики, заключава докладът.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. анита хегерланд
    #3

    Като изключихме науката от общите разходи в тези сектори, то ние обричаме лекарите на изоставане, съдиите - на изолация, полицаите - на липса на адекватно обучение. Ако лекарите не пътуват на симпозиуми, те няма как да научават новостите, които не се публикуват в Интернет, защото медицинските изпитания продължават по няколко години. Без европейско обучение, няма как нашите полицаи да се справят с тероризма. Без стажове и международни срещи, няма как правистите да са в час с европейското законодателство и изоставането ясно се вижда.

  2. olja501013
    #2

    10 години в ЕС и все още почти никакъв напредък. Навсякъде, където държавата се меси, празни приказки, корупция, кражби. Отровата на социализма и на СССР(КГБ)е много силна.

  3. Тoвa е целта на занятието демокрация, и на онези, които ги посрещат в Брюксел, Лондон, Берлин, париж, Вашингтон, Анкара, Анкара, Анкара, Анкара!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.