Публичните средства се харчат изцяло на тъмно

Няма никакво развитие на достъпа до обществена информация през миналата година и обществото е в условия на влошаваща се информираност. Това е заключението на неправителствената организация Програма “Достъп по информация”(ПДИ), чийто директор Гергана Жулева представи в понеделник доклад за работата през 2006 г.

От ПДИ разкритикуваха приетите на първо четене промени в Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), които въвеждат двоен стандарт при предоставянето на информация, по-дълги срокове, докато бъде разрешен достъпът, и по-високи такси за услугата.

Промените са в разрез с подготвяната директива на Европейската комисия в областта на достъпа до обществена информация, който е насочена точно в обратната посока, каза Жулева.

Най-голямата тайна в страната е потокът на публични средства към частния сектор по линията на обществените поръчки и концесиите, коментира юристът от ПДИ Александър Кашъмов. Той наблегна на факта, че на практика гражданите не могат да се доберат до никаква информация за частните фирми, които ще партнират на публичния сектор.

По думите му е абсурдно да се третират като конфиденциална информация данни, които влизат впоследствие в публичния регистър. За пример бяха посочени отказите на Външно министерство да предостави информация за сключваните договори с лобистки фирми.

От ПДИ съобщиха още, че България е единствената държава в ЕС, която няма достъпен в Интернет своя Държавен вестник.

“В България продължава да се гледа на предоставянето на информация като на политически процес, а не като на изпълнение на административни задължения”, допълни Кашъмов.

Проверка на “Достъп до информация” показва, че от 411 институции в публичния сектор, едва 78 процента имат Интернет сайтове, а само 31 имат секции за достъп до информация, 10 процента са с разяснения за правата на гражданите по Закона за достъп до обществена информация. Само 3 от институциите са публикували списъци с категориите служебна тайна, а нито една не е огласила списъците с разсекретени документи.

Почти половина от подадените заявления за достъп през ПДИ са приключвали с отказ (156 от 360) като в по-голямата част от тях са липсвали мотиви или на гражданите изобщо не им е отговорено. Освен всичко това в публикуваните от институциите образци за достъп до информация има изисквания за предоставяне на данни, които не се изискват от ЗДОИ, като ЕГН, номер на лична карта, БУЛСТАТ за юридическите лица.

Никакво съобразяване със съда

От 23 проведени дела от ПДИ през 2006 г., в 18 съдът е присъдил правото на гражданите да получат изискваната от тях информация. Въпреки това институциите не са се съобразили дори и със съдебните решения и договори като този на митниците с “Краун Ейджънтс” и за строежа на магистрала “Тракия” все още висят само по министерските чекмеджета.

Юридическият отдел на ПДИ посочи няколко примера на “интересна” съдебна практика. Разградският съд не отменя отказ на местния кмет да предостави актуален списък с общинските съветници в града с техните имена, адрес, месторабота и служебен телефон. Мотивите са, че това са лични данни.

Софийският градски съд отказва да предостави на група граждани отговор на бившия главен прокурор Никола Филчев на предложението на ВСС той да си подаде оставката през 2003 г. Мотивът е отново, че това са лични данни.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?