Публично-частни университети

Идеята на ректора на УНСС и председател на Съвета на ректорите Борислав Борисов да се върне платеното висше образование в държавните университети е почти узаконена, след като преди ден депутатите на ГЕРБ я облякоха в закон на първо четене. Против волята на всички останали партии в парламента, на образователния министър, на част от ректорите и въпреки предупрежденията на експерти, че това ще изроди и без друго не дотам цветущото висше образование.

Критиците на платеното висше предупреждават, че то ще върне практиката от средата на 90-те години, когато имаше два вида студенти - държавна поръчка и платени с високи такси - едните, влезли с високи резултати, а другите, защото могат да си платят. Като накрая и едните, и другите излизат с едни и същи дипломи, което води до девалвация на образованието. Отделно стои и въпросът доколко е морално в държавната база да се обучават студенти на частно.

Ректори на държавни университети също са против платеното висше и смятат, че това не е антикризисна мярка, за каквато се представя, тъй като по този начин няма да се налеят пари в системата. Причината е, че кандидатите са прекалено малко, а местата в държавните университети твърде много и всъщност ще се стигне само до преразпределяне на кандидат-студенти от едно висше училище в друго. Така за сметка на платените места в един ВУЗ, ще се намалят местата държавна поръчка в друг.

Формално прокарването на платеното висше в закон е по инициатива на Академичния съвет на Софийския университет, макар ректорът на Алма Матер проф. Иван Илчев да има резерви към подобна форма на обучение.

Борисов обаче най-отдавна и най-последователно защитава тази кауза и пръв я извади отново на дневен ред, когато през пролетта се наложи орязване на парите на висшите училища.

За последно той лансира тезата си за платеното висше, когато през май от Софийския университет излязоха на протест заради намаленото си финансиране.

Тогава Борисов се дистанцира от протеста и заяви, че “след като държавата няма финансови възможности да осигури бюджетно финансиране на университетите, защо не им разреши те сами да изкарват пари от тяхната дейност“.

Ректорът на УНСС като цяло е радетел за вкарването на частната практика в държавния ВУЗ. Под негова редакция излязоха и промени в Закона за висшето образование, които предлагат висшите училища да могат да създават търговски дружества, да развиват собствен бизнес и търговия с имоти. Въпросните поправки в момента са в МОМН, където се “преработват“.

На принципа “колкото повече, толкова по-добре“ Борислав Борисов застъпва и тезата, че по-престижните университети като неговия, трябва да получават повече пари от държавата.

Верен на същата максима, с промените в Закона за висшето образование, изготвени от него и Съвета на ректорите, се предвижда висшите учебни заведения сами да определят броя и продължителността на мандатите на ректора.

В момента ректорите могат да са начело на дадено висше училище най-много за два мандата по четири години, като самият Борисов кара втори мандат, който изтича в края на следващата година.

Но както се казва в често цитираната от премиера Бойко Борисов поговорка, “Не е луд, който яде зелника, а който му го дава...“. А в случая зелникът се дава от самия премиер, който въпреки волята на образователния си министър Сергей Игнатов, реши да “угоди“ на исканията на няколко висши училища, поставени в удобен момент.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор пита КС за имунитета на президента?