Стратегията за държавната администрация предвижда

Публично порицание за мързеливите чиновници

Тестът става задължителен за повишение в службата

Публично порицание за мързеливите чиновници

Правителството планира да се бори с произвола на държавните служители със специален сайт, на който ще качва всеки гаф за назидание на провинилите се. Това е предвидено в новата "Стратегия за развитие на държавната администрация", която е пусната за обществено обсъждане.

Документът е разработен под ръководството на вицепремиера по икономическо развитие Даниела Бобева, която е председател на Съвета за административна реформа към Министерския съвет.

На първото заседание на кабинета Бобева обяви, че "сега е жътвата на стратегии от нашето правителство". Тогава тя констатира, че има "прекалено много стратегии", които в голямата си част не се изпълняват и нямат годишни планове какво точно трябва да се случва."Имаме един дебат по стратегии изобщо да водим и дали всичката ни енергия не отива в писането на стратегии, отколкото да вършим конкретни неща", казва Бобева.

Новата стратегия за държавната администрация ще се изпълнява с пари от националния бюджет и еврофондовете, като по "мултифинансираната" по думите на ЕК програма "Добро управление" са предвидени 375 млн. евро безвъзмездна помощ.

Близо 28 000 души са се оплакали от чиновници през 2012 г.

През 2012 г. от администрацията са се оплакали 27 967 души и това не е отчетено като проблем, е посочено в стратегията. Данни за други години липсват.

Досега като цяло не са се налагали санкции за действия или за бездействие на служители, което е навредило на хората или е нарушило правата им.

За това се планира да бъде създадена система за събиране и анализиране на жалбите и сигналите на хората от бюрокрацията, каквато в момента няма. Публичното признаване на чиновническите грешки с качването им в "сайта на срама" трябва да има дисциплиниращ ефект за администрацията, смятат авторите на стратегията.

Те отчитат, че в законодателството има и правна празнина за това как извън съда хората могат да защитят правата си. Затова ще бъде създаден административен арбитраж.

Целта на тези мерки е да намалее драстично броят на жалбите и на съдебните процедури през следващите години.

Всички чиновници на тест

Всички държавни чиновници ще минават през текущи тестове, с които ще се определя кой да бъде повишен в ранг или длъжност, предвижда още документът. Сега чиновниците растяха в ранг и длъжност въз основа на оценките на дейността на преките им ръководители. С новия подход ще се гарантира избягването на субективния момент, смятат авторите на стратегията.

Подборът на главни секретари, директори и шефове на отдели във ведомствата ще става задължително с конкурс.

Правителството ще върне и централизираните конкурси за подбор на новопостъпващи в администрацията служители. Те бяха въведени по времето на тройната коалиция, но при правителството на ГЕРБ не бяха правени такива.

За новопостъпващите чиновници е предвидено да имат наставник, който ще ги обучава и въвежда в тънкостите на административната работа.

Стратегията предвижда и сътрудничество с университетите за приемане на повече студенти в специалности, нужни на ведомствата. Целта е администрацията да си върши качествено работата, а не да се наемат консултанти. Държавата е платила 19 млн. лв. за консултански услуги през 2012 г. за дейност, който би трябвало да се свърши от администрацията, е отбелязано в документа.

Според авторите на стратегията опитът на бившия финансов министър Симеон Дянков да въведе мениджърски подход в заплащане на чиновници, като бонусите зависят от заслугите се е провалил. Новият модел не е проработил поради липсата на пари и субективната оценка на някои началници при оценка на любимците си. Други шефове са избирали златната среда и давали на всички еднакво за да няма конфликти. Всичко това е довело до демотивиране на част от чиновниците, е посочено в документа.

Окрупняване на двойно нарасналите служби

Планирано е още окрупняване на административните структури в страната, които са силно раздробени и за 17 години са нараснали двойно. Ако през 1996 г. те са били 55, към 2003 г. са вече 140, а за миналата година броят им е намалял до 114.

Високият брой структури е една от причините да има сериозно дублиране на функции между отделните звена. Например контролът върху трудовата дейност е възложен на 14 структури, а само една разпоредба на Закона за виното и спиртните напитки на 10 едновременно.

Като сериозен недостатък е отчетено постоянното нарастване на законите – със 100 за 15 години. До 1998 г. те са 250, а през 2013 г. вече са 346. Отделно действат 2950 подзаконови нормативни акта. Това създава пречки за бизнеса и хората, трудно се създава и стабилна съдебна практика, смятат авторите на стратегията.

Законът за здравното осигуряване е най-често променяния нормативен акт. Той е поправян и изменян 78 пъти след 2000 г. Другите често променяни закони са за устройството на територията (64 пъти), за здравето (57 пъти), за движение по пътищата (50 пъти), за водите (47 пъти). Постоянната промяна на законодателството затруднява прилагането му, отчитат авторите на документа.

Електронното правителство остава мираж

Въпреки усвоените милиони левове всички управляващи досега са се провалили и в изграждането на електронното правителство, става ясно от документа.

Информационните системи на институциите остават несъвместими, някои от тях са остарели и не могат да бъдат интегрирани. Липсват взаимодействие и възможност за обмен на данни.

Дигиталната ера не е помогнала за намаляване на чиновниците и спестяването на пари, е посочено в документа.

На срещата с американския бизнес в България премиерът Пламен Орешарски даде пример с ведомство, в което чиновниците използват 42 различни софтуера. От думите на Орешарски стана ясно, че електронното управление няма как да се случи до края на мандата на правителството и за това се залага на електронни услуги.

Плановете на правителството са те да се увеличават поетапно. Целта е на първо време да се въведе плащането с банкова карта на всички услуги за граждани и бизнеса. Планира се да се започне и прилагането на политиката "Отворени данни", която предвижда всички данни и информации, с които разполагат администрациите да са достъпни в интернет.

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?