Публикуваните грами не са толкова опасни, колкото се твърди

Мисля, че засега разбрахме, че Джулиан Асандж, основателят на сайта Уикилийкс, има големи амбиции. Сред тях е и, както знаем, краят на американското управление. На сайта си той описва американските секретни дипломатически документи с драматични и зловещи думи, като говори за изгубените идеали на Джордж Вашингтон и твърди, че тази документация показва каква дълбока пропаст има между обществения облик на САЩ и това, което те говорят при закрити врата.

Но уви, публикуваните поверителни документи не отговарят на тези твърдения. Напротив, както и други вече забелязаха, те показват, че американските дипломати до голяма степен преследват както открито, така и тайно същите цели, въпреки че във втория случай си служат с по-хаплив език.

Но публикуваните грами на теория би трябвало да породят доста по-сериозни проблеми за правителствата, които тайно преследват много по-различни цели, отколкото твърдят. Например документите би трябвало да създадат проблеми на руския премиер Владимир Путин. Един от тях описва Русия като мафиотска държава. В друг американски представител разказва, че мътните дейности на четвъртата по големина в Русия петролна компания имат за крайна цел личното облагодетелстване на Путин.

Други информации разкриват, че руски представители са се присмивали на усилията на САЩ да спрат продажбите на оръжия на страни като Иран, Судан, Венецуела и Сирия. Защо? "Защото Русия придава важност на онези дипломатически врати, които продажбите на оръжия отварят, както и на нечестните печалби, които тези продажби носят на корумпирани висши чиновници".

Грамите би трябвало да създадат проблеми и на италианския премиер Силвио Берлускони. Най-малкото заради неговата връзка с Путин. В един от документите се твърди, че Берлускони и неговите приближени лично и ловко извличат облаги от енергийните сделки с Русия, и се казва, че личните интереси на премиера са деформирали италианската външна политика.

"Италианското правителство е много двулично по отношение на енергийните проекти, които би трябвало да помогнат на Европа да разнообрази своите енергийни доставки, като същевременно подкрепя други проекти, които биха повишили европейската енергийна зависимост от Русия", се казва в една от грамите. В други Берлускони е обрисуван като хаотичен и непостоянен човек, изтощен от прекалено пируване до късно през нощта. Твърди се дори, че на среща на високо ниво Берлускони задрямал.

Но революциите се извършват от човешки същества, не от уеб-сайтове. Може ли подобен род информация, разпространена извън контекста на националните медии или на вътрешни криминални разследвания, да засегне Путин или Берлускони у дома им? Може ли документи, публикувани на (парадоксално) таен интернет сървър в Швейцария да свали руското или италианското правителство?

В Италия тези истории със сигурност са били прочетени. Италианският в. "Кориере дела сера" препечата и анализира грамите. Те дори станаха обект на дебат в онази половина от италианските медии, които са притежавани от Берлускони. Но италианският премиер и без това има проблеми. Неговата управляваща коалиция се разпада и може би ще бъде разпусната по-късно този месец. До известна степен италианците не бяха наистина шокирани от грамите, признава италианският журналист Бепе Северини.

"Мнозинството от италианците приемат, че политиците гледат да се възползват от положението си", допълва журналистът. При липсата на политическа култура, заклеймяваща корупцията, на прокурори, които да преследват корумпираните, това е само поредната серия от сензационни скандали в Италия. Берлускони организира партита с Путин? И какво от това. Та той организира партита с кого ли не?

В Русия няма национални медии, които да коментират разкритията на Уикилийкс. В деня, в който бяха разпространени информациите за мафиотската държава, главната руска телевизия съобщи, че река Москва е замръзнала, акули са нападнали руски туристи в Египет, пияни шофьори на камиони транспортират ядрени оръжия в САЩ. Руски представители определиха разкритията като безмислица, намеквайки, че американските дипломати в Москва не са запознати с нещата. Путин организирал партита с Берлускони? Никой не е чувал изобщо за това.

Ако тези твърдения бяха изнесени от руски политици в Русия, или от италиански прокурори в Италия, реакциите в Русия можеше и да бъдат различни. Сами по себе си грамите не доказват нищо. Дипломатите предават разни информации, но не ги подкрепят задължително с документи или други доказателства. За да може истории като тези за Берлускони и Путин да имат ефект, то някой, било то журналист или опозиционен лидер, трябва да поработи върху тях, да ги проучи и да представи доказателства.

После някой друг трябва да организира съществуващите институции - или да създаде нови - така, че те да отстранят, да се противопоставят или да гласуват недоверие на националния лидер. Но ако законите за корупцията не са достатъчно строги, ако съдебната система не работи, ако гласоподавателите не намират отдушник за гнева си, ако те дори не могат да изхвърлят некадърниците от политиката, то тогава грамите няма да имат по-голямо въздействие от клюките за разни партита.

За жалост на Асандж и на неговите революционни кохорти,  загадъчните купища информации без свързващо звено помежду им и без политическа система, която да предприеме нещо във връзка с тях, не означават изобщо нищо.

Самата английска дума "leaks" (в превод "изтичания") няма никакво значение. Също както и никога не е имало Туитър революция, въпреки шумната реклама, защото активността в интернет просто не е толкова ефективна, колкото активността в истинския живот. Сега, както изглежда, и революцията Уикилийкс също няма да доведе бързо до никъде.

По БТА