Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Пукнатини в НАТО, главоблъсканица в ЕС

0 коментара

Сигурно много читатели на вестници и телевизионни зрители в Талин, Варшава, Будапеща, София и Тирана си търкат невярващо очите, когато четат или гледат как старите членове на НАТО спорят в Съвета за сигурност на ООН, на конференция в Мюнхен или в щабквартирата на НАТО.

Дори немците са изненадани, че правителството в Берлин зае позиция, диаметрално противоположна на тази на Вашингтон. Федералната република дължи на американците много: освобождението от Хитлер, изграждането на икономиката и на демокрацията след 1945 г., помощта при Обединението. В САЩ вече няма да прощават толкова бързо на днешните германски управляващи партии много неща.

Хубаво е да не се започва война прибързано. Всяко война е катастрофа. Тя не винаги може да бъде оправдана. Но и не винаги е несправедлива. Цяло чудо беше, че ГСДП и Зелените изявиха готовност да участват във войната в Косово, макар че в дъното на душата си са антимилитаристи.

Но фактът, че канцлерът Шрьодер толкова отрано реши, че няма да одобри резолюция на ООН, която легитимира войната в Ирак, все едно какво ще открият инспекторите там, беше афронт за Вашингтон. В берлинското външно министерство никак не се зарадваха на това, защото по този начин бе загубено всякакво пространство за маневриране. Тук се говори за най-голямата дипломатическа глупост, извършена след основаването на Федералната република, а по адрес на Шрьодер се изричат презрителни, дори унищожителни думи.

Външният министър Фишер едва ли е бил доволен от избързването на своя канцлер, още повече, че не винаги е бил информиран предварително. Той обаче споделя с Шрьодер рязкото неприемане на една война срещу Ирак. С известна доза смелост Фишер заяви на американския министър на отбраната Ръмсфелд, че логиката на САЩ не му се струва убедителна, но си замълча за гафовете на Шрьодер.

Това, че Белгия, Франция и Германия в момента отказват на партньора от НАТО Турция ракетите "Пейтриът", изостря напълно ненужно конфликта. По този начин спорът бе прехвърлен на арената на НАТО. За мнозина сигурно изглежда безумно, че в декларация срещу твърдия курс на САЩ, Ширак, Шрьодер и Путин бият в една и съща точка.

В Берлин много добре знаят, че са попаднали в задънена улица. Ето защо се опитват с нови и нови предложения някак си да обърнат страницата. За Германия това непрофесионално поведение ще има последици - и икономически, и политически.

От друга страна, САЩ действително не можаха да убедят всички държави, и преди всичко гражданите на тези държави, че войната срещу Ирак е абсолютно необходима. Американските аргументи изглеждат недостатъчни и на онези, които винаги са ценили идеализма и великодушието на САЩ. В цялата логика липсва най-малко едно звено. Мнозина предполагат, че САЩ искат да нападнат само заради петрола. Това обаче е само предположение, но не и доказателство. Човек се пита защо преди три месеца толкова много държави са гласували за резолюция 1441 на ООН, щом като в никакъв случай не са желаели война.

Берлин и Париж със сигурност бяха изненадани, че толкова много бивши комунистически страни от Централна и Югоизточна Европа застанаха на страната на САЩ, въпреки че и там няма много привърженици на войната.

Очевидно в тези страни разчитат (с право) на това, че САЩ са най-могъщата сила в света и следователно най-добрият гарант на сигурността - и помнят, че без тях никога нямаше да се стигне до краха на комунизма.

След открития разрив съществува опасността старото НАТО, което и сега вече е болнаво, скоро да стане толкова недееспособно, че да не бъде в състояние да гарантира сигурността дори и след преструктурирането си. В момента никой не мисли за най-лошия вариант, а именно, Вашингтон да се оттегли постепенно от Европа. Това би натоварило европейските членове на НАТО с ново бреме. Те ще трябва да намерят огромни суми, за да разширяват и модернизират въоръжените си сили.

За Европа беше доста удобно да се предостави на американците най-голямата военна тежест в Босна и Херцеговина и в Косово. Занапред обаче едва ли някой ще може да подсвирне на САЩ като на куче, когато му потрябва.

В този спор Евросъюзът не може да остане невредим. Съвсем очевидно е, че неговите членове, както и кандидатите, не намират обща външнополитическа линия. В "Старата Европа", както Ръмсфелд нарича Германия и Франция, вече се чешат по главата и се питат защо САЩ изглеждат толкова атрактивни за централно- и югоизточноевропейците.

Залогът е голям. С ненужни демонстрации на сила може да се изпочупи много стъклария, но не и да се слепят парчетиите.

Да си против войната е законно. Глупаво е обаче заради това да рушиш приятелства. Ако се стигне до война в Ирак, напрежението вероятно ще нарасне още повече. Ще завалят нови обвинения, ако войната се проточи, но също и ако тя приключи бързо. Печелившата карта е: да се върнем към дискретността на дипломацията и да не даваме ненужни поводи за подозрения в антиамериканизъм.

*Авторът е немски политолог, дългогодишен ръководител на научно звено във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания в Кьолн.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.