Дезинформацията, фалшивите новини и пропагандата от години са сред най-големите обществени проблеми не само в България, но и в Европа. По данни на Евростат от есента на 2023 г. 81% от гражданите на Европейския съюз възприемат дезинформацията като проблем за демокрацията. На това мнение са и 78% от българите.

Проблемът с дезинформацията в България е осезаем. Непрестанно ставаме свидетели на фалшива информация по чувствителни за обществото теми като миграцията, икономическата ситуация, войната в Украйна. В началото на годината фалшивите новини заляха и теми от национално значение. За няколко седмици жертви на дезинформацията станаха Вазовото стихотворение "Аз съм българче", Паметникът на свободата на Шипка и данните на българските ученици. На фона на влизането на България в Шенген пък имаше твърдения за приемането на хиляди бежанци, които трябваше да бъдат опровергавани от Министерски съвет.

Малко над половината българи често се сблъскват с фалшиви новини, сочи проучване на Евростат

Според данните на Евростат от 2023 г. 68% от българите възприемат фалшивите новини като проблем за страната, което е под средното ниво за ЕС (77%). 51% от българите твърдят, че често се сблъскват с фалшиви новини, а 52%, че ги разпознават лесно, но това е сред най-ниските показатели в ЕС. Тези данни по-скоро показват, че българите се затрудняват да определят дали една новина е фалшива или не.

Неслучайно България заема последно място сред страните от ЕС в класацията на Индекса за медийна грамотност две поредни години – 2022 и 2023 г. Това прави страната ни една от най-уязвимите към дезинформация, а нивото на медийна грамотност на българите е най-ниското сред държавите членки.

Държавните институции все още не са намерили решение на този проблем, тъй като не се предприемат достатъчно кампании за разпознаване и борба с фалшивите новини.

Всичко това превръща България в лесна жертва на руските хибридни войни и дезинформация в социалните мрежи, най-вече Facebook, който се използва от около 80% от българското население. 70% от българите смятат, че социалните мрежи са начин за информиране, а повече от половината се доверяват на информацията там.

Според доклада на фондация "Humanity for Freedom" от края на 2023 г. Балканите са централна точка на руската пропаганда. България е особено податлива към руско влияние и поради исторически причини – Руско-турската освободителна война (1877-1878) и най-вече индоктринацията по време на социализма.

Тенденцията се затвърждава и от някои данни. Проучване на Европейската комисия от 2022 г. показва, че само според 46% от българите Русия е изцяло отговорна за войната в Украйна, докато този показател в ЕС е 88%. Данните на Евростат от есента на 2023 г. показват, че 40% от българите не са съгласни със санкциите спрямо Русия, докато в ЕС този процент е 21. Блзио 60% от българските граждани не одобряват и военната подкрепа за Украйна, а 56% не се удовлетворени от реакцията и позицията на правителството.

Проучване на Ипсос за Евронюз, публикувано през март 2024 г., пък показва, че Владимир Путин е вторият най-харесван чуждестранен лидер сред българите с положителен рейтинг от 37%. Това е и най-високото одобрение за руския президент сред всички 18 анкетирани държави-членки на ЕС. Най-харесваният лидер сред българите е унгарския премиер Виктор Орбан – 47% одобрение.

Журналистът в отдела за цифрови разследвания на Агенция Франс прес Росен Босев заяви пред Mediapool, че основните цели на дезинформацията са монетизация на интернет трафика, налагане на определени политически или други виждания, внасяне на смут и разделение сред обществото.

В интервю за Mediapool експертът по анализ на социалните мрежи Георги Ауад коментира, че в България особено силно работи дезинформацията, която насажда страх за бъдещето на децата.

"Страхът, че в България децата ще ги учат на тези "измислени неща", които учат децата на Запад. Появяват се тролове, които разказват истории как буквално всеки четвъртък карали момчетата в Западна Европа да носят полички и други такива неща. Това са неща, които в реалния живот не са се случили, но в онлайн пространството на български език присъстват като добре описани истории. Очаквам всеки момент "Европа да ни забрани за десета поредна година да отглеждаме домати", обяснява той.

Според него преди европейските избори основният наратив, използван за провеждане на дезинформационни кампании в Европа, ще бъдат бежанците.

"По-интересна е дезинформацията за военната помощ за Украйна, която има значителна тежест. Настоящите дезинформационни кампании се опитват да убедят европейската аудитория, че ако продължи да изпраща военна помощ на Киев, това ще доведе до повече украински жертви и ще приближи европейците до глобален конфликт. Третата основна тема на дезинформацията е Зеленият курс, за който се твърди, че ще предизвика недостиг на електроенергия, ще бъдат наложени ограничения и накратко – всички ще умрем заради липсата на руски газ", допълва Ауад.

Росен Босев препоръчва да се подхожда със съмнение към всяка публикация, звучаща шокиращо или като сензация.

"Особено когато става дума за информация, която съвпада с вижданията ни – тогава хората стават още по-безкритични. Ако "новината" не е била отразена от уважавани международни медии също е повод за съмнение. Четете, отново критично, коментарите на другите потребители, които могат да дадат полезна инфорамция" , пояснява той.

Според Ауад, докато българската държава не разработи образователна система, която да преподава медийна грамотност на своите граждани, проблемът с дезинформацията ще продължава.

Въпреки разпространеното мнение, че по-възрастните са по-податливи на дезинформация, проучване от февруари 2024 г. сочи, че 44% от българските тийнеджъри изпитват затруднение да разпознават фалшивите новини.

Все пак през март българските власти предприеха мерки срещу дезинформацията и в Министерството на отбраната беше създадена специална структура, която да следи дезинформацията онлайн и в традиционните медии.

Координационно звено за борба с вълната от дезинформация, заливаща социалните мрежи, се рекламираше от българските власти повече от пет години.

Още по темата

Военното министерство ще следи за фалшиви новини в медиите и нета

1 март 2024 12:34

Информационният център ще следи и анализира "хибридни информационни атаки и кампании за дезинформация, насочени срещу армията и срещу националната сигурност и отбранителната политика". Директорът на информационния център, Владимир Миленски, заяви пред парламента, че комисията няма да налага цензура.

Центърът е създаден към Министерството на отбраната, тъй като дезинформационните кампании, започнали след началото на руската война в Украйна, засегнаха сериозно интересите на българската армия. Внушенията, че България ще бъде въвлечена във война, са широко разпространени, включително от политически актьори като лидера на проруската крайнодясна партия "Възраждане" Костадин Костадинов, който оглавява третата по големина партия в страната (около 14% подкрепа).

Сходства по съседски

Когато говорим за медийна грамотност и борба с фалшивите новини, Румъния е в много сходна ситуация с България. Северната ни съседка е втората държава от ЕС с най-лоши показатели по отношение на медийната грамотност след България. И там се разпространява дезинформация по различни актуални теми и то в контекста на избори 2 в 1, подобно на България. Разликата е, че освен на европейски румънците ще се явят на местни, а не на парламентарни избори.

Програмният директор на румънския мозъчен тръст Global Focus Руфин Замфир споделя, че с наближаването на изборите се наблюдава и засилване на дезинформационните послания.

Той пояснява, че кампаниите за дезинформация винаги са изградени около събития, които са възможно най-реални и които пораждат силни и антагонистични емоции, които тласкат населението към логика от типа "ние срещу тях".

"Основните теми на дезинформацията в Румъния са тези, които ерозират доверието в демокрацията и в националните и международните институции, които я обслужват", добавя Замфир.

От тази гледна точка основните наративи на дезинформацията в Румъния са изградени около несигурността: икономическа (не знам дали утре ще имам работа; не знам дали доходите ми ще ми позволят да потребявам в контекста на покачване на цените и т.н.), физическа (здраве, безопасност и т.н.), политическа (дали моите интереси са представени в публичните политики или не, дали моите интереси са представени в извъндържавните форуми – ЕС и НАТО).

Според него изборите за Европейски парламент повишават ефективността на кампаниите за дезинформация, които се провеждат и прилагат в Румъния.

Изборите за Европейски парламент предлагат предимството на "лесен противник", който не се бори и не присъства ("тази институция, ЕС, създадена от елитите в техен интерес", "този инструмент, чрез който Западът налага диктаторската си воля", "третират ни като второ качество хора", "трябва да си върнем политическия и икономическия суверенитет", "ЕС ни превръща в ЛГБТ и забранява религията ни").

Войната в Украйна също се използва за разпространение на дезинформация. Чрез нея Русия цели да отслаби подкрепата за помощта за Украйна и да премахне наложените ѝ санцкии, а
румънските радикални популисти – да консолидират собствения си електорат и евентуално да подкопаят този на политическите си опоненти.

Според думите на Замфир в Румъния има дезинформация, която обслужва интересите на Русия и част от нея се разпространява съзнателно от предполагаемо проруски канали (политици, акаунти в социалните медии на някои институции, свързани с Русия – посолството, културния център, някои отворени групи с проруска ориентация).

"Дезинформационните разкази от сферата на "токсичния пацифизъм" се популяризират най-често в Румъния и тук Кремъл успешно спекулира с дневния ред на вътрешните антиевропейски актьори. "Русия не може да бъде победена, така че инвестициите в Украйна са безсмислени", "Украйна трябва да отстъпи териториите на изток и да сключи мир, защото така или иначе ще ги загуби" са само два от най-актуалните наративи, когато става въпрос за дезинформация относно агресивната война, започната от Русия срещу Украйна", допълва директорът на Global Focus.

Екипът на Global Focus непрекъснато следи и разследва фалшиви новини. Според Замфир има по-уязвими аудитории, до които фалшивите новини достигат по-ефективно, независимо от темата, за която се отнасят. Все пак той изтъква, че никой не е в безопасност от дезинформацията.

Как Литва се справя с руската пропаганда?

Литва също често е жертва на проруски хибридни атаки. Според данните на Евростат 69% от литовците често се сблъскват с дезинформация. Битката с дезинформацията обаче се води от Литовските въоръжени сили.

Те записват, деконструират и внимателно анализират дезинформацията, насочена срещу литовските въоръжени сили и отбраната на страната.

"И в двата контекста – военния и този на НАТО – има очевидни усилия от страна на враждебно настроени актьори да нарушат усилията на Литва в областта на сигурността. Модернизацията на армията, присъствието на силите на НАТО в страната, разполагането на германска бригада са обект на атаки. Правят се опити тези действия да бъдат дискредитирани, да бъдат представени като ненужни, излишни или дори икономически вредни", коментират от литовските въоръжени сили пред литовската медия Delfi.

Според експертите през 2023 г. в Литва са регистрирани 3520 враждебни информационни дейности.

"Тези дейности бяха насочени към оказване на влияние върху литовската, западната и вътрешната руска и беларуска аудитория. Те са насочени към подкопаване на волята на литовските граждани да се защитават, доверието им в НАТО и подкрепата им за Украйна", обясниха от литовските въоръжени сили.

"Дезинформацията има за цел да повлияе на мнението на литовското население, особено по въпроси, свързани с националната сигурност и отбраната", допълват от институцията.

Според експертите един на всеки десет литовци може да е склонен да отразява фалшиви наративи, но данните сочат, че литовците имат добра устойчивост на дезинформация.

"Седем от всеки десет души са съгласни, че Русия провежда дезинформационни кампании в Литва. Това съотношение предполага, че руските или беларуските информационни операции имат ограничена способност да влияят на нашето общество", поясняват от литовските въоръжени сили.

Експертите подчертават, че в информационната епоха не е възможно да се предотврати напълно дезинформацията. Затова образованието и критичното мислене е много важно.

"Нашата държава има възможност да ограничи външните потоци от дезинформация в съответствие със закона, но всеки от нас трябва да се чувства отговорен преди всичко за себе си, за да не бъде подведен от врага и да не се превърне в канал за разпространение на дезинформация", коментираха от литовските въоръжени сили.

Пропагандната машина работи и в Испания

Подобно на повечето страни, фалшивите новини в Испания също се разпространяват най-вече във връзка с актуални политически събития. Поне така твърди Росио Бенавенте от медията за проверка на факти Maldita в интервю за El Confidencial.

Според него миграцията винаги е една от темите, които пораждат дезинформация, а редовно и език на омразата. Често фалшиви новини се разпространяват и във връзка с международни кризи като войната в Украйна, израело-палестинския конфликт и събитията в Близкия изток.

По думите на Бенавенте фалшиви новини в Испания се разпространяват и във връзка със здравето и храненето. Нещо, което често се е случвало и преди пандемията.

Той твърди, че дезинформация относно войната в Украйна се разпространява още от началото на конфликта. Той допълва, че е трудно да се разбере произходът на дезинформацията, освен ако не се анализира за кого са изгодни фалшивите твърдения. По-често попадат на проруска пропаганда, но са срещали и проукраински мистификации.

Последните данни на Центъра за социологически изследвания в Испания показват, че 73,1 % от испанците са обезпокоени от руската инвазия в Украйна. През 2022 г. обаче този показател е бил 86,4 %.

През 2022 г. 71% от испанците са подкрепили изпращането на оръжия от НАТО в Украйна за нейната отбрана. Същевременно 51,9% са гледали положително на това НАТО да се намеси с военна сила, за да помогне на Украйна. 46% от испанските граждани оценяват положително действията на Европейския съюз, а тези на НАТО са подкрепени от 36,6% и отвхърлени от 31.2% от испанците.

83% от хората в Испания намират дезинформацията за проблем според данните на Евростат. За да помагат на гражданите в битката с дезинформацията в Maldita наблюдават публичните разговори в медиите и социалните мрежи и проверяват съмнителна информация, която може да бъде опасна – свързана със здравето или насочена срещу определени групи. Хората се свързват с тях чрез различни платформи.

"По-възрастните хора имат по-малко цифрови умения, което може да ги направи уязвими, когато се сблъскат с формати, които не познават. Младите хора се ориентират добре в цифровата среда, но имат по-малък житейски опит. Те вярват на това, което им казва инфлуенсър, и разполагат с малко инструменти, за да проверят дали казаното им е вярно", коментира друг от членовете на Maldita, Пабло Ернандес.