Опасността от нахлуването на руски дронове и изтребители във въздушното пространство на НАТО изправи страните членки пред необходимостта от сериозни инвестиции в противовъздушна отбрана (ПВО) и военна авиация и обмислянето на трудни решения за действие.

НАТО сериозно подсили способностите си в района на Черно море, но реакцията при навлизането на чужди дронове остава сериозно предизвикателство. Те са трудни за засичане, относително евтини, а противодействието им е непропорционално скъпо.

В момента се обсъжда и изграждането на европейска стена срещу дронове, която трябва да защитава целия континент,а не само държавите от източния фланг, но проектът още е в начална фаза.

Страните членки са в различен етап на готовност да реагират, като България движи със сериозно закъснение модернизацията на армията си и продължава да разчита на съветско оборудване и въоръжение, за да пази небето си.

Разликата с Румъния е особено фрапираща, но и нашата страна вече подготвя някои ключови проекти, които ще доведат до укрепването на способностите ни. За целта ще се използва и европейския механизъм SAFE за преференциални заеми в областта на отбраната.

Проблеми с радарното покритие, стари изтребители и лоши решения

Съгласно българското законодателство наблюдението на въздушното пространство се извършва от военни и граждански органи, обясни пред Mediapool авиоекспертът Димитър Ставрев от списание "Криле".

Във Военновъздушните сили (ВВС) има специална База за командване, управление и наблюдение, която поне на хартия разполага с шест многофункционални 3D радари. Те трябва да покрият българското въздушно пространство над 3000 метра. Тези радари обаче са много стари. В началото на века те бяха частично модернизирани и превърнати в 3D радари. Те отдавна са извън експлоатационна годност, завършен е техническият и моралният им ресурс.

Военното министерство от години подготвя покупката на нови 3D радари, но засега няма яснота кога ще бъде завършена сделката. Планът е те да бъдат закупени от френската компания Thales със заем по европейския механизъм SAFE.

3D радари

Освен това ВВС разполагат с радари в районите на авиобазите "Граф Игнатиево", "Крумово", "Безмер", "Балчик", "Долна Митрополия".

По гражданска линия въздушното пространство се следи от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (РВД), което разполага с необходимите радарни системи.

Те осигуряват както трафика към петте български международни летища, така и транзитния трафик над България.

Eксперти, с които Меdiapool разговаря, смятат, че има реален проблем с радарното покритие над България. То се дължи на първо място на остарелите радари, но и на недалновидни съкращения. Радарните постове в Разград и нос Емине са били закрити и е възможно да има "дупка" в североизточно и източно направление.

При навлизането на чужди самолети срещу тях трябва да бъдат насочени дежурните изтребители по мисията за охрана на въздушното пространство Air Policing.

България все още разчита само на старите съветски изтребители MиГ 29, чиято поддръжка е на практика невъзможна след руската военна агресия срещу Украйна, и са с ограничен ресурс.

В последните години руски самолети често извършват провокативно полети в близост до българското въздушно пространство, което налага вдигането на българските изтребители и изразходването на ресурсите им.

Още по темата

НАТО тества способностите на България и Румъния: "Пейтриът", F-16 и МиГ 29

10 юни 2024 15:06

Противодействието на дроновете изисква друг тип техника. Практиката показва, че срещу тях се реагира с леки самолети, от които дроновете се обстрелват, или със зенитно-ракетни комплекси. Ракетите обаче са много скъпи.

България има проблеми и с липсата на достатъчно зенитно-ракетни комплекси, като и наличните са от времето на СССР. Модернизацията и в това отношение много закъснява. България поръча един брой зенитно ракетни комплекси IRIS-T SLM от Германия, но са необходими още.

Общественият дебат в България по отношение на това дали трябва да се свалят чужди дронове или самолети, навлезли във въздушното пространство на страната ни, е много внимателен заради разделението на българското общество. Сериозните експерти избягват да коментират подобни хипотези, за да не разпалват допълнително страховете и противопоставянето в страната по линия на Русия.

Румъния: Опит от първо лице

От техническа гледна точка Румъния значително подобри способността си да открива и реагира на руски дронове през последните две години, особено на тези, използвани при атаки близо до границата ѝ с Украйна. В реални сценарии обаче проследяването и атакуването на дрон се оказаха по-проблематични.

От една страна, имаше законодателна празнина, която трябваше да бъде запълнена.

Доскоро румънските сили не можеха законно да свалят безпилотен летателен апарат в мирно време. Сега, благодарение на нов закон, приет това лято, румънските сили и съюзническите сили, действащи в Румъния, са в състояние да прехващат, проследяват и в крайна сметка да унищожават враждебни дронове, но само като последна възможност и като се вземат предвид риска за хората и евентуалните съпътстващи щети. От друга страна, има технически трудности и продължаващ дебат относно рентабилността на мерките.

Дроновете камикадзе Geran-2/Shahed-136, използвани широко от Русия за атаки срещу украински дунавски пристанища точно на границата с Румъния, са особено трудни за откриване. Те летят на ниска височина, движат се бавно и често включват неметални материали, което ги прави по-трудни за откриване от конвенционалните радарни системи.

В началото на конфликта румънските системи понякога засичаха тези дронове твърде късно или изобщо не ги откриваха, но мрежата за ранно предупреждение на страната бе сериозно подсилена.

Още по темата

Румъния изпраща на Украйна ракети земя-въздух "Пейтриът"

3 септември 2024 15:05

Румънските военновъздушни сили разчитат на комбинация от фиксирани и мобилни радарни системи. Има пет фиксирани 3D радара AN/FPS-117 и пет мобилни радара TPS-77, допълнени от мобилни радари TPS-79 Gap Filler. Освен тези по-нови западни системи, се използват и няколко по-стари устройства от съветската епоха.

Тези мобилни устройства са особено полезни в района на делтата на Дунав, където дроновете често летят ниско и близо до терена, за да избегнат откриване. TPS-79 може да покрива 360 градуса, да проследява обекти на височина до 10 000 метра и има обхват от около 190 километра, докато по-мощният TPS-77 може да открива цели на разстояния до 470 километра, макар и с по-тясно зрително поле.

Усилията на Румъния бяха подкрепени от съюзниците от НАТО. Испания разположи тактически радар с голям обсег AN/TPS-43M . Италия предостави подобен радар LTR-25 Lanza, а САЩ доставиха радарни системи Sentinel, съчетани с пускови установки Avenger, оборудвани с ракети Stinger.

Румъния също е в процес на придобиване на четири собствени радара Sentinel AN/MPQ-64 F1, които са особено подходящи за наблюдение на бавни, малки въздушни цели като дронове.

Когато бъде засечен дрон, Румъния има няколко възможности за прихващане.Винаги има румънски изтребители F-16 в QRA (Quick Reaction Alert), готови да бъдат изпратени в бойно състояние, за да прехванат целта за 15 минути или по-малко.

Самолетите на румънските военновъздушни сили се подпомагат от ротационни сили на НАТО с изтребители (Enhanced Air Policing missions), разположени във военновъздушната база MK близо до Констанца, на брега на Черно море. Обикновено тези изтребители на НАТО, разположени в Румъния, са Eurofighter Typhoon – в момента това са германски, но на ротационна база са италиански, испански или британски.

Дроновете се засичат изключително трудно

Въпреки че изтребителите могат бързо да летят в региона близо до Украйна, те често имат проблеми с получаването на радарна сигнатура от ниско летящите малки дронове камикадзе. Румънски пилот на F-16 каза пред HotNews.ro, че поради присъщите ограничени възможности на бордовите радари, те понякога не "виждат" дроновете, защото летят много бавно, много ниско и близо до земята и растителността.

Тези фактори също така ги правят трудни за прихващане и сваляне с бордови оръдия и подобна атака може да доведе до странични щети. Обстрел с 20-милиметрови оръдия на F-16 означава около 100 снаряда, изстреляни към земята всяка секунда на изстрел.

Румъния разполага с малък запас от ракети с малък обсег за нарастващия си флот от F-16.

Румънските F-16 са въоръжени и с ракети AIM-120 AMRAAM C7 и C8 за далечни сражения и ракети AIM-9M и AIM-9X Sidewinder за цели с малък обсег. Използването на скъпи ракети срещу евтини дронове обаче не е рентабилно, което ограничава тази опция до определени сценарии.

Също така, има въпрос и за ракетните запаси: Румъния в момента разполага само с около 80 ракети AIM-9 на склад, от които приблизително 20 са по-модерният вариант 9X. По-голяма поръчка от около 300 такива ракети е направена през 2024 г., но те все още не са доставени.

На земята Румъния разполага с многопластова мрежа за противовъздушна отбрана, но тя досега не е била използвана в мисии срещу дронове.

В най-висок клас са трите ракетни системи Patriot, които Румъния експлоатира в момента.

Ракетна система "Пейтриът"

Но тези системи са способни да защитават стратегически обекти от самолети или балистични ракети и са твърде ценни, за да се разполагат редовно срещу малки дронове. Има и ракетни батареи Hawk – общо осем. Макар и по-стари, тези системи са модернизирани и играят подобна роля за защита на по-големи, по-стратегически райони.

За защита от близко разстояние, и особено ефективна срещу атаки с дронове, като тези, извършени от Русия с дронове Geran-2 (Shahed-136), Румъния може да разчита на артилерийски системи като самоходните зенитни машини Gepard.

Gepards и оръдия Oerlikon са най-ефективни за дронове, но с малък обхват.

Румъния разполага с 43 системи Gepard, всяка от които носи две 35-милиметрови оръдия Oerlikon, с радарно откриване до 15 километра и ефективен обсег на стрелба от 3.5 километра. Румъния също така използва 72 фиксирани двойни оръдия Oerlikon GDF-003 с подобни обсеги на стрелба като Gepard. Проблемът с използването на тези системи е малкият им обсег на стрелба, те са предназначени за защита на войски и малки райони като бази и аванпостове, а не за по-големи райони като Дунавския регион близо до Украйна.

За много малък обсег на действие, Румъния е закупила системи за противовъздушна отбрана KP-SAM Chiron от Южна Корея, а също така разполага с редица съветски разработени ракетни системи OSA-AKM, които имат обсег на действие от около 10 километра.

В Дунавския регион Румъния също има речна флотилия, която играе поддържаща роля. Нейните 20 бойни кораба са оборудвани със смесица от тежки зенитни картечници, но също така с 30-милиметрови и 100-милиметрови оръдия и румънска версия на съветската система "Стрела-2М", изстрелвана от рамото. Повечето от тези системи са с ръчно насочване, което ограничава прецизността им срещу малки, бързи цели.

Румъния вече подготвя допълнително укрепване на противовъздушната отбрана, но доставките ще започнат след няколко години.

Румъния е закупила осем системи за борба с дронове от израелската Elbit за около 60 милиона евро. Това са системи ReDrone Counter-UAS, но първата доставка се очаква след около 30 месеца.

Очакват се и 6 интегрирани системи SHORAD-VSHORAD Spyder от израелската компания Rafael.

За около 2 милиарда евро тези системи ще използват радари Leonardo, радарно насочвани ракети Derby и инфрачервени самонасочващи се ракети Phyton-5 и полски Piorun. Първите доставки ще се осъществят през 2028 г.

Като цяло, покритието за откриване по границата и над Черно море се е подобрило драстично в сравнение с ранните фази на войната.

Радарите на НАТО и преразпределението на мобилни единици от Румъния са затворили много от по-ранните пропуски, което прави рядко срещано преминаването на дронове в румънското въздушно пространство незабелязано.

Свалянето им обаче остава предизвикателство. Много от румънските системи са проектирани да се борят с по-големи и по-бързи самолети, а използването им срещу евтини дронове рискува да доведе до разхищение на ценни ресурси.

Страната продължава да модернизира отбраната си, но балансът между рентабилното прихващане, навременните доставки на съвременни системи и допълващите се методи за прихващане остава ключов въпрос.

Австрия модернизира противовъздушната си отбрана

15-те изтребителя Eurofighter на австрийските въоръжени сили са отговорни за свалянето на дронове, които навлизат в австрийска територия. За засичането им се използва местната радарна система Goldhaube. Въпреки че това отговаря на много високи стандарти, малките обекти, летящи на относително ниска височина, обикновено представляват по-голямо предизвикателство дори за най-съвременните радарни системи. При условие че дронът бъде открит навреме, е относително лесно да бъде свален.

По принцип, наземните системи за противовъздушна отбрана на Австрия от германския производител Rheinmetall също се ползват за защита от дронове.

Австрия разполага с 35-милиметрови зенитни оръдия Oerlikon, които могат да се транспортират с ремарке. От друга страна, съвременната система Skyranger на Rheinmetall, която армията закупува, също може да се използва ефективно срещу дронове. Системите за противовъздушна отбрана могат да бъдат монтирани на колесните бронирани машини Pandur и транспортирани с тях.

Проблемът и с двете наземни системи за противовъздушна отбрана е, че те имат относително малък обсег и са предназначени само за защита на войските, а не за защита на цялото вътрешно въздушно пространство.

35-милиметровите оръдия са предназначени предимно за стационарна защита на подразделенията на австрийските въоръжени сили, докато ПВО-системите Skyranger са предназначени за защита на мобилни войски, поради което са монтирани на бронирани машини Pandur. Те обаче още не са доставени.

Още по темата

Дирижиран хаос: Дронове и кибератаки срещу летища в Европа

23 септември 2025 12:08

И двете системи не са в състояние да осигурят защитен щит над цели градове или дори над цялата австрийска територия.

Следващата стъпка за засилване на способностите на Австрия е европейската платформа за обществени поръчки Sky Shield. Планът е да се закупят наземни ракети за противовъздушна отбрана със значително по-голям обсег, които биха могли да защитят например правителствен район, изискващ специална защита, или дори цялата столица Виена.

Това обаче ще изисква много време.

Испания: 140 изтребители, готови да излетят всеки момент

Испанските военновъздушни и космически сили са отговорни за защитата на испанското въздушно пространство, мисия, която изпълняват чрез комбинирана система от радари за ранно предупреждение и изтребители.

Испания разполага с общо 140 самолета в експлоатация – около 70 Eurofighter и около 70 F-18. През следващите години се очаква 25 нови Eurofighter да бъдат включени, за да заменят най-старите самолети.

Системата за засичане се основава на мрежа от станции за въздушно наблюдение (EVA) и ескадрили за въздушно наблюдение, подкрепени от голям радар, предназначен за непрекъснато наблюдение на въздушното пространство.

Благодарение на тази инфраструктура, транзитните самолети могат да бъдат ефективно идентифицирани и да им бъдат предоставени подробни полетни планове. Самолетите, които транзитират без полетен план или с деактивиран транспондер, се прихващат от дежурните самолети.

Една от петте испански бази (Морон, Албасете, Торехон, Сарагоса и Гандо) е в постоянна бойна готовност, с два въоръжени самолета, готови да излетят в рамките на 15 минути.

Пилотите са на разположение 24 часа в денонощието. В случай на заплаха или нарушение се активира процедурата за спешно излитане, при която два изтребителя бързо излитат, за да прехванат подозрителния самолет или неразрешената въздушна навигация.

Ако е необходимо, други бази действат като незабавен резерв, с време за реакция под един час, за да подсилят операцията.

Италия: Интегрирана мрежа от наземни и морски радарни системи

В Италия Военновъздушните сили (Aeronautica Militare) отговарят за наблюдението и защитата на националното въздушно пространство чрез Съвместното оперативно командване (Comando Operativo di Vertice Interforze, COI) и интегрирана мрежа от наземни и морски радарни системи, свързани с инфраструктурата на НАТО. Самолети-прехващачи, включително Eurofighter Typhoon и F-35, са разположени в ключови бази като Геди, Трапани и Гросето, поддържайки високи нива на готовност за реагиране при нарушения на въздушното пространство.

Италианските военновъздушни сили използват система за непрекъснато наблюдение на въздушното пространство, която комбинира радарно откриване с бързо реагиращи прехващачи. През 2025 г. италиански самолети бяха вдигани многократно, за да реагират на неоторизирани нахлувания на дронове над Фриули-Венеция Джулия и Трентино-Алто Адидже, както и на неидентифицирани самолети в Адриатическо море.

Стандартният отговор включва прихващане на нарушителя, идентифициране на намеренията му и ескортирането му от италианското въздушно пространство, ако е необходимо.

Италия също така инвестира в усъвършенствани системи за откриване и противодействие на дронове, за да засили защитата на градската и стратегическата инфраструктура. Тези усилия са част от по-широка национална стратегия за подобряване на сигурността на въздушното пространство, в координация с партньорите от НАТО, предвид повишените рискове, породени както от безпилотните летателни апарати, така и от потенциални чуждестранни военни самолети.

Литва разчита на НАТО

Живеейки на границата на воюващи държави, подобни инциденти могат да се случат в бъдеще, тъй като нашите съседи вече се сблъскват с тях, така че трябва да се научим да се справяме с тях, коментираха литовските въоръжени сили.

Още по темата

Първата битка на НАТО с дронове извади наяве уязвимости на алианса

19 септември 2025 16:56

Литва в момента разполага с определени възможности за наблюдение на въздушното пространство, но тези решения все още са ограничени, особено що се отнася до откриване на ниско летящи и малки обекти като безпилотни летателни апарати.

"Радарите и визуалното наблюдение ни позволяват да откриваме точки във въздуха, но точната идентификация на обекти е възможна само визуално", посочват военните.

Военните също така оценяват ситуацията в съответствие с мирновременните законови разпоредби, които ограничават възможностите за предприемане на активни мерки срещу неидентифицирани обекти във въздуха.

Всяка намеса, особено кинетичната, трябва да бъде внимателно оценена какви са възможните ѝ последици. Дори свален безпилотен самолет може да причини щети на земята.

Една от опциите е дроновете да бъдат неутрализирането с помощта на самолети от мисията на НАТО за въздушно патрулиране в балтийските държави.

Литовската отбранителна индустрия също активно разработва технологични решения.