Държавата е предприела ясен курс към задължителното изучаване на религия в училище. Идеята според експерти е не просто преждевременна – тя е потенциално дискриминационна, логистично невъзможна и педагогически вредна. Реформата повдига редица правни, етични и практически противоречия и крие рискове за психичното здраве на децата.

Преди време министърът на образованието и науката Красимир Вълчев постави на масата темата за въвеждането на предмет "Религия и добротели" в учебната програма като задължителен.

Още по темата

Изучаването на религия и оценка "дисциплина" в училище изглеждат все по-възможни

5 март 2025 18:43

Мотивът на просветния министър е, че "образователната система трябва да направи децата не само знаещи, но и добри хора". Целта на министерството е "да засили елемента на възпитание в училище".

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил също се включи в разговора и предложи на Министерството на образованието и науката (МОН) да си сътрудничат като експерти от Българската православна църква се включат в обсъждането на бъдещите промени.

Обучението по религия би могло да влезе в сила от учебната 2026/2027 г. За целта обаче са нужни поправки в Закона за предучилищното и училищното образование. Очаква се през май промените да бъдат представени за обществено обсъждане, а обучението по религия да започне първо за първокласниците с един час седмично.

Задължителният характер – първият червен флаг

По закон българското образование е светско. Религиите се разглеждат от философска, културна и историческа гледна точка в българското училище в часовете по литература, история и философия.

Учителката по история Илиана Борисова в публикация във своята фейсбук страница извежда темите, свързани с християнството и добродетелите в отделните учебни предмети между 5-и и 10-и клас.

В Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) фигурира и учебен предмет "Религия", но той е част от раздела с факултативните часове. Да запишат дисциплината като избираема учениците имат право от края на 90-те години.

Към момента има три учебни програми по религия, публикувани на сайта на просветното ведомство – религия (християнство-православие), религия (ислям) и религия (неконфенсионално обучение).

Сега обаче МОН пое курс към включването на предмета "Добродетели и религия" в редовната учебна програма, а визията за преподаването е подобна:

"Ще поставим акцент не толкова и само върху религията, а върху формирането на социално-етични и културни компетентности у учениците. И с фокус върху етичните норми, които обединяват, а не само върху конфесионалния елемент. Ще предложим и текст, че учениците ще имат възможност за избор между програми, както в момента имат тази възможност за избор, като тези програми най-вероятно пак ще бъдат три. Третата – без елементи на конфесионално образование (б. ред. по-скоро наподобява "История на религиите"), която вероятно ще изберат най-голяма част от учениците и родителите", обясни Вълчев в началото на април.

По думите на министъра тези, които не желаят да учат религия, ще могат да изберат час, в който в по-голяма степен ще се учат етика, добродетели и ценности.

Според д-р Женя Лазарова – психолог и невроучен с фокус върху развитието на социално-емоционални умения, въвеждането на религията като задължителен предмет от първи клас би довело до редица проблеми.

"Този принудителен характер е неестествен за вярата, която трябва да бъде въпрос на личен избор и свобода на съвестта. Той би нарушил правата на нерелигиозните семейства и на тези с религиозни възгледи, които не са представени в програмите", каза тя в интервю за Mediapool.

По думите и би трябвало или да се предложи нерелигиозна алтернатива, която зачита  възгледите на останалите, или да се позволи освобождаване от този час с декларация от родител, каквато е добрата практика в други европейски държави.

В момента и трите одобрени програми на сайта на МОН са религиозно базирани. Това би означавало например да се преподава православен морал на деца от еврейски семейства.

Кой ще преподава новата дисциплина?

За момента не е ясно кой ще преподава новия предмет. В българската образователна система в начален етап на образованието (от 1-и до 4-и клас) има един учител, който преподава на децата по всички предмети, той евентуално ще трябва да бъде допълнително обучен да преподава и религия, която може да противоречи на личните му възгледи.

"Така например учител атеист може да се окаже в ролята да преподава конфесионално ислям или православие", обръща внимание Лазарова.

Психологът обръща внимание, че що се отнася до исляма се открояват и допълнително проблеми:

"Според техните религиозни текстове е незаконно човек, който не е вярващ в исляма и не е духовник, да преподава ислям. Това означава, че отпада възможността учителите да преподават ислямската програма".

Това на практика би означавало духовни лица да влязат в училищата. Те обаче нямат педагогически подход и не знаят как да поднесат информацията по подходящ начин според възрастта на децата.

"В България няма ислямски университет, тоест хората, които завършват Ислямския институт, не са с висше образование, а трябва да бъдат, за да преподават в училищата по закон", допълни още Лазарова.

В първи клас е рано за религия

Д-р Лазарова подчертава, че 1-и клас е твърде ранна възраст за въвеждането на предмет религия:

"Първите социални правила, на които учим 7-годишните деца, би трябвало да са общочовешки, буквални и лесно приложими в ежедневието на децата".

Иначе казано, ако искаме религията да бъде ценностно осмислена от детето, тогава би трябвало да се преподава в по късните класове.

"Доколкото разбирам, идеята е да се заложат повече конфесионални аспекти и да се учат молитвени текстове и жития на светци от деца, които тепърва се учат да четат. В тази възраст няма никакво абстрактно мислене и детето приема абсолютно всичко напълно безкритично", обясни тя.

По думите ѝ целият подход към образованието е базиран на научния прогрес и заложим ли религиозен мироглед от първи клас, включително идеята за божественото сътворение на света, ще изправим подрастващите пред противоречие.

"Как ще обясним на децата по "Човекът и природата" за природните закони, глобалното затопляне и екологията, при положение, че то вече вярва, че всичко това е дело на Бог?", попита Лазарова.

Според нея разделянето на децата от първи клас по религиозен принцип би създало условия за разделение и потенциални конфликти сред децата още преди те да са изградили дори базови умения за справяне с конфликти

Рисковете: психологически и образователни

Религията се налага чрез вменяване на вина и страх от божие наказание.

"Догматичният религиозен подход е травмиращ за детската психика и чрез страх възпитание не може да се случи. Напротив, страхът физиологично блокира емоционалното развитие и съзряване", смята Лазарова.

Православното смирение предполага, ако ударят едната ти буза, да обърнеш и другата. Според психолога обаче проповядвайки подобен подход, ще научим децата да не отстояват собствените си граници.

"Да се подчиняваш и да потискаш емоциите си чрез смирение и молитва – това е емоционалната регулация в християнството. Гневът е грях, а по-голямата част от емоциите са срамни и не трябва да се изразяват външно", смята Лазарова.

Що се отнася до мотивацията и вътрешната локализация на контрола, които са в основата на израстването, отново би било налице противоречие:

"Как можем да развием тези качества у децата, ако им кажем, че каквото и каквито и усилия те да вложат, резултатът зависи от Бог, а не от тях самите? Дори резултатът на едно контролно би зависил от Бог", твърди психологът.

Конфликтна гледна точка според нея се появява и по отношение на критично мислене – една от заложените компетентности в теста PISA и в основата на функционалната грамотност.

"Ако ги учим безкритично да вярват в чудеса и да не поставят под съмнение религиозния авторитет от първи клас, как в един момент на по-късен етап ще започнем да развиваме критичното им мислене и да ги учим да мислят самостоятелно, да не се предоверяват на източници на информация и да различават факт от мнение", посочи Лазарова.

Законно ли е да се учи религия в училище?

България е светска държава, а Конституцията постановява разграничаване между държавата и религиозните институции. По думите на адвокат Цветомир Тодоров има няколко текста в основния закон на страната, които могат да имат отношение към казуса.

На първо място, един, който казва, че свободата на съвестта, мисълта и изборът на вероизповедание, религиозно атеистични възгледи са ненакърнени. Друг член казва, че не се допускат никакви ограничения на права по отношение на права, привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, включително религия.

"Върху тези два текста стъпва и самият Закон за предучилищното и училищно образование (ЗПУО). На този етап не виждам противоречие между Конституцията и тази концепция, която е представена", обясни Тодоров.

Според ЗПУО българското образование е светско, но в същия закон се казва и че може да се преподава предмет "Религия". Към 2014 г. обучението по този предмет извършва в 175 училища, а през 2025 година, декларираните от министерството училища, в които се преподава тази дисциплина, са 147. Разликата е, че към момента той не е задължителен.

"Ключово значение има начинът, по който е замислен този нов предмет. Важно е дали ще бъде проведен като опит за налагане на две отделни религиозни доктрини – на православието и исляма, и една идеологическа доктрина – в третата неконфесионален програма", смята юристът.

Според него само тогава може да се смята, че има противоречие със закона, който забранява действия, свързани с налагане на идеологически религиозни доктрини.

"Вече има мнения, че без промяна на този член 11 от ЗПУО , няма как да бъде въведен предметът. За мен това е много опасно разсъждение, защото ако се отмени този текст, може да се окаже, че ние ще отворим вратата за налагане на религиозни доктрини и идеологии. Трябва много внимателно да се обмисли", отбеляза още Тодоров.

Той обръща внимание, че основните цели на българското образование също са формулирани в този закон. Сред тях е създаването на условия на толерантност и уважение към етническата, национална, културна, езикова и религиозна идентичност на всеки гражданин. На следващо място познаване на националните, европейски световни културни ценности и традиции.

"В момента тези цели се преследват иначе чрез уроци в различни предмети. Изучаване на ключови моменти от историята на трите монотеистични религии, християнство, ислям и юдаизъм. Но в закона има още една цел – българските деца да могат да разбират глобалните процеси и тенденции и техните взаимовръзки. И тук аз задавам въпроса дали в момента разбирането на религията, което дава училището, е достатъчно за нашите деца да разбират какво се случва в света", смята той.

На наднационално ниво Европейската конвенция за правата на човека казва, че родителите имат право да осигуряват на децата си образование в съответствие с религиозните си и философски убеждения. Въпросът, който се повдига е дали ще могат трите програми на МОН по "Добродетели и религии" да отговорят на разнообразието от религиозни и философски убеждения на родителите у нас, в случай, че те нямат възможност да отпишат децата си от дисциплината.

"Тук въпросът според мен е по-скоро философски. По-скоро отговорът от практиката на съда (ЕСПЧ) към момента е, че няма противопоставяне между религиозното образование и конвенцията. Познавайки обществото в България и следейки настроенията, смятам, че ще има такива питания към съда", смята адвокатът.

Според него е нормално хората да се страхуват, защото не са им дадени много поводи да вярват на институциите, "особено на МОН".

"Виждаме как образователното министерство е овладяно от синдиката (б. ред има се предвид СБУ) и от неговия дългогодишен лидер – Янка Такева. Резултатите от това виждаме в едно управление, което не е никак модерно. От друга страна, от години живеем като общество без базисни ценности и вяра. Може би наистина е време да опитаме друг подход", твърди Тодоров. 

Обратната връзка

Общественото мнение по темата за въвеждането на "вероучение" в учебната програма е поляризирано. Това личи ясно от две петиции, които едновременно циркулират в интернет пространството. Едната, именувана "Отворено писмо против ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО религиозно обучение" до момента е събрала подписите на 4 518 противници на идеята на МОН. Другата, която носи заглавието: "В подкрепа на въвеждането на Религия-Християнство-Православие като редовен предмет в българските училища" досега е подписана от 6 843 души, които настояват за изучаване на източно православие от подрастващите.

Общо 57% от респондентите в допитване на агенция "Тренд" одобряват въвеждането на предмет по религия като част от редовната учебна програма в училищата. Според данните от проучването малко над една четвърт – 26%, са по-скоро или категорично против.

Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" направи свое изследване относно политиката за възпитание и формиране на ценностната система у децата и учениците. На въпроса дали одобряват въвеждането на задължителен учебен предмет "Добродетели и религия" в учебната програма на българските училища, 80.2% от анкетираните отговарят положително. 10.4% са против тази идея, докато 9.3% не могат да преценят.

Съвсем различна картина за нагласите по темата показва проучване на Асоциация "Родители", според което мнозинството от родителите (62%) е категорично против религия и православие да се изучават задължително в класните стаи. Данните от проучването сочат, че 48% от родителите, които в момента имат деца в училище, се определят като вярващи християни. Дори и сред тях обаче противниците на идеята за задължителен предмет "Религия и православие" (34% отговори "Категорично не") са повече от поддръжниците ѝ (29%).

"В момента не разполагаме с нито една представителна анкета по темата. Имаме достатъчно дигитални комуникации за връзка с родителите, чиито деца са в училище. Трябва да питаме точно тях, ако искаме да знаем какво е общественото мнение на потребителите на днешната образователна система", смята Лазарова.

Доказателства срещу догми

Психологът смята, че решението за задължително изучаване на религия би трябвало да се вземе на база реални данни и анализи – не само социологически, но и научни данни за ефективност. 

"Религиозното образование се представя като лек против агресия и като възпитателен подход, а няма никакви научни доказателства, че то ще бъде ефективно решение. Нека не се взимат прибързани решения, а да се направи практическо пилотно проучване, за да се види кои различни възпитателни подходи имат най-добри ефекти за подобряване на детското психично здраве и намаляване на агресията и проблемните поведения", коментира тя.

Според нея авторитетната дисциплина – тази, която осигурява подкрепа, би трябвало да бъде прилагана в училищата, ако искаме те да са развиваща среда. В същото време обаче имаме авторитарна дисциплина, базирана на наказания, санкции и страх от по-силния.

"Тя произвежда деца, които или реагират навътре с депресивни симптоми, или навън, с насилие и израз на агресия. Да принуждаваме децата по този начин да се подчиняват пречи на развитието им. Трябва вместо това да им даваме възможности и подкрепа и те да направят сами личния избор, да спазват правилата, да осмислят защо съществуват правила и колко е важно да ги спазваме за благото на всички в тази общност, в която съществуваме", твърди Лазарова.

Темата за задължителното изучаване на религия в училище разкрива сериозни напрежения – не само между различните гледни точки в обществото, но и между самата идея за светско образование и опитите то да бъде обвързано с конфесионални норми. Макар и под формата на "добродетели", религиозният мироглед навлиза и през задната врата в учебните програми – с потенциално вредни последици за психическото развитие, критичното мислене и правата на децата.

Вместо да се търси реална, научно обоснована реформа за връщането на възпитателната функция на образованието, държавата подменя разговора за сериозните проблеми на българското образование и избира лесния път – връщане към морални модели от миналото, представяни като универсални.

Те в Европа "всички" учат религия задължително

Религиозното образование в европейските страни варира в зависимост от историческите традиции, правната уредба и социалната роля на религията. Макар мнозина да залагат на принципа на свободата на вероизповедание, подходите към преподаването на религия в училище се различават значително.

Франция и Люксембург са страните, в чиито образователни системи няма никаква форма на религиозно образование. Във Франция, за разлика от други страни, доминира твърдият модел на разделение между църквата и държавата, установен със закона за секуларизма от 1905 г. В държавните училища не се преподава религия, а религиозните символи са забранени. Изключение правят само регионите Елзас и Мозел, където все още е в сила конкордатен режим– правна особеност, свързана с това, че при приемането на закона тези територии са били под германска власт.

В Испания, подобно на Белгия, Словакия, Унгария, Литва, Унгария, Финладия, Полша, Хърватия и части от Германия религиозното образование остава силно застъпено. Макар католическите училища да не се смятат за държавни, те са субсидирани – т.е. финансирани както от държавата, така и от църквата. В страната има близо 2 000 католически училища, в които се обучават над 1,2 милиона деца. Религия се преподава и в държавните училища, като за учебната 2022–2023 г. 57% от учениците са избрали предмета "католическа религия". Спадът в интереса е обясняван с действието на новия образователен закон LOMLOE, който според епископската конференция ограничава ролята на религията в образователната система.

В Литва държавните и общинските училища предлагат избор между религиозно и етично образование. Родителите решават докато децата им не навършат 14-годишна възраст, след което те избират сами. Литва има 9 традиционни религии, които са свързани с историята и културата на страната. Католицизмът е една от тези традиционни религии, признати от литовското законодателство. Католическото обучение е гарантирано от споразумение между Литва и Ватикана от 2000 г. и е част от официалната учебна програма. Учителите по религия трябва да притежават специално църковно разрешение от местния епископ ("missio canonica"). Католическото образование има ясно заявена мисия: да формира ценности, морал и гражданска отговорност у учениците.

В Ирландия религиозното образование в началните училища е част от националната учебна програма с до два часа седмично, но често се преподава и извън официалното време, особено в училища с католически дух, които представляват близо 90% от всички учебни заведения. Макар религията да не е задължителна в средните училища, много от тях продължават да я изискват. Училищата, които предлагат религиозно образование получават държавно финансиране, както всички останали. Назначенията на персонала се осъществяват от управителни съвети, свързани с религиозните организации, които очакват учителите да споделят ценностите на католическото образование. 

В Австрия, Дания, Ирландия, Гърция, Кипър, Румъния, Малта и някои части на Германия религиозното образование е задължително, но с право на отказ.

В Австрия религиозното образование е част от учебната програма и е задължително за ученици, принадлежащи към призната религиозна общност. От 14-годишна възраст учениците могат да се откажат. За онези, които не изучават религия, етиката е задължителна. Финансирането на католическите училища е уредено чрез конкордат с Ватикана от 1933 г., който гарантира пълна държавна подкрепа за конфесионалните училища. Учителите по религия се назначават със съгласието на съответната религиозна институция. Макар католицизмът да доминира, във Виена например делът на мюсюлманските ученици е значителен, което поставя на дневен ред теми като мултирелигиозното обучение и нуждата от светски алтернативи.

Към момента незадължително, както е у нас, религиозното образование е в още 6 страни: Естония, Словения, Португалия, Италия, Латвия и Нидерландия, където предметът също е свободно избираем.

Независимо от различията, повечето европейски държави се стремят да намерят баланс между зачитане на религиозната свобода, осигуряване на плуралистично образование и поддържане на светския характер на държавата. Разликите в моделите често водят до обществени дебати – както по отношение на финансирането и съдържанието, така и за ролята на религията в съвременното мултикултурно образование.