Над пет милиарда мобилни телефони в света стоят неизползвани по чекмеджета, сочат данни на Световната асоциация на мобилните оператори (GSMA), чиито членове в последните години се стремят да "събудят" устройствата и да ги вкарат в по-кръгова икономика на ремонт, повторно изполване или рециклиране.

В световен мащаб процентът на рециклиране на мобилни устройства е изключително нисък – само между 12% и 17%. В Европейския съюз през 2024 г. едва 11% от хората са предали телефоните си за рециклиране, 18% са ги дали или продали на някой друг, 51 на сто от хората ги държат някъде вкъщи, а 2 процента са ги изхвърлили в общия боклук. Любопитен факт е, че по-възрастните хора по-често предават устройствата си за рециклиране, докато младите – от 16 до 24 години по-често ги продават или подаряват, сочат данните на Евростат.

Също така гърците са най-съвестните в Европа и предават устройствата си за оползотворяване, а хърватите и румънците най-често им осигуряват нов собственик.

Половината устройства "хибернират"

За България статистиката сочи, че 45 процента от хората държат старите си мобилни телефони вкъщи, 20 процента ги продават или подаряват, едва 6 на сто ги рециклират, а други 6 процента – едно от най-високите нива в ЕС, отиват при битовата смет, където със сигурност не им е мястото.

При таблетите и лаптопите ситуацията е сходна – през миналата година една трета от тях са били зарязани в "хибернация", също 11 на сто са ги рециклирали, 12 процента са ги подарили или продали, а 1 процент са ги метнали в кофата за боклук.

А мобилните устройства съдържат ценни метали, включително злато, сребро, мед, литий, кобалт и алуминий. Други рециклируеми материали са стъклото от екраните, пластмасовите корпуси и по-малките компоненти като модули на камери, които могат дори да бъдат използвани повторно за създаване на нови продукти. Тоест вместо тези компоненти да отидат на боклука и да замърсят околната среда или да стоят в шкафовете, могат да осигурят нови ресурси за производителите, които са в пазарна надпревара за създаването на все по-иновативни продукти.

Един от начините да се извадят от съня им неизползваните устройства е провеждането на маркетингови кампании за предаването им срещу пазаруването на нови продукти с отстъпка или дори за обратно изкупуване, ремонт и последващото им вкарване в оборот.

"Така големите вериги могат едновременно да изпълняват ангажиментите си по еврорегламент за оползотворяване на електронните отпадъци и да увеличат продажбите си, което на свой ред повишава производството на стоки и се върти колелото на икономиката", коментира пред Mediapool Даниел Костов, съсобственик и основател на дружество, което се занимава с рециклиране на мобилни телефони, компютърна техника и друго електронно оборудване.

По думите му големите търговци и производители на електроника не се захващат да правят кампании за събиране на стари мобилни телефони и други електронни устройства срещу отстъпки за нови продукти с обяснението, че нямат бюджети за това, а и всъщност тежкият процес е след това – подсигуряването на веригата за рециклираните. Освен това пазарните участници плащат такси на организациите за оползотворяване на подобни отпадъци, с което формално изпълняват това, което се изисква от тях, прехвърляйки отговорността за рециклирането върху друг.

Дейността на организациите за оползотворяване на електронните отпадъци обаче е изключително непрозрачна, както стана ясно при увеличаването на таксите им от 1 юли тази година за производители и търговци на електронно и електрическо оборудване.

Сн. GettyImages

Според Костов в България ниският процент на рециклиране на мобилните устройства се дължи и на недоверието на хората към съответните организации, че наистина допринасят за оползотворяването на специфичните отпадъци, а не въртят схеми за печалби.

Телекомите са най-активните в България

На този фон, най-адекватни в България изглеждат действията на трите телекома – "Йеттел", А1 и "Виваком".

"Йеттел" (Yettel ) съвсем наскоро обяви първата в страната програма за обратно изкупуване на смартфони и лаптопи. Устройствата се реновират професионално и се пускат отново за продажба на стойност, която е изгодна за купувачите, които нямат предразсъдъци за ползваните от тях смартфони или таблети, стига да отговарят на изискваните параметри.

Подобна продажба на устройства втора ръка извършват много от мобилните оператори в Европа, но в България за потребителите, които имат работещи и запазени устройства, но искат да ги подновят, единствената възможност да ги оползотворят доскоро бяха обявите за продажба в онлайн платформи. При фирми обаче това беше почти невъзможно и затова Yettel се опитва да запълни тази ниша. Също така в предходни години операторът неведнъж е обявявал продажбата на нови устройства с отстъпка при връщането на стари.

През първото полугодие на 2025 г. от "Йеттел" са поправили 13 912 кг устройства. Самата компания е предала за повторна употреба 11 200 кг устройства, които тя е използвала в дейностите си. За рециклиране в първите шест месеца на годината "Йеттел" е дал над 4800 кг устройства и офис оборудване. Така до края на годината дружеството ще подобри резултатите си от 2024 г., когато е предотвратило попадането на 46 855 кг електронни отпадъци на сметищата в България, отбелязвайки 72% ръст спрямо предходната година.

"А1 България" пък има в София свой център за обновяване и рециклиране на мобилни телефони, рутери и други мобилни устройства. През 2024 г. операторът е обработил близо 200 000 устройства – за интернет и телевизия и мобилни. За разлика от стандартния рециклиращ процес, в своя център А1 удължава живота на устройствата и по този начин връща на пазара не просто суровина, а пълноценно работеща техника. В Центъра за рециклиране всички устройства се ремонтират хардуерно и се адаптират софтуерно, при нарастваща ефективност от 8.4% за 2024 г. (в сравнение с 2023 г.) и удвоен тестови капацитет от 2025 г. (тестват се до 8 броя от един вид едновременно за разлика от годината преди това, когато капацитетът е бил до 4), сочат данните на компанията.

Центърът на А1 за ремонт и рециклиране на стари мобилни устройства

"Цялостно процесът спестява ресурси, енергия и нужда от производство на ново оборудване. Около 9–10% от успешно обработените устройства са от "А1 Австрия", а 13.25% идват в София от пазара на "А1 Хърватия", като последните се обновяват, за да се интегрират в нашата мрежа", коментират от българското дружество пред Mediapool. Обновяването и връщането в употреба носи многократно по-голям екологичен и икономически ефект, а растящият капацитет на центъра показва, че процесът става все по-мащабен, а ползите са устойчиви, допълва операторът.

От началото на 2025 г. досега пък третият оператор у нас – "Виваком", е успял да рециклира над 20 тона устройства от клиентско оборудване. Други 120 652 устройства са били обновени и върнати за повторна употреба, което допълнително намалява електронните отпадъци и удължава живота на продуктите. Компанията също така активно рециклира и оборудване от своята магазинна мрежа – 980 кг от негодни за продажба устройства и аксесоари, както и 356 кг батерии, събрани от клиенти, са предадени за рециклиране.

"Виваком" посочва, че активно работи за внедряването на програма, която ще дава възможност на клиентите да връщат старите си устройства срещу ваучер, с който могат да закупят нови устройства. Очаква се тя да заработи активно в магазинната мрежа до края на тази година.

В Австрия даряване и рециклиране на телефони за каузи

В Австрия търговците на дребно (включително онлайн търговците) са задължени да приемат обратно стари мобилни устройства при определени условия, когато се закупува ново устройство. Отделно има фирми, които изкупуват смартфони, таблети и лаптопи, за да ги ремонтират и препродават – такава например е платформата refurbed.at).

Още по темата

Парични стимули за връщане на стари лаптопи и мобилни телефони, предвижда ЕК

6 октомври 2023 19:52

Има обаче и кампании за даряване на употребявани мобилни телефони в помощ на различни каузи. Вероятно най-известната такава в Австрия е Ö3 Wundertüte (чудотворна чанта). Ö3 на националния обществен радио-телевизионен оператор ORF е най-известната радиостанция в Австрия и тя приема в пощите стари устройства – с или без аксесоарите. Сред това те се рециклират или ремонтират и препродават, като приходите отиват за подпомагане на нуждаещи се семейства. От 2005 г. насам по този начин са събрани над 7.5 милиона мобилни телефона.

От април 2022 г. в Австрия се дават и бонуси за ремонт на електрически и електронни устройства на собствениците, които решат да удължат техния живот, вместо да ги хвърлят на боклука. Субсидията е в размер на 50 процента от допустимите брутни разходи за ваучер, до максимум 200 евро за ремонт, сервиз или поддръжка и/или до максимум 30 евро за получаване на оценка на разходите. След като ваучер бъде осребрен в сервиз, може да се кандидатства за нов ваучер и той да се използва за друго устройство. Така се осигурява работа и на сервизи, които иначе, в кръговрата на бързото потребление на все по-нови и все-умни мобилни устройства, рискуват да останат без работа.

В Австрия насърчават ремонта на мобилните устройства, сн. GettyImages

В Чехия най-бързо развиващият се вид отпадъци, с годишен темп на растеж от около 3%, са електрическите. Приблизително две пети от чехите имат средно по два стари телефона у дома, които не използват. В същото време те увеличават количеството електронни отпадъци, като купуват нов телефон на всеки две до три години, сочи проучване, проведено от Ipsos за Remobil – проект с нестопанска цел за събиране на стари и нежелани телефони. Основният партньор на компанията е ASEKOL – национална система за обратно приемане на електрическо оборудване от името на производители и вносители на такива продукти. Чрез нея през миналата година са рециклирани почти 70 000 тона електронни отпадъци, което е равно на около 280 000 леки автомобила.

Любопитен момент от практиката на тази страна е наличието на "такса за рециклиране" при онлайн пазаруване. Например в България много от рециклиращите организации се оплакват, че при онлайн продажбите не се налагат продуктови екотакси, естествено чуждите компании не са длъжни да членуват в българските организации за оползотворяване, а именно те трябва да поемат задълженията за събиране и рециклиране на образувания от онлайн платформи отпадък.

Още по темата

България е сред лидерите в ЕС по рециклиране на батерии и акумулатори

23 юли 2020 16:54

Според Паскал Льорой, генерален директор на Форума за оползотворяване на електрически и електронни отпадъци (ОЕЕО), провалът на европейските държави относно разделното събиране и рециклиране на този вид отпадъци "подчертава неотложността на цялостно преосмисляне на законодателството за отпадъците и неговото прилагане, както и значението на реформата на принципа на разширената отговорност на производителя".

Даниел Костов също смята, че в България не работи законовата и административната база и трябват реформи в изискванията за оползотворяване на електронните отпадъци, които да насърчават не само фирмите, които пускат такива продукти на пазара, но и потребителите да са по-отговорни към този вид отпадък и да го превръщат в ресурс.

Безсмислените минимални изисквания за събираемост на ЕК

През последните няколко години Форумът за ОЕЕО постоянно твърди, че методологията на Европейската комисия за минимално ниво на събираемост в страните членки не е смислена и следователно не е подходяща за целта. Причините са три – има обратен ефект, не е подходяща за стратегии за кръгова икономика и е изкривяваща.

Обратният ефект идва от това, че колкото повече електронни отпадъци се генерират, толкова по-лесно е за съответната държава членка да постигне минималното ниво на събираемост. Държавите, в които хората не връщат излезлите от употреба уреди в пункт за събиране, за да бъдат ремонтирани или рециклирани, а ги ремонтират сами или им дават втори живот, като ги споделят с роднини, ще генерират по-малък обем електронни отпадъци и следователно ще покажат по-ниски нива на събираемост. А ЕС се стреми да насърчава инициативи за кръгова икономика, а не формално по-висок процент на събираемост.

В епоха, в която се стремим да направим икономиката си по-кръгова, настоящото минимално ниво на събираемост не успява да измери напредъка към кръгова икономика по отношение на повторната употреба на продукти или удължаването на живота на продуктите. Настоящата методология не измерва намаляването на потреблението, натрупването на ресурси от потребителите и кръговото потребителско поведение, които биха били съставни части на много по-мощен набор от показатели за кръговост, смята организацията.