Напълно съм убеден, че университет в държава от Европейския съюз, който иска да обучава по 400 англоговорящи студенти по медицина във всеки курс, трябва да наема само хора, които говорят английски. Думите са на Александрос Йоанидис* – студент по медицина в четвърти курс в Медицинския университет в Пловдив.

Той твърди, че разговорите на английски език са също толкова голямо предизвикателство за ръководителите на катедри, колкото и за охраната на висшето училище, в което учи.

"Някои биха ми казали, че живея в България от 4 години и трябва да съм научил български. Защо тогава предлагате обучение на английски, ако очаквате от мен да науча български?! Разбирам да науча български, за да ми е по-лесно в ежедневието, но в университета не следва да ми се налага", смята Йоанидис.

Да живееш на български

Александрос Йоанидис мечтае да стане дерматолог, преди това обаче има още две години учене в Пловдив. Като цяло е доволен от университета и образованието, което получава, но има оплаквания относно езиковата бариера.

"Това е пречка в много случаи – от покупката на ежедневни продукти до посещението в болницата при спешни случаи", твърди студентът.

Той избира да учи в България, защото е близо, а "разходите за живот и обучение са ниски". Преди да вземе окончателно решение да учи медицина у нас е обмислял също Кипър и Италия. За възможностите за придобиване на медицинско образование в България разбрал от по-възрастни свои приятели, които учили тук.

Неговият случай е различен от на повечето гръцки студенти по медицина у нас, защото Александрос изобщо не е имал право да кандидатства в родната си страна. Гимназиалното му образование е с профил "Философия", което на практика означава, че няма достатъчен хорариум часове по "Биология" и "Химия", за да се обучава за лекар.

"Не исках да губя 2 години от живота си, за да наваксам, но повечето студенти идват, защото са се провалили на изпитите при нас. Нашата конституция забраняваше частните университети, но тя беше променена преди няколко месеца", отбеляза той.

Иначе медицинското образование "държавна поръчка" в България не е по-евтино от това в Гърция. Там студентите, приети в университет с оценки от националните изпити, са освободени от такса. Тук държавата поема сериозна част от разходите по обучението, но студентите все пак плащат такси.

След промяната на конституцията на Гърция в страната вече има и платено обучение, което излиза с 20% по-скъпо от таксите за платено обучение за чуждестранните студенти у нас. Разходите за живот са сходни.

Още по темата

Двойно повече чуждестранни студенти избират да учат в България

2 април 2025 18:25

"Бих платил тези 20% повече, за да остана в Гърция, ако имах тази възможност, когато кандидатствах. Това са 2 000 евро повече на година. Познавам хора, които не биха могли да си го позволят", споделя Йоанидис.

А причината, заради която би останал в Гърция, ако можеше, е езиковата бариера. Тя е съществена при обучението и в ежедневието, но и в болниците. По време на медицинската практика повечето пациенти, които Александрос среща, не знаят английски, а за двете години изучаване на български език в университета се научават само основите "за щастие, професорите превеждат".

Като се изключат трудностите с езика, му харесва да живее в България. Има приятели тук, най-близките от тях са гърци – колеги от университета, но има и български и международни приятели.

"След толкова години тук се чувствам като у дома си. Но сърцето ми е в Гърция. Положението в Гърция не е по-добро от това в България, но все пак е моят дом", каза той.

Случаят на Александрос не е изолиран. За последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България като него се е удвоил. През 2024 година те са били 15 737 или 8.6% от всички действащи студенти в страната. Бъдещите лекари представляват близо 50% от всички чуждестранни студенти у нас и над 60% от всички, обучаващи се за медици в някои ВУЗ-ове. 

Чуждестранните студенти: Откъде идват, какво учат и къде го учат

Да учат в България избират най-много студенти от Гърция (20%), на второ място са чуждите студенти от Великобритания (14%), а на трето място – от Украйна (11%).

В челната десятка на страните по произход на чуждестранните студенти у нас попадат и Германия (9%), Италия (7%), Северна Македония (5%), Турция (3%), Индия (3%), Сърбия (3%) и Ирландия (3%).

Любопитен факт е, че в страната учат студенти от всички държави в ЕС, с изключение на Малта.

Данните сочат, че направленията в областта на здравеопазването са в топ 5 на най-предпочитаните от чужденците. Номер едно е "Медицината", следвана от "Стоматология", "Ветеринарна медицина" и "Фармация". От общо 15 737 чуждестранни студенти в страната за 2024 г. "Медицина" са избрали да учат 7 743. Така на практика бъдещите лекари представляват близо 50% (49.2%) чуждестранните студенти в България и малко над 58% от всички студенти в направлението.

Градовете в България, в които има най-много чуждестранни студенти, до голяма степен повтарят градовете, в които има най-много студенти въобще и това са София, Пловдив и Варна.

Поради изявените предпочитания на чуждестранните студенти към медицинските специалности обаче, след тях се нареждат и Стара Загора, и Плевен, където има медицински университети.

Всъщност според данните на Националния център за информация и документация (НАЦИД) за 2024 г. 80% от чужденците са концентрирани в 10 университета. Шест от десетте най-предпочитани висши училища са тези, които обучават лекари и стоматолози.

В няколко висши училища има интересна тенденция – делът на чуждестранните студенти в конкретни направления надвишава този на българските. Така например в Медицинския университет – Пловдив в специалност "Медицина" 64.05% от обучаващите се през 2024 г. са чужденци.

Същото важи и за Медицинския университет – Плевен, където 62.83% от бъдещите лекари също са чуждестранни граждани. Подобно е съотношението между чуждестранни и български студенти и в Медицинския университет – София, където чужденците в специалност "Медицина" са 62.65%. 53.79% от всички бъдещи медици са чуждестранните студенти и в Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" във Варна. Лек превес (50.37%) чуждестранните студенти имат и в специалност "Стоматология" на Медицинския университет – София.

По-близо, по-евтино и "на английски": Какво търсят студентите в България

"Аз и най-добрият ми приятел бяхме решили, че ще учим извън страната. Искахме да сме заедно. Видяхме, че в България е евтино и е лесно да влезеш да учиш медицина. Беше достатъчно близо до дома, но все пак извън страната", разказа пред Mediapool Харалампос Гилцис*, който е завършил "Медицина" в Медицинския университет – Пловдив по-рано тази година.

Той признава, че е обмислял различни възможности за места, на които да получи образованието си, но е отхвърлил повечето от тях, защото не е имало обучение на английски. Цената не била определяща при избора, защото нямало голяма с таксите в други европейски страни.

"В момента в България е много скъпо, но, когато аз дойдох да уча през 2018 г., стандартът на живот беше много по-нисък от този в Гърция и разходите за издръжка бяха двойно по-ниски от тези в голям гръцки град".

Още по темата

Исканият от младите лекари и сестрите ръст на заплатите ще струва 240 млн. лева

2 октомври 2025 16:03

Що се отнася до учебния план, Харалампос твърди, че той е един и същ навсякъде в Европа. От преподавателите си в медицинския университет и лекциите в зала е доволен. Писмените материали за подготовка, които е получавал, обаче не са били така задоволителни.

"От граматиката на английски език, до изказа и това колко разбираемо е поднесена информацията – имаше много пропуски. Сякаш беше писно на коляно, за да се отбие номер", каза Гилцис.

Трудностите, които е срещал, отново са свързани с езиковата бариера, която прави провеждането на практиката по-трудно.

"Вината за това е моя, защото така и не научих български език, а немного хора в България говорят добър английски", призна той.

В България му е харесало и има много хубави спомени от престоя си в Пловдив, но, ако сега правеше избор за това къде да учи отново, не би избрал България.

Колко струва и как се влиза?

Проверка на Mediapool показа колко излиза обучението на чуждестранните студенти за най-желаните професии – лекар и стоматолог. Средно обучението по "Медицина" в най-предпочитаните от чуждестранните студенти университети излиза около 9 500 евро годишно или около 57 000 евро за шестте години. Малко по-малко средно струва обучението по "Дентална медицина" – около 9 000 евро за година или около 54 000 евро за цялото обучение.

Входът в медицинските специалности е с изпити по химия и биология, а всеки университет ги организира по свои правила. В Медицинския университет в София, например, се проверяват знанията и по английски. Максималният бал е 42. Той включва утроения резултат от изпита по биология на английски език, утроения резултат от изпита по химия на английски език и един път резултата от изпита, който проверява нивото на езика.

Дипломата тук, кариерата – другаде

Вангелис Димопулос* завършва дентална медицина в България пез 2017 г. Сега работи в дентална клиника на остров Санторини. Мечтал е да работи това от дете, а учи в Пловдив, защото е близо до родния му град Кавала.

"Най-трудно ми беше да науча терминологията и да общувам с пациентите на български", обясни Димопулос, който е учил на български.

Научил езика за година и след това работите тръгнали.

Още по темата

Премиерът попари надеждите на медиците за обвързване на заплатите им със средната за страната

3 октомври 2025 14:42

"Не бих разменил годините си в Пловдив за нищо. Имах много приятели – и гърци, и българи. Още поддържаме контакт", казва Вангелис.

Споделя, че е обмислял специализация в България, но цените били много високи и не можел да си позволи обучението. Практикувал като стоматолог в България една година, после заминал да работи в Гърция, защото получил по-добра оферта.

"В началото като чуят за българско образование си мислят, че нямам достатъчно знания и умения. В практиката обаче им показах, че са грешали. Промениха си мнението", разказа Димопулос.

Александрос Йоанидис обаче дори не мисли за специализация и реализация у нас, по-скоро би живял другаде или би се върнал в родината:

"Вярвам, че дипломата ми, заедно с упоритата ми работа и добрите ми оценки ще ми дадат достатъчно възможности в целия ЕС, включително и в Гърция", каза той.

Харалампос Гилцис също никога не е обмислял да специализира или да работи в България:

"Не е като да има добра система за здравеопазване в България, не че в Гърция има, но има възможности за реализация, плащат по-добре и знам езика. Защо някой чужденец, който не владее езика, би обмислял да остане да практикува в България? Навсякъде другаде в Европа би взимал повече – двойно или тройно". 

Румъния влиза в надпреварата за чуждестранни студенти, но България води

През 2022 г. над 14 000 чуждестранни студенти са избрали Румъния за своето медицинско образование, показват данни на Евростат. Между 2019 и 2024 г. повече от 55 000 чужденци са завършили бакалавърски, магистърски и докторски програми в румънски университети, като "Медицината" остава най-популярното направление.

Най-голям брой чуждестранни студенти в Румъния идват от Молдова – близо 28 000 за последните пет години. Следват тези от Израел – над 4000, и от Франция – почти 3300. В топ 10 попадат още Германия, Италия, Сърбия, както и Тунис, Мароко, Унгария, Гърция и Украйна.

Още по темата

Тошко Йорданов прати младите лекари в Сицилия, щял да внесе от чужбина за 500 долара (Обновена)

1 юли 2025 21:30

Най-голям е интересът към Медицинския университет в Яш, където през 2023–2024 г. са записани около 850 чуждестранни студенти. Следват Университетът "Карол Давила" в Букурещ с над 600 и в Клуж-Напока с близо 600. В Тимишоара чуждите студенти по медицина са около 400.

Студентите, които искат да получат медицинска диплома в Румъния, могат да избират между 12 държавни университета. Конкуренцията за прием е сериозна. Само в "Карол Давила" в Букурещ през 2024 г. над 4000 кандидати са се състезавали за около 1800 места, като изпитът включва тест по биология и по химия или физика. Подобна е структурата на приемните изпити и в другите румънски медицински факултети.

Колкото до годишната такса за обучението по "Медицина" и "Стоматология" в Букурещ, тя е същата като тази в София – около 10 000 евро, или общо около 60 000 евро за шест години.

След като завършва първата си година в медицинския факултет в Лион, 21-годишната френска студентка Кларис не успява да издържи изпита за втората година и продължава да преследва мечтата си на 1500 км разстояние – в Румъния: "Осъзнах, че шансовете ми във Франция са малки, ако не и никакви, затова потърсих друга възможност да уча медицина", разказва тя пред El Confidencial.

Кларис заминава за университетския град Клуж-Напока, за да се яви на приемния изпит по медицина, и току-що е започнала следването си. Тя казва, че е избрала балканската страна по няколко причини: "Първата е, че няма конкурентен изпит в края на първата година в медицинския факултет".

Освен това бъдещата лекарка смята, че във френската програма за първия цикъл "годината е твърде къса за броя на курсовете".

Била прочела, че много френски студенти опитват късмета си в Румъния: "Когато разбрах, че Франция няма да ми позволи да постигна целите си, започнах да търся информация".

Според доклада "Образователна панорама 2025" на ОИСР Румъния успява да привлече все повече чуждестранни студенти. България, Малта, Латвия, Румъния и Ирландия са страните от ЕС с най-голям брой завършили медицина на 100 000 жители. България обаче остава страната с най-много завършили медици (30 на 100 000 жители), този брой е два пъти по-висок от средния за държавите членки (15) и почти три пъти по-висок от този на страните в дъното на класацията, включително Германия и Франция.

*Имената на студентите са подменени, за да се запзи тяхната анонимност