ВЕИ революцията на Европа, която ще осигури огромни количества зелена енергия, но и създава проблеми с използването на произведената според времето енергия и налага съхранението ѝ, естествено доведе до следващата "мода" – водородът. Наричан горивото на бъдещето, той се разглежда като начин за трансформация на неустойчивата възобновяема енергия в по-устойчиво гориво, което се произвежда чрез електролиза от ток основно от слънчева енергия.

Брюксел развърза кесията

Производството и потреблението на водорода с промишлеността и транспорта е отдавнашна цел на инвеститорите, но с поставянето му във фокуса на европейското подпомагане интересът към него избухна. Само през миналия месец Европейската комисия одобри държавни помощи за над 1 млрд. евро за развитие на подобни проекти в Нидерландия, за 1.2 млрд. евро в Испания, а от началото на 2024 г. такива намерения са подкрепени и за Италия, Португалия и други европейски държави. А само преди две години Брюксел даде 5.4 млрд. евро за проучвания, иновации и индустриално внедряване на водородни технологии в 15 страни членки, сред които обаче не е България.

В края на 2023 г. пък Европейската комисия включи за потенциално безвъзмездно финансиране проекти за изграждане на електролизери за производство на водород в Испания и мащабна мрежа за пренос. Одобрени бяха вътрешни водородни инфраструктури в Белгия, Германия, Италия и Дания, както и интерконтинентален водороден коридор от Португалия, Испания и Франция до Германия. Друг такъв мащабен проект е този за построяване на Северен водороден маршрут от Финландия, през Естония, Латвия, Литва и Полша до Германия. Пари ще получи и проектът за водородопровод между Италия, Австрия и Германия, както и интерконектори между Франция и Белгия, Дания и Германия, Норвегия и Германия, Чехия и Германия. Предвидено и да се подпомогнат и вътрешни мрежи за пренос на водород в Белгия, Италия, Дания и Германия. В Дания пък ще бъде финансирано изграждането на хранилище за водород. България също влезе в списъка за проекти, очакващи европари – с намерението за водородопровод между Солун и София.

Засега този проект май е единственият у нас, който отчита някакъв напредък. В българския план за възстановяване и устойчивост имаше включено финансиране за около 64 млн евро за предпроектни проучвания за водородни инсталации, но финално изобщо не е ясно какво се случва с тези проекти.

"Нефтохим" и циментовите заводи – потенциалните потребители

Според водородната стратегия на България, изготвена през 2022 г., в страната не се произвежда водород, а се внася сив такъв за нуждите само на завода за производства на амоняк "Неохим" в Димитровград". По данни на Hydrogen Europe консумацията на сив водород в страната е около 200 000 тона годишно/г. Като потенциални потребители на водород са идентифицирани петролната рафинерия "Лукойл Нефтохим", циментовите заводи в Девня и други големи предприятия.

Още по темата

Ядрени, водородни и ВЕИ проекти обсъдиха Радев и Василев в САЩ

7 февруари 2024 17:02

Акцентът в последните години обаче е производството, преносът и потреблението на зелен водород, добит от възобновяеми енергийни източници. Намеренията в тази посока са много, проектоинвестициите са за милиарди евро, но реално на масата са единици проекти. Сред тях е този за водородопровода от Солун до София.

Газовите оператори на България "Булгартрансгаз" и на Гърция – ДЕСФА, успяха да защитят проекта пред Брюксел е в момента той е в списъка с проекти от общ и взаимен интерес на ЕС, което означава, че може да очаква безвъзмездно финансиране поне за предпроектно проучване. Трасето в България ще е 250 км от района на Кулата на границата с Гърция до София. Следващата фаза на проекта, която се подготвя е удължаване на трасето до Румъния и нататък към страните от Югоизточна и Централна Европа. В края на миналата седмица енергийният министър Владимир Малинов каза, че Румъния е проявила интерес да се включи. Целта е трасето от Гърция през България и Румъния да стигне до Унгария, Словакия, Чехия и Германия и да се реализира Югоизточноевропейският водороден коридор (SЕЕHyC).

Интересът за пренос на водород у нас – обещаващ

Паралелно "Булгартрансгаз" проведе необвързващо пазарно проучване за търсене на капацитет за пренос на водород. В него бе проявен обещаващ интерес от страна на потенциални производители и потребители на водород, заявиха пред Mediapool от оператора.

Още по темата

Проучва се интересът за пренос на водород през газовата ни мрежа

17 август 2023 13:44

За месец септември е предвидено провеждане съвместно с ДЕСФА на разширено пазарно проучване, което ще потвърди готовността и зрелостта на пазара за интегриране на водорода в енергийния микс в България.

"На база събраните резултати, ще бъдат идентифицирани очакваните нужди от капацитет за транспортиране на водород, потенциалните места за производство в България, както и изходни точки към крайните потребители. Резултатите от проучването ще допринесат и за навременно планиране и изграждане на необходимата инфраструктура за пренос на водород за и през България", заявиха от "Булгартрансгаз".

438 млн. евро за прием на водород в газовата ни мрежа

Дружеството работи активно по възможността да адаптира съществуващата си газопреносна мрежа за пренос на водород заедно с природния газ. През 2023 г. "Булгартрансгаз" ЕАД предприе важна инициатива за развитието на водородния сектор в България. Предвиждането бе да се смесва с до 10 процента водород, като по оценки на дружеството подобно приспособяване би струвало 438 млн. евро.

Окончателното европейско законодателство за декарбонизация на пазарите на водород и газ, известно като "пакета газ-водород", обнародвано на 15 юли 2024 г., обаче определя прием от само 2 процента водород в точките на междусистемно свързване, в сравнение с първоначално планираните 5%., което променя инвестиционните намерения на българския газов оператор за трансформация на съществуващата мрежа. Дружеството отделно работи по пилотен проект за производство на водород за нуждите на само на управляваното от него газохранилище "Чирен", като финансиране за предпроектното проучване ще се търси от САЩ.

Адаптация на газопровода си за пренос и на водород предвижда и другият газов оператор в България – "Ай Си Джи Би", който управлява интерконектора с Гърция от Комотини до Стара Загора, но там нещата още са на фаза намерения.

Водородната стратегия на страната отбелязва и възможността за проучвания за подземно съхранение на горивото на бъдещето, като например в Мировското каменосолно находище.

Водородни долини за милиарди на трупчета

На частно ниво в България има редица други водородни проекти, но те са за производство и потребление на зеленото гориво.

Още по темата

Бизнесът готов да превърне "Марица Изток" във Водородна долина

16 май 2022 18:09

Вероятно най-мащабният е проектът Blion за 15 млрд. евро инвестиции от частни и държавни компании, който предвижда превръщането на въглищния комплекс "Марица Изток" във Водородна долина. Плановете са там да се произвежда зелен водород от слънчеви мощности, част от него да се изнася през пристанищата в Бургас, Русе и Александруполис. Други количества се предвижда да се използват за балансиране на енергийната мрежа, в транспорта, в завод за производство на амоняк и в рафинерия за горива. От 2022 г. насам обаче не е коментиран напредък по реализацията на проекта, който явно разчита на подкрепа от европейските фондове като този за справедлив преход на въглищните региони и от плана за възстановяване и устойчивост.

Два въглищни града – Стара Загора и Кюстендил, плюс близкият Карлово, пък са част от проекта ZAHYR на консорциум от 14 български и 4 чуждестранни партньори. И този проект се надява на европейска и национална субсидия. Неговата стойност е 16 млн. евро, а планът е да произвежда 400 кг водород на денонощие, който да се използва в трите града.

Друг обявен през 2023 г. голям водороден проект е този на фирмата "Виртус Инвестмънт", която заяви в община Бургас, че смята да вложи 594 млн. лв. в комплекс на територията на индустриална зона на бившото летище край село Равнец. Планът е да има различни бази за производство и асемблиране на елементи за водородната индустрия и база за сглобяване на зарядни станции. за водород. Самият комплекс ще се захранва със зелен водород, но не се посочва дали той ще се произвежда на място или ще се доставя по някакъв начин. И по този проект вече година и половина няма новини за етапа му на развитие.

Приказки за водороден транспорт

В същото време България е поела ангажименти пред ЕК до 2025 г. в страната да бъдат регистрирани 120 водородни електрически превозни средства и да започнат да функционират 5 зарядни станции. До 2030 г. транспортните средства трябва да нараснат с още 600, а водородните станции да станат 14. Засега обаче в страната има регистриран само един автомобил на водород и една експериментална зарядна станция като част от пилотен проект.

Още по темата

София с план да оборудва с водородни клетки 400 детски градини и училища

12 април 2022 18:20

Бившият кмет на София Йорданка Фандъкова пък имаше намерение 400 сгради на училища и детски градини да произвеждат "зелена" енергия за собствени нужди с добавяне на водородни клетки и сензори, които ще следят всички разходи за ток, вода и газ. С този проект София ще спестява годишно 14 хил. тoнa въглеродни емисии от сграда, обяви Фандъкова, но нищо то това не е станало, а новата управа на българската столица не е коментирала нищо на тема водород.

България спечели европари за обучение на експерти да разработват проекти за внедряване на водородни електробуси и тролей, както и кораби, но досега не се е чуло да има такива.

Литва произвежда водород от газ, включва и ВЕИ

Водородът не е новост в Литва, където и в момента се произвежда такъв, но от природен газ. Страната добива и използва големи количества такъв водород в торовата и нефтопреработващата си промишленост, но целта ѝ да го замени със зелен водород, добиван от възобновяеми източници.

Приетите тази година водородни цели на Литва предвиждат до 2030 г. в страната да са инсталирани 1.3 ГВ мощност за производство чрез електролиза на около 129 000 т. Десет години по-късно количествата трябва да са 419 000 т и 732 000 т през 2050 г. Повечето от произведения водород ще се консумира в страната, но се предвижда и износ, който след пет години ще е 33 000 т, 51 000 т през 2040 г. и 43 000 т през 2050 г., заявяват от енергийното министерство на Литва пред изданието Delfi.

Литва вече е отпуснала около 34 млн. евро за развитието на капацитет за производство на зелен водород. Средства за целта се предвижда да бъдат предоставени и от европейския фонд за модернизация и през юли бяха одобрени от ЕК. Те ще са за развитието на водородната инфраструктурата. Основната цел е да се увеличат максимално възможностите, предлагани от фондовете на ЕС, включително търговете на Европейската водородна банка. Намеренията на литовските производители на зелен водород да кандидатстват в търговете, които ЕС ще обяви за финансиране с общо 1.2 млрд. евро на водородни проекти в целия ЕС.

Синергия на водорода и промишлеността

Предвижда се основните съоръжения за производство на водород в Литва да са разположени там, където има търсене на този вид гориво – в близост до заводи за торове и мощности за нефтопреработката. В бъдеще се планира да се разработят така наречените водородни долини, които ще търсят по-големи синергии чрез комбиниране на производство, потребление, изследвания и други дейности на водород в конкретна област.

Един от най-важните транспортни инфраструктурни проекти на страната е Северно-Балтийският водороден коридор (NBC) от Финландия до Германия, който ще минава и през нейна територия. Литва участва активно в планирането на този тръбопровод, тъй като той не само ще осигури бъдещи енергийни доставки, но и ще създаде възможности за литовските производители да изнасят зелен водород директно за Германия и други страни от Централна Европа, отбелязват от енергийното ведомство на страната.

Сред по-малките проекти, които в момента се подкрепят, е разработването на станции за зареждане с водород. Планира се до 10 от тях да бъдат построени в Литва до 2030 г. Литва също планира да проучи възможността за съхранение на по-големи количества водород в страната, но това в момента е само на етап планиране и няма конкретни планове за изграждане на съоръжения за дългосрочно съхранение на зеленото гориво.

Местни водородни долини и "глобални мостове " в Чехия

Чешкото правителство съвсем наскоро – на 17 юли, актуализира водородната си стратегия и според нея до 2030 г. трябва да има местни долини, произвеждащи горивото от възобновяеми източници. Дотогава трябва да се произвеждат приблизително 20 000 тона възобновяем водород годишно, за което е необходимо изграждането на нови електролизери с капацитет от 400 Mwe, заявяват от чешкото министерство на търговията и индустрията.

Втората фаза се нарича "Глобални мостове" и се очаква да се осъществи между 2030 г. и 2045 г. Според министерството фокусът в този период ще е "върху осигуряването на внос на възобновяем водород с помощта на мрежа от тръбопроводи за водород в цяла Европа".

Планирани проекти като Централноевропейския водороден коридор и чешко-германският водороден интерконектор ще позволят на Чехия да стане част от европейската водородна екосистема. Вносът на зелен водород ще позволи значително намаляване на цената му, посочват от ведомството.

Още по темата

ЕК даде 5.4 млрд. евро за водородни проучвания в 15 държави

15 юли 2022 18:18

Третият етап на новата технология (след 2045 г.) е насочен към местното производство на нисковъглероден водород чрез новоразработени технологии.

В Чешката република в момента се произвеждат минимални количества зелен водород. Първата частна зелена водородна електроцентрала, захранвана от слънчева енергия и оборудвана с електролизатор за производство на водород, заработи през 2023 г.

Двигател за декарбонизацията на Испания

Испания очаква зеленият водород да бъде един от основните двигатели на декарбонизацията на страната. Проектът на новия Национален интегриран енергиен и климатичен план (PNIEC), правителствената пътна карта до 2030 г., предвижда до края на десетилетието да бъдат инсталирани 11 GW електролизатори – значително увеличение от предишната пътна карта, определена преди енергийната криза (4 GW).

В момента производството на водород в Испания е минимално, но няколко проекта вече са в ход. Три от тях са спечелили европейско съфинансиране, а държавата ще отпусне 1.55 милиарда евро за сектора чрез стратегически план (Perte), финансиран от европейски фондове. В резултат на това ще бъдат мобилизирани допълнително 2.8 милиарда евро частни инвестиции. Целта е не само да се съсредоточи върху производството, но и да се развие цялата верига на стойността, така че водородът да може да се използва в декарбонизираната национална индустрия. Една част също ще може да се изнася за останалата част от Европа чрез тръбопровода H2Med.

Успехът на испанските проекти в европейския търг за финансиране показва, че благодарение на голямото производство на възобновяема електроенергия иберийската страна може да се превърне в един от европейските центрове в тази област, като произвежда на по-ниска цена. Това беше подчертано от Лаурено Алварес, партньор в Monitor Deloitte, на неотдавнашен форум, организиран от El Confidencial.

Още по темата

"Зелена" треска за водородни акции

22 януари 2021 14:29

"Има два много ясни производствени центъра и Иберийският полуостров е един от тях [другият е скандинавските страни ]. В този момент имаме чудесна възможност да реиндустриализираме Испания със зелен водород", коментира той.

На хоризонта обаче има и предизвикателства. "Имаме нужда от финансиране и верига за стойност, която осигурява оборудване в достатъчни обеми, в рамките на подходящи времеви рамки и на разумни цени, както и сигурна, устойчива и достъпна енергия, труд, регулиране, сертификати и преди всичко търсене", подчертава Оливерио Алварес, партньор, отговарящ за сектор Енергия и ресурси в Deloitte Испания. Последното без съмнение е най-важният и несигурен елемент в момента.

Румъния започна строеж на мощности за водород в своя рафинерия

Две мощности за производство на зелен водород с общ капацитет от 55 МВ ще бъдат изградени в рафинерията "Петробрази", недалеч от румънския южен град Плоещ със съфинансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектите ще бъдат реализирани от "ОМВ Петром" (OMV Petrom), обяви компанията съвсем наскоро. Общата инвестиция е около 140 млн. евро, от които 50 млн. евро ще бъдат предоставени от европейския план за възстановяване и устойчивост.

Електролизерите за производство на водород ще се захранват с енергия от възобновяеми източници, а годишното количество зелен водород, което ще се произвежда в рамките на двата проекта, се оценява на около 8 хил. тона.

Описаните проекти далеч не изчерпват множеството намерения за производство, използване и пренос на зелен водород, които се развиват в повечето европейски държави. Реалното приложение на този вид гориво обаче е много малко на фона на нуждите от намаляване на вредните емисии от използваните в момента изкопаеми горива в енергетиката и транспорта. И ключовият фактор за масовото му приложение безспорно ще е крайната му цена. За произведения с електролиза от ВЕИ водород тя варира между 10 и 15 долара за килограм. Стойността е висока спрямо производството на водород от въглища, природен газ или ядрена енергия. Целта на всички безвъзмездни субсидии и привличането чрез тях на инвестиции в производството, преноса и съхранението на водород е същественото сваляне на цената.

Разбира се има и скептици, според които от водород има смисъл в тежкия транспорт като железопътния и корабоплаването и тежката промишленост, но не и в ежедневието.

Едно е сигурно – без да се опита, няма как да се разбере дали наистина е горивото на бъдещето, щадящо повече климата и здравето на хората.