Пунктове за метали искат засилен контрол срещу нелегалните фирми

Пунктове за метали искат засилен контрол срещу нелегалните фирми

"Слабо организирани престъпни групи" от 5-6 човека реализират доходи между 900 и 2000 лв. на вечер само от предаването на медни отпадъци. Това съобщи Дамян Шопов от Криминалния отдел на Национална служба "Полиция" в сряда по време на дискусия за ефективното събиране и рециклиране на вторичните метали.

От Българската асоциация за рециклиране на този вид отпадъци пък посочиха, че най-засегнати от кражбите на метали са Националната електрическа компания, БДЖ, Националната компания "Железопътна инфраструктура и БТК. На форума беше отчетено увеличаване на кражбите на метали, като най-потърпевша е жп инфраструктурата, която за миналата година е понесла загуби от 2.7 млн. лв. заради откраднати проводници и други метали.

Цената на тези вторични суровини е 8-9 лв., посочиха участници в дискусията. Според тях трябва да се засили контролът върху лицензираните площадки и пунктове и при съставен акт за нарушение директно да се отнема разрешителното на съответната фирма.

Полицията призова представителите на бизнеса незабавно да подават сигнали при постъпили нелегални отпадъци на площадките.

За девет години нито един сигнал не е постъпил в "Криминална полиция" от представители на металургичния бизнес за нелегални леярни. В такива леярни се преработват над 50 на сто от предадените метали, посочиха представителите на МВР.

От 2002 г. досега е постоянна тенденцията на ръст на престъпленията с черни и цветни метали, показват данни на полицията. Една от причините е ръстът на цените на тези метали, а другата - слабият контрол както от страна на бизнеса, така и от служителите на реда.

От асоциацията за рециклиране на вторични метали пък предложиха заловените крадци вместо да се санкционират с несъбираеми глоби, да полагат обществено полезен труд.

Предприятията, които рециклират метал, имат годишен оборот за миналата година от 1 млрд. лв. и печалбата от откраднат метал спрямо този оборот е незначителна, заяви председателят на организацията Борислав Малинов.Той посочи, че освен лицензираните фирми, на специфичния пазар има и такива, които работят без разрешително, и трябва да се прави разлика между тях. Стана ясно още, че съществува административен парадокс, при който площадки  за вторични метали имат разрешително от Министерството на околната среда и водите, но не и от икономическото ведомство.

Малинов посочи, че предприятията, които работят легално, правят сериозни инвестиции. В момента само сертифицирани фирми могат да търгуват с кабели, освен това те се съхраняват отделно от другите отпадъци, поясни Малинов.

В нелегалните пунктове изкупната цена е по-ниска, но там не искат документи, доказващи произхода на предаваните метали, допълни той. Около 400 лв./тон е крайната заводска цена на отпадъците от желязо, в лицензираните пунктове то се изкупува за около 350 лв., а в нелегалните – за по-малко пари.

Малинов заяви, че хората в тежко социално положение, които се изхранват със събиране на отпадъци, не трябва да бъдат спирани да извършват тази дейност. Процесът обаче щял да бъде по-прозрачен, ако те се регистрират и плащат патентен данък.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: