Путин атакува Запада и отхвърли обществено разследване за трагедията в Беслан

Руският президент атакува остро западните лидери, предложили Русия да влезе в преговори с чеченските сепаратисти след обсадата на училище в град Беслан, където 338 заложници загинаха, повечето от които деца.

Путин също така отхвърли обществено разследване на събитията, довели в петък до щурма на специалните части срещу училищната сграда в Северна Осетия.

В интервю за британските вестници Гардиън и Индипендънт в понеделник следобед Путин е заявил, че ако руският парламент иска независимо разследване, той няма да се противопостави, но предупредил, че то няма да бъде твърде продуктивно и ще се политизира. Вместо това руският лидер ще разпореди вътрешно разследване на трагедията за откриване на виновниците и наказването им.

Във вторник погребенията в Беслан продължиха, а хиляди руснаци са призовани да участват в антитерористични протести.

Путин към Запада:"Защо вие не разговаряте с Осама бин Ладен?"

Руският президент заяви пред чуждите медии, че започването на преговори с чеченските сепаратисти е равносилно на преговори на Запада с Осама бин Ладен.

Спор сред похитителите предшествал експлозивите в училището Ню Йорк таймс пише, че похитителите ожесточено спорели дали да изоставят училището малко преди да започнат експлозиите и стрелбата, при които загинаха стотици деца и възрастни. Според високопоставен служител в Кремъл руските специални сили разполагат със видеозапис, на който се вижда как екстремистите се карат, малко преди да експлодират поставените от тях бомби във физкултурния салон. Вестникът цитира също специалистка от института Брукингс във Вашингтон, според която трагедията в Беслан е опит да се разпали конфликтът между Ингушетия и Северна Осетия, за да може регионът да потъне в хаос. още

"Никой няма моралното право да ни казва да говорим с убийци на деца", е заявил Путин. "Защо вие не се срещнете с Осама бин Ладен, не го поканите в Брюксел или в Белия дом и да започнете разговори, да го запитате какво иска и да му го дадете, за да ви остави на спокойствие?, запита Путин.

Коментарите на руския президент стават на фона на нарастващите съмнения и тревоги за събитията, довели до кървавия край на обсадата в петък. Все още не е ясно какво точно е провокирало трагичната развръзка, нито кои точно са били похитителите. Първоначално руските власти заявиха, че сред тях има хора от арабски произход, но не подкрепиха това твърдение с доказателства.

Кореспондентът на ББС в Москва посочва, че повечето обикновени руснаци не желаят да коментират острия политически спор по страниците на вестниците за това как властите са се справили с кризата, но въпреки това някои смятат, че днешните митинги са опит да бъде отклонено вниманието от кървавата развръзка на обсадата.

Призив за пълна информация

Френският премиер Жан-Пиер Рафарен изрази солидарност с Русия по повод трагедията в Беслан. Той обаче се присъедини към призивите на руските медии за пълна информация по случилото се. Рафарен направи забележката си, след като подобен призив от холандския външен министър Бернард Бот преди два дни предизвика яростна реакция от страна на Москва, предаде ББС.

В Брюксел НАТО ще проведе специално заседание, за да демонстрира солидарност с Русия.

Някои медийни коментатори заявиха, че официалният брой загинали, 335 души, е далеч под истинската цифра.

Според Путин обсадата e дело на чеченските сепаратисти, които Москва свързва с международния тероризъм и твърди, че настояването на Вашингтон Русия да започне разговори с тях е все едно САЩ да преговарят с терористите, осъществили атаките от 11 септември 2001 г.

Путин не вижда връзка между кризата в Беслан и политиката в Чечения

Това не са "борци за свобода", подчерта Путин. По думите му чеченските сепаритисти се опитват да разпалят етническо напрежение в бившия Съветски съюз, което може да има сериозни последици.

"Вие намирате за допустимо да наложите някакви ограничения на вашите контакти с тези бандити, тогава защо ние трябва да говорим с хора, които са убийци на деца", каза Путин.

Той призна, че в Чечения се нарушават човешки права, но заяви, че както и при случаите на малтретиране на иракски затворници от американски войници в багдадския затвор Абу Граиб, това не е било санкционирано от командването. "По време на война стават отвратителни неща, подчиняващи се на своя собствена логика", добави той.

Едновременно с това Путин отхвърли изцяло възможността за връзка между политиката на Русия в Чечения и събитията в Беслан. "Представете си просто, че хора, стрелящи в гръб по деца, ще дойдат на власт където и да е по света и у вас няма да останат никакви въпроси за нашата политика в Чечения", заяви руският президент пред британските вестници.

Според него чеченски ислямисти с помощта на чуждестранни фундаменталисти се стремят да разрушат стабилността в цялата южна част на Русия и дори да всеят смут в мюсюлманските общности на територията на цялата страна. Той каза, че Чечения е жизненоважна част от територията на Русия и затова става дума за териториалната цялост на Русия.

Путин декларира, че Русия е заинтересована от политическо уреждане на ситуацията в Чечения, където вече едно десетилетие руските войски се бият с чеченските сепаратисти.

Журналистите от в. Индипендънт отбелязват, че Путин се изказал значително по-меко от очакваното за Чечения и обърнал внимание на героизма, проявен от чеченците по време на Втората световна война и на грешките, допуснати от ръководството на Съветския съюз в републиката.

Похитителите остават неизвестни

Някои руски телевизии показаха предоставена им от полицията касета със запис на един от похитителите, заловен жив, който твърди, че вземането на заложниците е идея на чеченския президент в изгнание Аслан Масхадов и чеченския бунтовник Шамил Басаев.

"След молитва ни събраха в една гора. Човек, наречен "полковника" ни каза, че трябва да превземем училището в Беслан. Той каза, че задачата е поставена от Масхадов и Басаев", заяви показаният по телевизията похитител с неизвестна самоличност.

 

Продължава международната помощ за пострадалите в Беслан Тази сутрин в Беслан кацна самолет с хуманитарна помощ от Франция - медикаменти и санитарни материали, съобщи ИТАР-ТАСС. През нощта на летището в Москва кацна самолет с помощи от Австрия. Френският президент Жак Ширак предложи деца, пострадали при терористичния акт, да се възстановяват във Франция. Подобно предложение отправи и испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. Пред радио Пунто той изтъкна, че е дълг на Мадрид да направи всичко възможно, за да облекчи страданията на бившите заложници.

Десет от убитите похитители са от арабски държави, твърдят властите. При щурма в училището в петък бяха убити 26 от нападателите от 10 служители на руските специални части.

Пред ББС Ахмед Закаев - представител на Масхадов, който има политическо убежище във Великобритания, осъди случилото се в Беслан и заяви, че според него хората, извършили това насилие, не могат да имат нищо общо с чеченския народ.

Според Закаев излъчването на "признанията" на задържания похитител има за единствена цел "да сплаши тези, които поставят под съмнение политиката на Владимир Путин и призовават за започване на преговори с правителството на Масхадов".

"Извършеното в Беслан е дело на местни радикални групировки. Тези групировки са последица от наказателната политика на Путин" в Чечения, заяви Закаев и добави, че ако тази политика продължи, може да се очаква повторение на трагедията в Беслан.

Обвинения срещу ингушите

Вторник е вторият ден на национален траур в Русия в памет на жертвите от Беслан, където се подготвят още 600 гроба, след погребението на първите 200 убити.

Кореспондент на ББС съобщи от Беслан, че на гробището има редици след редици от пресни гробове. Камион с надпис "хуманитарна помощ" е докарал още ковчези.

Жителите на Беслан обвиняват за обсадата групировки от съседна Ингушетия - мнозина се заричат да отмъстят на ингушите.

Някои от опечалените на погребенията в понеделник заявиха пред журналисти, че ще предприемат действия, след като погребат близките си. Според съобщения от северноосетинската столица Владикавказ ингушски семейства не напускат жилищата си от страх да не бъдат нападнати.

Осетинци протестират срещу тероризма и корупцията

Около 400 души се събраха в столицата на Северна Осетия Вадикавказ, за да протестират срещу тероризма и корумпираната местна власт, съобщиха осведомителните агенции.

"Нашата корумпирана администрация ни изостави, няма да оставим без отговор това позорно деяние", заяви един от ораторите на трибуната, които са главно членове на местната политическа опозиция. Протестиращите разпространяваха листовки с призив за оставка на северноосетинския президент Александър Дзасохов, отбелязва АП.

По думите на правозащитник взимането на заложници в Беслан "е било замислено, подготвено и финансирано отдавна". "В подготовката са участвали две мафии - тази на Аслан Масхадов и на руските и осетинските специални служби", твърди правозащитникът.

Според властите терористите са скрили предварително оръжия и експлозиви в училището в Беслан по време на ремонтни работи през юни. Руски вестници пишат, че тази подготовка е станала възможна чрез даване на подкупи, по-специално на хора от пътната полиция.

Цензурата е още жива

След трагедията в Беслан журналисти и представители на медийни организации съобщиха за няколко инцидента, които според тях са попречили на пълното отразяване на драматичните събития.

В понеделник главният редактор на в.Известия Рав Шакиров каза, че е бил принуден на подаде оставка, защото репортажите на изданието били прекалено емоционални. Арабската телевизия Ал Арабия заяви, че московският ѝ кореспондент е бил арестуван на връщане от Беслан, а Грузия обяви, че двама нейни репортери са арестувани. Международната неправителствена организация "Репортери без граница" пък твърди, че на двама руски журналисти е било попречено да се качат на самолети за Беслан.

Под заглавие "Медийната цензура на Путин" британският в. Дейли Телеграф посочва, че основните руски държавни телевизии Канал 1 и Русия дори не прекъснаха редовната си програма, когато започна обсадата на училището в Беслан. За да следят кризата непрекъснато, руснаците трябваше да превключват на чужди канали като Си Ен Ен и ББС, пише вестникът. Според изданието отразяването на кризата показва, че старите навици на дезинформация умират трудно.

Руският президент обвинява западните страни, че следват двоен стандарт по отношение на тероризма и пита защо наричат чеченските сепаратисти "бунтовници", а онези, които извършиха атаките от 11 септември в САЩ - "терористи".

В. Газета критикува терминологията на световните медии, отразяващи събитията в Северен Кавказ. За американците и британците терористите си остават "въстаници" и "бойци", за французите - "хората, превзели училището", и само за израелците - убийци. Ню Йорк таймс пък нарича бандитския интернационал, действал в Беслан, "руски въстаници". Какви ли още злодеяния трябва да извършат "въстаниците", за да престане най-сетне Западът да говори съчувствено за тяхната "борба за независимост", пита се Газета.

Путин в криза

Американският Интернешънъл хералд трибюн обаче отбелязва, че след като преди шест месеца бе на върха на своята популярност, която му донесе втори мандат, сега руският лидер е изправен пред най-директната критика в своето управление. Вестникът цитира руски издания и коментатори, според които правителството не е успяло да защити гражданите си от засилващата се терористична кампания и честно да признае причините за дългогодишната война в сепаратистката република Чечения.

Според правозащитни групи има опасения, че заявената от Путин необходимост от реорганизиране на отбранителните сили на страната може да е сигнал за допълнително ограничаване на гражданските свободи.

Френският Либерасион също отбелязва, че солидарността с руския и осетински народи не трябва да бъде претекст за подкрепа на действията на президента Путин в Чечения, както и че стремежът към независимост на чеченците не може да оправдае престъпленията на терористите. Политиката на Франция и Германия, които не без основание критикуват политиката на Буш в Ирак, мълчат пред Путин за въпроса с Чечения. Как друго освен като върховен цинизъм, основаващ се на грешни сметки, може да се определи това мълчание, завършва статията.

В уводна статия, озаглавена "Фиаското на Путин", Либерасион пише, че в една нормална страна речта, произнесена от Путин след драмата в училището, би била тълкувана като признание за безсилие. Той повторя отново и отново, че ударът срещу Русия е нанесен от същата ръка, която заплашва САЩ и Западния свят, като изобщо не е споменава Чечения и мръсната война, която от години руската армия води там. Путин прикрива неуспеха си, отправяйки призиви към патриотизма на руснаците. Упоритото му нежелание да се изправи пред истинските причини на тероризма, срещу който се бори, накрая ще му струва скъпо, заключава статията.

Таймс обаче отбелязва, че природата на сегашния чеченски терор има много повече общи черти с фундаментализма, отколкото с историческата съпротива в района на Кавказ.

Критиките към руските спецслужби се засилват

И руските, и западните медии подробно се спират на действията на руските спецчасти по време на кризата.

Независимая газета повдига въпрос, "който многократно са си задавали и Западът, и опозицията срещу президента Путин в Русия" - защо в една страна, "където на власт са спецслужбите", те не се занимават с пряката си дейност, а именно с борбата срещу тероризма и гарантирането на националната сигурност.

Проблемът в Русия е заложен по-надълбоко, пише Файненшъл таймс - Германия, цитиран от Дойче веле. Полицията, военните, но също така и ФСС, от която произхожда самият Путин, са податливи на корупция. Низшите членове са зле платени и лошо обучени. Освен това правомощията между специалните части на вътрешното министерство, ФСС и военните не са ясно разграничени. В Беслан тези недостатъци доведоха до катастрофа, заключава изданието.