Путин, Ердоган, Борисов и Вучич отвориха кранчето на "Турски поток"

Държавните лидери на Русия, Турция, България и Сърбия отвориха в сряда символично кранчето на газопровода "Турски поток", който реално работи от 1 януари 2020 г. Официалната церемония се състоя в Истанбул с участието на президентите на Турция Реджеп Тайип Ердоган, на Русия Владимир Путин и на Сърбия Александър Вучич, както и на българския премиер Бойко Борисов. Той бе придружен от министрите на енергетиката и финансите Теменужка Петкова и Владислав Горанов и шефа на "Булгартрантсгаз" Владимир Малинов.

Газопроводът бе определен от Путин и Ердоган като "исторически проект".

"Всички присъстващи на официалната церемония по пускането на новата газова магистрала стават свидетели на действително важно събитие не само за Русия и Турция, но и за всички държави от Южна Европа, за целия европейски континент", заяви руският държавен глава на церемонията, цитиран от ТАСС. Той подчерта, че успешната реализация на съвместния мащабен проект "Турски поток" е нагледно свидетелство за това, че руско-турското стратегическо партньорство дава значими и осезаеми резултати.

Иновативен и уникален проект

Владимир Путин изтъкна, че "Турски поток" е построен по иновативна технология. Той посочи, че по дъното на Черно море са се полагали по 6 км тръби на ден. Руският президент благодари на турския си колега, че е проявил политическа воля и е отстоявал турските интереси.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи "Турски поток" като уникален проект от енергийна гледна точка за Турция. По думите му от газопровода ще се възползват над 53 млн. европейски потребители.

Газопроводът "Турски поток" е дълъг 930 км от крайбрежния руски град Анапа по дъното на Черно море до Къйъкьой в Турция. По време на церемонията в сряда бе направена видеовръзка между работещите от двата края на тръбата. Сухопътният участък до границата с България е с дължина 142 км.

Максималната дълбочина на двете тръби е до 2200 м в подводната част. Капацитетът на съоръжението е 31.5 млрд. куб. м годишно.

Едната тръба е за доставки само на турския пазар, другата е за страните от Южна и Югоизточна Европа. Като потенциални пазари се считат Гърция, Италия, България, Сърбия и Унгария.

Доставките вървят от 1 януари

Реално руският газ през "Турски поток" започна да постъпва още от 1 януари 2020 г. в България, а от 5 януари – през компресорната станция на българска територия "Странджа 2" и в Северна Македония и Гърция. Втората тръба обаче не е завършена.

Строежът на морското трасе започна през 2017 г. Според отчетите на "Газпром" стойността на проекта е около 7 млрд. долара. Отчитайки вложенията в прекратения "Южен поток" и сръбското трасе на втората тръба реалната цена стига 13 млрд. долара, посочва "Интерфакс".

Българският участък на трасето, наричано от правителството на ГЕРБ "Балкански поток", в момента се изгражда от саудитския консорциум "Аркад". Инвеститор в проекта на българска територия за около 1.5 млрд. евро е държавната "Булгартрансгаз". Строежът започна в средата на ноември 2019 г. и по график трябва да приключи в края на май 2020 г.

Плановете на "Газпром" са по тръбата за Европа, с капацитет от 17.5 млрд. куб. м годишно, 3.5 млрд. куб. м да са за България, 2.5 млрд. куб. м - за Сърбия, и 6 млрд. куб. м - за Унгария. Остатъкът от капацитета не е ясно за къде е предназначен.

Сръбските власти твърдят, че на тяхна територия строежът, който се изпълнява и финансира от "Газпром", е приключил. Намеренията на руския газов монополист са трасето да продължава и до Австрия, но от Будапеща все още не се взели решение да пуснат "Турски поток" на своя територия.

Борисов, който преди церемонията по отварянето на кранчето се срещна с Путин, го уверил, че реализацията на проекта у нас напредва. Към момента трасето с дължина 474 км се изпълнява на територията на 4 от общо 11 области, през които трябва да мине до сръбската граница. Работи се в областите Плевен, Ловеч, Враца и Монтана.

Малко след отпътуването на Борисов за Истанбул правителствената пресслужба публикува видео, заснето с дрон, на строежа на българския участък.

Българският премиер се срещнал и с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, на когото благодарил за поканата за участие в церемонията, съобщиха от правителствената пресслужба.

Турция е непосредствен съсед на България, наш съюзник в НАТО и важен партньор на ЕС при справянето с основни предизвикателства като миграционния натиск върху Европа, борбата срещу тероризма, енергийните доставки и енергийната сигурност, инфраструктурата, селското стопанство, търговията, икономиката, отбелязал той.

Сърбия обеща да нарича проекта "Балкански поток"

Развитието на транспортната и енергийната инфраструктура е било акцент в срещата на Борисов със сръбския президент Александър Вучич. И той бил информиран за напредъка по строежа на "Балкански поток".

Вучич обещал вече сърбите да наричат проекта "Балкански поток".

"Това са нашите газоразпределителни мрежи. България има газов хъб, Сърбия има и ние си обменяме газ в двете посоки. Правим за следващите 20-30-50-години диверсификация и възможност всичко да пътува", отбелязал българският министър-председател.