Путин и Буш, не е време за спънки

Ако съдим по изявленията на двамата - които изразяват добри намерения - можем да се надяваме, че в Любляна ще се положат основите на един конструктивен диалог. Но мисля, че няма да сгреша, ако прогнозирам, че срещата няма да бъде лесна. Същевременно предвиждам позитивен резултат. Защото, ако бъдем искрени, няма друго какво да се прави.

Какво е необходимо, за да могат отношенията между двете страни да придобият динамична и позитивна насоченост? Т. е. да отговарят на интересите и на двете и да бъдат на висотата на отговорността, която всяка има в европейските и световни събития?

Взаимното доверие
Първото необходимо нещо е взаимното доверие. Не е тайна, че съществува вкоренено взаимно подозрение в определени политически кръгове, както в Съединените щати, така и в Русия. Това се отнася до проблемите на сигурността в Европа, както и до тези в постсъветското пространство.

Често, четейки анализи и изявления, включително на изтъкнати политици и експерти, се създава впечатлението, че във Вашингтон и в Москва не се мисли за друго освен за създаване на взаимни спънки. Това са сили, които и в миналото се опитваха да поставят прът в колелата на всяка инициатива за разбирателство. Както е известно капката може да подкопае камъка. Ако бъде оставена да пада месец след месец, година след година - така вървяха нещата през последните години - в крайна сметка може да се отрази и на едната и на другата администрация. Трябва да се спре това "капане".

Познавам конструктивната позиция на президента на Русия и лично от Джордж Буш чух, че няма непреодолими пречки за подобряването на отношенията между Русия и Съединените щати. И това съм чувал не само от президента на САЩ, но и от членове на екипа му /макар не от всички/. Много неща ще зависят следователно от изходните позиции, от които ще се срещнат двете страни.

Напоследък станахме свидетели на разкрития в германския печат за тайно споразумение между американския президент и германския канцлер за замразяване на финансовите отношения с Русия. Силно се съмнявам - като имам пред вид какво съм чувал, както от канцлера Шрьодер, така и от президента Буш, че има такъв циничен подход към Русия. Подобно нещо би хвърлило сянка върху цялата световна политика.

Ако на срещите на високо равнище се заемат такива вероломни позиции, не можем да очакваме нищо добро не само в двустранните отношения между Русия и САЩ или между Германия и Русия, но и по-общо в политическите отношения. Други страни биха могли да си помислят, с основание, че нещо подобно може да сполети и тях.

Широк дневен ред
Другият въпрос е: възможен ли е нов дневен ред за руско-американските отношения? Не е тайна и фактът - четем го в западния печат , както и в руския, че ролите на двамата събеседници радикално са се променили. Ако се придържаме към тези анализи, може да ни се стори, че малко общи интереси са останали между една суперсила като САЩ и Русия, която вече е в различна категория по тежест.

Отново сме изправени пред малки операции за объркване, опитващи се да възпрепятстват диалога. Фактически обаче дневният ред е голям. Действително аз се питам: ако наистина САЩ нямат интерес да преговарят и да сътрудничат с Русия, защо тогава Буш заминава за Европа? Тук президентът ще срещне още по-малки тежести. Трябва ли да се заключи, че САЩ вече нямат събеседници, с които да разговарят по целия свят. Или това е само Китай, който все по-бързо се очертава като свръхсила?

Следователно дневният ред остава голям. Той включва въпросите на сигурността, в която проблемите са много и е необходимо сътрудничество. Включва проблемите на ядреното разоръжаване и на неразпространението на ядрените оръжия. Включва ролята на НАТО, на военните разходи, на трафика на оръжия. Включва комплексен подход към световната сигурност. В тази връзка голям интерес предизвиква идеята, че американците си изграждат сигурност за самите себе си. Възниква въпросът: възможно ли е наистина това?

Колективна сигурност
До днес общо бе признанието, че сигурността може да бъде само колективна. Ако това продължава да е истина, а на мен ми се струва, че това е така повече от преди - тогава подходите към въпроса за сигурността би трябвало да бъдат различни от тези, които виждаме напоследък от Вашингтон. На първо място това се отнася за Националната система за противоракетна отбрана. Освен това смятам, че Путин и Буш трябва да обърнат голямо внимание на развитието на икономическото сътрудничество.

Има голям интерес към този аспект, както в Русия, така и в Америка. На двамата президенти се пада задачата да дадат зелена светлина. Мисля, че положението може бързо да се подобри. Ние установяваме това, докато развиваме и подобряваме отношенията си с Европа и с Европейския съюз. За това трябва да очакваме от двамата президенти съответното внимание към този аспект.

При неотдавнашното си посещение в Америка констатирах големия взаимен интерес за трансфер на технологии. И големите проекти които се раждат. Всичко това ще повлияе благотворно върху двустранните отношения. Трябва да се отстранят и подозренията спрямо постсъветското пространство. Те съществуват както в Русия, така и в Америка.

Несправедливо и безполезно е да се тълкува всяка стъпка в посока на развитието на отношенията с тази или онази страна от зоната при новите условия, когато вече съществуват независими страни като опит за създаване на нови империи. Ако нещата се тълкуват по този начин за САЩ, когато те развиват своите отношения в западното полукълбо, ние също можем да отправим обвинението, че искат да изградят империя под американско командване.

Казано накратко не трябва да се оставяме да бъдем повлечени от абсурди. Трябва да помним, че вече сме в общ пазар и че народи и държави работиха десетилетия за този резултат. В противен случай ще рискуваме да възхваляваме глобализацията от една страна, докато ни е изгодно и да я отречем от друга, когато вече не ни изнася. Мисля, че двамата президенти няма да пропуснат случая да разменят виждания по това как нашите две страни и цялата световна общност трябва да действат в рамките на международните институции и заедно с тях в условията на глобализацията.

Знаем, че глобализацията, така както се развиваше през последните години, предизвика големи протести, както от страна на държави, така и на организирани граждани. Знам, например, че 100 000 души от всяко кътче на света се подготвят да използват срещата на Г-8 в Генуа, за да изразят отношението си към глобализацията. Знаем, че то е различно и критично. Днешният свят изисква много важна и съществена адаптация към новите реалности, които се създават, изисква нови институции, нови идеи и голям кураж.

Това е един нов, но и стар, защото не бе изпълнен през тези години дневен ред. Но той е необходим. Пътят се прокарва от хората, които го извървяват.