Путин и кризата

Официалната пропаганда твърди, че кризата – продукт, произведен в САЩ, заради пропуските в икономическата политика на американските власти – е причина за всичките наши руски беди.

Вирусът на кризата наистина възникна в САЩ и редица други западни страни, на първо място във Великобритания, и започна стремително да се разпространява по света. Въздействието на този вирус върху икономиките на различните страни обаче се оказа различно. Оказа се, че различните страни имат различен икономически имунитет. Едни преживяват вируса по леко от други, а в Русия, която се намира в състояние на икономически имунодефицит, икономиката започна буквално да се разпада.

Да започнем от девалвацията на рублата. От лятото на 2008 г. до началото на февруари т.г. рублата се срина с 50 %. Причините за това са добре известни: Русия е петролна държава и националната валута е здраво привързана към цената на петрола. Колкото по-евтин е петролът, толкова по-евтина е рублата. При това в годините на управлението на Путин сериозната зависимост на руската икономика рязко се засили. Ако през 2000 г. делът на петрола и природния газ в руския износ бе 30 %, през 2007 г. е 65 %. Делът на петрола и газът в бюджетните приходи през 2000 г. бе около 25 %, а през 2008 г. вече е 50 %.

Рублата се оказа абсолютно незащитена от обезценяване в условията на рязък спад в цените на суровините, а всички опити курсът ѝ да бъде удържан се превърнаха в скъпоструваща авантюра.

Руските власти начело с Путин обаче решиха на всяка цена да удържат курса на рублата. За тази цел бяха похарчени астрономически суми от златновалутния резерв на страната – повече от 200 милиарда долара. Какво получихме като резултат? Парите отидоха на вятъра, рублата пада, а икономиката се разпада.

Крахът на рублата и банковата криза са свързани не само с падането на петролните цени. През 2008 г. бягството на капитали от страната достигна астрономическата сума от 130 милиарда долара. Това е почти два пъти повече от притока на капитали през 2007 година.

Сривът на финансовите пазари

Съвсем доскоро Путин убеждаваше гражданите на страната да купуват акции на руските компании. Отначало агитираха хората да влагат средства в акции на "Роснефт".

За две и половина години, минали след публичното предлагане на акции на "Роснефт", стойността на тези акции се понижи с 55 %.

После агитираха да се купуват акции на "Сбербанк", след това на ВТБ. Десетки хиляди души повярваха на властите и си купиха акции на тези компании, които от тогава досега рухнаха в пъти – сега те струват около 14 % от стойността си в момента на продажбата им на гражданите. Стотици хиляди руски граждани платиха огромни пари, като повярваха на Путин.

Сривът на руския фондов пазар стана катастрофален. Пазарът загуби 75 % от стойността си. Как действа Путин в тази ситуация? Даде на "Внешикономбанк", председател на чийто надзорен съвет е самият той, астрономическите 175 милиарда рубли уж за поддържане на фондовия пазар.

И какво? Пазарът продължи да пада още по-силно. 175-те милиарда рубли бяха взети от Фонда за национално благосъстояние. Този фонд е свят. Той е създаден за финансиране на пенсиите в случай на дефицит в пенсионния фонд. Какво ниво на некомпетентност, крадливост и цинизъм трябва да имаш, за да похарчиш тези средства за борсови афери?

Защо парите бягат от страната?

Всичко започна от поредната атака на Путин срещу бизнеса, засегнала компаниите "Мечел", ТНК-ВР и "Евросет". Инвеститорите, напразно очакващи "размразяване" след идването в Кремъл на Дмитрий Медведев, получиха нова порция доказателства, че целта на режима на Путин е отнемането на собственост от предприемачите чрез силов натиск. Капиталите побягнаха от Русия още през юли.

Положението рязко се влоши след руско-грузинската война и признаването на независимостта на Осетия и Абхазия. Твърдата конфронтация със Запада, липсата на защита за бизнеса, правовият произвол свършиха своето – парите започнаха да си тръгват. А когато гръмна кризата – започнаха да бягат с утроена скорост. Кой ще се реши да държи пари във враждебна, непредсказуема страна?

Банковата криза

Банковата криза възникна като резултат от крайно високата зависимост на руските банки от чуждестранни кредити, получени срещу ниски лихви за дълъг срок. Бизнесът на руските банки бе такъв: вземаме евтини западни кредити и ги давама на руските граждани и компании срещу високи лихви. Така бяха дадени милиони потребителски и около 1 милион ипотечни кредити. Когато в западните банки възникнаха проблеми, те престанаха да кредитират руските банки и в родната банкова система възникна огромна дупка. Банкерите отидоха при Путин – спасявай!

За поддържане на банковата система бяха дадени баснословни суми – около 200 милиарда долара. Те трябваше да осигурят стабилността на банковия сектор и кредитирането на икономиката. Това не стана. Щом получиха парите, банките тутакси ги обърнаха във валута, без при това да кредитират никого. И защо не, щом в условията на девалвация доходността от тази операция достига до 1000 % годишно. В края на януари-февруари 2009 г. се образува порочен кръг – Централната банка кредитира банките с рубли - банките обърнаха рублите във валута. Централната банка вадеше от резервите в злато и валута от 10 до 30 милиарда долара седмично. Рублата падаше, икономиката също – резервите се топяха.

Как Путин помагаше на олигарсите

Най-силно пострадаха строителството, металургията, машиностроенето, търговията. Тоест, сферите, в които без банково кредитиране е невъзможно да се прави бизнес.

Повече от 5 трилиона рубли, отделени от Путин за поддържане на икономиката от началото на кризата, отидоха основно в помощ на банките. До реалния сектор, до производствените предприятия тези пари не стигнаха – банките предпочетоха да си ги държат или да купят срещу тях валута, вместо да дават кредити на предприятията.

И понеже кредитирането е спряно, спират строежи, доменни пещи, предприятия, рязко намаляват железопътните превози. Спадът в промишленото производство през декември 2008 г. бе 10.3 %. Естествено, съкращаването на производството води до ръст на безработицата.

Какво предлага Путин? Да се замразят помощите за безработни на 4900 рубли – издевателство, което не се нуждае от коментар.

Тези обаче, на които той сериозно помага, са приближените олигарси. Съдете сами: едно от първите решения на Путин след началото на кризата беше рязко да се намалят данъците на петролните компании. Това намаление през тази година ще възлезе на около 6.5 милиарда долара.

Едновременно с това Путин предложи да се увеличи данъкът върху доходите на физическите лица от 26 на 34 %. Това облагане на заплатите на руските граждани. Междувременно тихо и без обяснения путин дава на лоялния олигарх Дерипаска 4.5 милиарда долара, за да вземе под личен контрол компанията "Норилски никел". Нито копейка от тези пари не стигна до работниците в компанията.

Бюджетът

Всичко започна с официалните изявления на Путин и други висши длъжностни лица, че криза няма. "Имаме затруднения, но криза няма", казваше Путин през есента, а други руски чиновници наричаха Русия "остров на стабилността" на фона на глобалните икономически проблеми.

Апотеоз на некомпетентността на правителството стана приемането на бюджета за 2009 година. Той бе приет есента, когато кризата вече бушуваше, на базата на съвършено нереални изходни параметри. Послушната Дума без особени дискусии го гласува. Веднага след това вече беше очевидно, че бюджетът е изцяло лъжлив, че трябва да се приема наново. Новият проект изхожда от по-реалистични цифри. Така или иначе обаче всички, натрупани през последните години по време на скъпия петрол, резерви (в началото на 2009 г. бюджетните резерви са около 200 милиарда долара) ще бъдат изразходвани още през 2009 г.. Това е путинската стабилност и цената, която платихме за неговата и на корумпирания му клан безпределна власт.

Повишаване тарифите на естествените монополи

Следвайки твърдо линията на поддържане на олигарсите и монополите, Путин реши да повиши и тарифите за услугите на монополите. Електроенергията през годината ще поскъпне с 27.5 %, газът – с 25 %, жп превозите – 18-20 %.

Кризата и цензурата в медиите

В началото на кризата имаше твърдо нареждане да не се употребява думата "криза". Като в съветските времена – при тях криза, при нас остров на стабилността и процъфтяване. После още в късната есен властите признаха, че Русия е в криза и дозирано започнаха да дават информация. Така или иначе обаче най-значимите корупционни решения се оказаха в полето на тотална, преди всичко телевизионна, цензура.

Отсъствието на широко обществено обсъждане на антикризисните мерки доведе до мащабно прахосване на огромни финансови ресурси и приемане на откровено корупционни и вредни за Русия решения.

Създаденият от Путин затворен, авторитарен корупционен модел държава се оказа неефективен за решаване на антикризисните задачи. Нито една от целите не е постигната, огромни ресурси са пропиляни. Корумпираната система се оказа безсилна в борбата с кризата. Очевидно в период на криза ролята на държавата нараства. Но когато държавата е слаба и корумпирана, когато законите не работят, когато решенията се приемат в закрит режим , ефектът е нищожен, или направо отрицателен.

С други думи, днешна Русия се нуждае от пълномащабна политическа реформа.

Действията на Путин в кризата реално са насочени за поддържане на тесен кръг олигархични структури, за които се отделят огромни ресурси. Тези пари не отиват за реанимация на икономиката, финансиране на нови проекти, изплащане на заплати – те отиват зад граница, на валутния пазар, за спасяване от банкрут на близките до Путин олигарси.

Необходимо е да се спасява икономиката, а не олигарсите.

* Авторите Борис Немцов и Владимир Милов са членове на бюрото на опозиционното руско Обединено демократично движение "Солидарност". Немцов бе първи вицепремиер на Русия през 1997-1998 г., а Милов – заместник-министър на енергетиката на Русия през 2002 г..