Путин и Порошенко се разбраха да продължат диалога и нищо повече

Над 2 часа продължи дългоочакваната среща между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Петро Порошенко, в която бе постигнато споразумение да се работи за деескалация на напрежението в Източна Украйна. Главният резултат от срещата е, че двамата държавни глави са се съгласили, че диалога между Русия и Украйна трябва да бъде подновен по повечето ключови въпроси.

Предишната среща между двамата президенти в Нормандия през юни продължи само 10 минути. Сегашната среща последва многостранни преговори за решаване на украинската криза, в които участваха и президентите на Беларус и Казахстан (другите две страни заедно с Русия, влизащи в т.н. Митнически съюз), както и трима висши представители на Европейския съюз - върховният представител за външната политика и сигурността Катрин Аштън и еврокомисарите за търговията Карел де Гухт и енергетиката Гюнтер Йотингер .

Домакин на срещата бе президентът на Беларус Александър Лукашенко. Той призна, че разговорите в Минск са били трудни, защото позициите на страните в кризата се различават, понякога фундаментално, предаде ИТАР-ТАСС. Минск обаче ще остане мястото за редовни срещи на контактната група за Украйна, която скоро ще поднови работа.

Многостранните преговори бяха открити и позитивни, заяви върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън. Участниците на срещата са имали усещането, че е тяхна отговорност да направят всичко по силите си за решаване на кризата, обясни Аштън, цитирана от Ройтерс. Самата Аштън е предложила да се започнат преговори за споразумение за прекратяване на огъня в Украйна, пълноценен контрол на руско-украинската граница, доставки на помощи за Украйна в съответствие с международното право и политически процес за решаване на вътрешните украински противоречия.

Без конкретни договорености за прекратяване на огъня

Украинският президент Петро Порошенко определи като сложни и тежки преговорите. Той съобщи, че в резултат на срещата му с руския президент Владимир Путин е постигнато споразумение за консултации между граничните служби и военните на двете страни.

Консултациите трябва да започнат незабавно, за да се изпълнят украинските искания за възстановяване на контрола върху границата с Русия. Възможно най-бързо ще бъде подготвен и план за прекратяване на огъня в югоизточната част на Украйна. Порошенко е заявил, че на срещата в Минск световните лидери, включително Путин, са подкрепили неговия мирен план, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на Интерфакс. Не е ясно дали подкрепата ще доведе до бързо прекратяване на боевете, подчертава АП.

Порошенко заяви, че е възможно в най-скоро време да бъде изготвен план за прекратяване на огъня в югоизточната част на страната. Путин обаче посочи, че двамата не са обсъждали детайлно условията за прекратяване на огъня.

"Не можем да говорим за каквито и да било условия за прекратяване на огъня, за възможни договорености между Киев, Донецк и Луганск - това не е наша работа, а работа на самата Украйна", посочи Путин.

Само от Киев зависи да формулира условия за прекратяване на огъня със сепаратистите, подчерта Путин, цитиран от Ройтерс. Русия не може да говори за конкретни условия, но може да допринесе за мирния диалог, отбеляза той и добави, че е постигнато споразумение, че международната контактна група за Украйна трябва да поднови работа възможно най-бързо.

Същевременно Путин призова Порошенко да не ескалира ситуацията в Източна Украйна, както и офанзивата срещу проруски настроените опълченци.

Двамата обаче са се договорили за освобождаване на незаконно задържаните украински граждани и по въпроса за оказване на хуманитарна помощ на населението в източната част на Украйна.

Газовият спор

”Смятаме - аз и президентът Порошенко, че е необходимо да възобновим нашия диалог по въпросите на енергетиката, включително и по газовия“, каза Путин. Според Путин този въпрос в момента се намира в ”задънена улица“ и е ”необходимо да се говори за него”.

На свой ред Порошенко съобщи, че преговори по енергийните въпроси, в които ще вземат участие министрите на енергетиката на Украйна, Русия и ЕС ще се състоят на 6 септември.

Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер съобщи, че ЕС е предложил "постигането на промеждутъчно споразумение за газа" между Украйна и Русия, без да се чака решението на Стокхолмския арбитражен съд. "Насрещните искове на руската и украинската газови компании "ще се разглеждат в Стокхолмския арбитражен съд, но слушанията ще заемат 12 до 15 месеца, а ние не можем да чакаме толкова. Имаме нужда от междинно решение за тази зима", заяви Йотингер.

Министърът на енергетиката на Русия Александър Новак подчерта, че при разумен подход от страна на Украйна, транзитът на руски газ към Европа няма да бъде възпрепятстван. Той напомни позицията на Москва, че руско-украинският договор за транзит на газ е в сила до 2019 г. и поне дотогава не трябва да се преразглежда.

Въпросът продажбата на газа на европейските потребители да се осъществява на границата между Русия и Украйна, за което настоява Киев, не се разглежда, категоричен беше Новак. Преместването на точките за предаване на газа ще изисква "сложни и фундаментални промени на доставките на газ в Европа като цяло." Русия продължава да не вижда причини, които да налагат това да се направи, заяви руският енергиен министър.

Търговските проблеми

Постигнато е споразумение, че до 12 септември тристранна работна група на Русия, Украйна и ЕС ще формулира предложения, целящи премахването на опасенията на страните от Митническия съюз във връзка с прилагането на Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС, съобщи руският президент.

Експертните консултации може да доведат до промени на текста на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС и приложенията към него, уточни по-късно Андрей Белоусов, помощник на Путин. Руският министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев съобщи, че първите експертни консултации по този въпрос ще се състоят в Москва тази седмица. Те ще бъдат готови до министерската среща, планирана за 12 септември в Брюксел.

Еврокомисарят по търговията Карел де Гухт също изрази увереност, че ще може да се намери решение на "така наречените търговски усложнения, възникващи в резултат на прилагането на споразумението за асоциация". Очаква се Де Гухт да представлява ЕС на срещата, руската страна да се представлява от Улюкаев, а Украйна да изпрати външния си министър Павло Климкин.

Западният печат е скептичен

Западният печат е скептичен към резултата от срещата между Путин и Порошенко.

Френският вестник "Монд" съобщава в заглавие: "Малко резултати след срещата Путин - Порошенко".

Британският "Телеграф" предупреждава: "Владимир Путин стигна твърде далеч в Украйна, за да отстъпи сега". Според изданието всеки изход от украинската криза, който позволи на Киев да възстанови контрола си върху цялата територия на Украйна би бил поражение за Кремъл.

Германското издание "Велт" споделя същата гледна точка като посочва, че в момента Путин не може да си позволи да възприеме истински възможността за установяване на мир, поради което може да се очаква да продължи да прави символични жестове.

Онлайн изданието на германското списание "Шпигел" отбелязва, че макар Путин да подкрепи предприемането на стъпки за установяване на мир в Източна Украйна, Киев трябва да се съгласи да преговаря със сепаратистите.

Британският вестник "Гардиън" коментира, че между Русия, Европа и Украйна трябва да бъде сключена голяма сделка, която да включва ангажимент на Украйна да отслаби хватката в източните си области и да се съгласи, че членството в НАТО и ЕС няма да бъде цел в обозримо бъдеще и насрещен ангажимент на Москва да престане да изнудва Киев и Европейския съюз.

"Комерсант": Путин и Порошенко говориха на различни езици

Путин и Порошенко, "използвайки руския, говориха на различни езици", пише в репортаж от Минск руският вестник "Комерсант". Според изданието след форума "Русия и Украйна и техните лидери се озоваха по-далеч един от друг, отколкото преди. Дори много по-далеч".

Руският президент назова преговорите "позитивни", а украинският му колега - "много сложни и тежки", посочва всекидневникът. Репортерът му описва изложба с подаръци за беларуския президент, уредена в двореца - място на срещата. "За главен подарък според мен трябва да признаем това, че на гости на Александър Лукашенко вчера бяха дошли хора, които и до днес с чувство го наричаха последния диктатор в Европа и въвеждаха срещу него и страната му икономически и политически санкции", пише той.

"Катрин Аштън полагаше усилия да запази своята евроделикатност, която не ѝ позволи да направи нито едно революционно предложение", допълва "Комерсант" по повод участието на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността в срещата в Минск.