Путин има последен шанс да изплува от украинската криза, но изглежда не го използва

Владимир Путин

Руският президент Владимир Путин има "последен шанс" да спаси репутацията си в украинската криза, но изглежда прави малко, за да се възползва от него.

След свалянето на полет МН17 на Малайзийските авиолинии над Източна Украйна Путин е под масиран натиск да убеди проруските сепаратисти, обвинени от Запада за свалянето, да прекратят бойните действия.

Засега обаче той изглежда по-склонен да блъфира в създалата се ситуация, отколкото да се опитва да използва този повратен момент и да се прояви като миротворец, слагайки край на един конфликт, довел до най-опасното напрежение със Запада след Студената война.

"Единствената разумна стъпка сега би била да се спрат незабавно сраженията в Украйна и да се започне политически процес", каза Дмитрий Тренин, шеф на мозъчния тръст "Карнеги център" в Москва. "Внезапната трагична гибел на толкова много невинни хора трябва да сложи точка на този въоръжен конфликт. Ако не, тя ще постави международния конфликт около Украйна в нова и много по-опасна плоскост. Все още може да бъде направен избор, но времето бързо изтича."

Нищо не показва, че Путин е направил такъв избор. Той продължава да държи света в неведение за следващите си ходове. Няма признаци за сериозна промяна на линията на руския лидер след свалянето на самолета, причинило смъртта на 298 души.

Путин, който отрича да снабдява с оръжия бунтовниците, въстанали срещу властта на Киев над рускоезичната Източна Украйна, отправи доста вяли призиви за спиране на огъня и настоя за независимо разследване в телефонни разговори със западни лидери.

Външният министър Сергей Лавров стигна дотам да заяви, че Москва и Вашингтон трябва да използват влиянието си над враждуващите страни да прекратят боевете в Източна Украйна.

Няма обаче никакъв признак за промяна в поведението на бунтовниците. А и президентът не е отправил публичен апел към тях, нито пък е призовал за нови мерки за затягане на контрола по руската граница, през която според Киев влизат оръжия в Украйна.

Повечето руски медии рисуват съвсем различна картина на събитията пред западните лидери, а съюзниците на Путин се сплотиха около него, стоварвайки вината за инцидента върху прозападните лидери на Украйна и обвинявайки Вашингтон, че дирижира събитията в Киев.

Бившият шпионин от КГБ е притиснат в ъгъла от изявленията на западните лидери, че това е последният му шанс да направи нещо за прекратяване на кризата в Украйна, или да се изправи пред допълнителни санкции. Но някои руски експерти предупреждават, че това би било рискован ход, който може да се обърне като бумеранг срещу Запада. Ако притиснеш човек като Путин в ъгъла, казват те, по-вероятно е той да се помъчи да излезе от положението с бой.

"Това е опасна игра", заяви Глеб Павловски, бивш кремълски медиен експерт. Според него за Путин би било трудно да отстъпи по въпроса за Украйна пред домашната публика, която месеци наред бе облъчвана с медийна пропаганда, напомняща годините на съветската епоха.

"Не е ясно как Кремъл може да се измъкне от тази ситуация след онова, което беше сторено, и след онова, което беше изговорено по руската телевизия", каза той в радио интервю.

Путин често се снишава след големи събития, които изискват преразглеждане на дългосрочна стратегия. След свалянето през февруари на украинския президент, известен със симпатиите си към Москва, той търси начини да запази влиянието си в една страна, която руснаците смятат за люлка на тяхната цивилизация. След анексирането на Крим през март Путин се въздържа от въоръжено нахлуване в подкрепа на бунтовниците в Източна Украйна и изглежда склонен да остави хаоса да подкопае прозападното ръководство в Киев.

Неговите цели изглежда са да предотврати влизането на Украйна в НАТО и да запази някакво влияние в източните региони, за предпочитане с повече автономия за бунтуващите се провинции. Но ако бъде неопровержимо потвърдено, че бунтовниците са свалили самолета с ракета, доставена от Русия, Путин, смятан само за аутсайдер в глобалната дипломация, може да се окаже третиран като международен парий.

Припомняйки за атентата срещу самолета (на компания "Пан Ам") над Шотландия през 1988 г., за който беше обвинена Либия на Муамар Кадафи, политическата анализаторка Юлия Латинина каза: "Така ние с един замах се оказваме редом с Кадафи и (Осама) бин Ладен."

На няколко пъти през последните седмици Путин даде индикации, че иска да деескалира конфликта, защото той рискува да се изплъзне от контрол и защото нови санкции могат да причинят значителни вреди на (руската) икономика, която вече върви към рецесия.

Западните столици обаче го обвиняват, че не подкрепя с дела обещанията си да намали напрежението, и той може да се окаже пред риска да си навлече негодуванието на Запада и още по-дълбока изолация. Всеки негов избор е свързан с рискове и той вече е подложен на огън от някои критици, които виждат плахи възможности за опозицията, която досега е в значителна степен обезсилена и изтикана в глуха линия от нарасналата популярност на Путин заради Крим.

"Путин трябваше незабавно да се обърне към нацията", писа в блога си политологът Александър Минкин. "Вместо да информира Обама, той трябваше да каже на гражданите на Русия какво се е случило и че е разпоредил незабавно да започне разследване чие оръжие е било използвано и как то е попаднало там."

Путин и преди е бил обвиняван в липса на прозрачност, в нерешителност и в безразличие - когато руска подводница ("Курск") потъна и всички 118 моряци на борда ѝ загинаха през август 2000 г., малко след като той стана президент. Той успя да излезе от тази криза, но с цената на критики в Русия и чужбина. Според някои руснаци поведението му много напомняше за първоначалната потайност на съветските лидери около ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г.

Путин също така ще иска да избегне всякакви сравнения със свалянето на корейския пътнически самолет над СССР през 1983 г.,което засили мразовития повей на Студената война в отношенията със САЩ.

Досега той многократно е използвал разногласията в западния лагер по време на глобални кризи, включително и около Сирия, и може би се опитва да подложи на тест решимостта на европейските съюзници на Обама да затегнат санкциите срещу Русия. Веднага сред атаката германският канцлер Ангела Меркел, която ръководи най-голямата страна в ЕС и е негова първа икономическа сила, намекна, че все още храни резерви що се отнася до налагането на тежки нови санкции срещу Русия.

Германия е вносител на руски газ, а германското бизнес лоби е особено гласовито в критиките си срещу санкциите. Но след първоначалните коментари на Меркел германски лидери също отбелязаха, че Путин има последен шанс да направи нещо в Украйна. Ако Западът действа единно, за Путин ще бъде много по-трудно да изплува от тази криза.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?