Путин лансира и Турция и Ирак като бази за ПРО

Путин лансира и Турция и Ирак като бази за ПРО

Руският президент Владимир Путин заяви в петък, че ракети прехващачи могат да бъдат разположени в Турция, в Ирак, или на платформи в морето, предлагайки още алтернативи на американския план за противоракетна отбрана (ПРО) в Централна Европа, предаде АП.

"Те могат да бъдат разположени на юг, в съюзници на САЩ като Турция, или дори в Ирак. Могат да бъдат разположени и на платформи в морето", каза Путин пред журналисти в Хайлигендам, където приключи срещата на Г-8.

Преди ден Путин предложи на американския президент Буш да използват за ПРО радиолокационната станция в Габала, в Азербайджан, която е от съветско време и в момента се използва под наем от Русия.

В петък Путин каза, че този обект работи от доста време и че едва ли отправеното предложение ще влоши отношенията на Москва с Техеран.

Офертите на Путин заваляха след седмици на яростна съпротива срещу изграждането на бази на ПРО в Полша и Чешката Република с цел защита на Европа от ракетно нападение от Иран.

Листовки срещу Путин го застигнаха в Хайлегнндам

Докато Путин даваше изявления, мъж хвърли във въздуха шепа листовки, с което за кратко прекъсна брифинга. “Изключително! Браво!”, каза му на руски Путин. След като стана ясно, че брошурите с отпечатания върху тях текст "Тирания под маската на демокрацията" го обвиняват, че управлява като цар, президентът добави на немски: “А сега ни оставете на спокойствие и ни дайте време да отговорим”.

Смутителят на реда беше 20-годишният Константин Шукман, с двойно германско- руско гражданство. По-късно той обвини Путин за торпилиране на демокрацията, като припомни репресиите срещу дисидентите и опозиционните шествия. Не стана ясно как Шукман е успял да се добере до брифинга, след като форумът на Г-8 бе изключително охраняван и отделен със специални огради и кордони от протестиращите антиглобалисти. За срещата бяха акредитирани стотици журналисти и представители на неправителствени организации.

Според ИТАР-ТАСС Шукман е представител на партията на националболшевиките "Другата Русия".

Азербайджан готов за преговори

Становището на Путин е, че разполагането на системата ПРО в Централна Европа, в бившата “сфера на влияние” на Москва, означава, че тя може да бъде използвана срещу руските ракети и така да наруши баланса на силите в Европа.

Преди седмица Путин каза, че ако американският план бъде задействан, Русия за пръв път след края на Студената война ще пренасочи ракетите си към Европа.

Азербайджан, който е светска държава и е втори в света по големина на шиитското население, има опасения, че шиитската теокрация в Иран може да се разшири. Според някои анализатори Техеран може да се разгневи, ако САЩ решат да използват базата в Азербайджан, предаде АП.

Външният министър на страната Елмар Мамедяров обаче изрази готовност за преговори с Русия и САЩ за използването на базата в Габала. “Азербайджан е готов за подобни консултации”, каза той и допълни, че системата ще осигури по-голяма стабилност в региона и ситуацията в него ще стане по-предсказуема.

НАТО и Пентагонът скептични

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер обаче заяви в петък, че според него Азербайджан е “доста близо до неблагонадеждните държави, от които смятаме, че може да дойде тази заплаха”. Той приветства разговорите между Буш и Путин на срещата на Г-8 в Хайлигендам, които дипломати смятат, че са знак за размразяване след седмици на нарастващо напрежение.

Схефер повтори притесненията си, че ПРО няма да покрие Югоизточна Европа, където са съюзниците в НАТО България, Румъния, Турция и Гърция. Според него Северноатлантическият пакт трябва да изгради система за отбрана от ракети с малък и среден обсег, която да се интегрира в противоракетния щит и да осигури защитата на всичките съюзници.

Руски депутати коментираха, че САЩ няма никакви причини от технически характер да откаже предложението на Кремъл за руската база в Азербайджан за сметка на Полша и Чехия.

НАТО и представители на Пентагона обаче изразиха съмнения, че предложението е работещо. Павел Фелгенхауер, независим експерт в областта на руските въоръжени сили, каза, че планът е неработещ от военна гледна точка и не представлява интерес за Пентагона.  

Експертът допълни, че Вашингтон подкрепя изграждане на радарна станция в Чехия и ракети –прихващачи в Полша и няма защо да променя този план.

Преговорите с Полша и Чехия продължават

Чешките лидери заявиха, че радар в Азербайджан не може да замени елементите от ПРО в Централна Европа. "Доволни сме, че Русия се отказа от негативната си риторика, но приемаме сдържано самото ѝ предложение. След продължителен период, в който чувахме само "нет, нет, нет", сега най-после чухме "да". Радваме се, че президентът Буш успя да убеди президента Путин в необходимостта от тази система", заяви говорител на чешкото правителство, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Преговорите между САЩ и Чехия за разполагане на радар от системата за ПРО близо до Прага продължават, каза министърът на отбраната Власта Парканова.

"Независимо от руското предложение, преговорите с Чехия и Полша продължават. САЩ не възприемат руското предложение като заместител на проекта за Централна Европа, то би могло само да бъде допълнение към него", съобщи висш американски представител, цитиран от Ройтерс.

Блеър: Хората започват да се страхуват от Русия

Междувременно британският премиер Тони Блеър е предупредил Путин, че  хората започват да се страхуват от Русия.

На пресконференция след разговори с руския президент в Хайлигендам Блеър каза, че Путин му се оплакал от "некоректното отношение към Русия от Запада".

"Обясних му нашата гледна точка, а  именно, че хората започват да се страхуват от това, което се случва днес в Русия и по-специално във външната ѝ политика", обясни британският премиер.

Отношенията между Лондон и Москва се влошиха след убийството във Великобритания на бившия руски офицер от КГБ Александър Литвиненко с радиоактивно вещество и отказа на Русия да екстрадира главния заподозрян за убийството Андрей Луговой, също бивш служител на КГБ.

Западните страни се безпокоят също от начина, по който Русия използва огромните си енергийни ресурси да оказва натиск върху съседите си и да налага интересите си на международната сцена, отбелязва АФП.

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?