Руският президент Владимир Путин постигна сделка за примирие в Нагорни Карабах, която закрепва териториални придобивки за подкрепяния от Турция Азербайджан. С това той осуети по-силното присъствие на Турция в региона, който Москва разглежда като свой заден двор.
Шестте седмици на боеве между Азербайджан и силите на етническите арменци за анклава поставиха на изпитание влиянието на Русия в Южен Кавказ, част от бившия Съветски съюз, който тя смята за жизнено важен за защитата на собствения си южен фланг.
Трите предишни прекратявания на огъня, поне едно от които бе договорено с посредничеството на Москва, не бяха спазени. Азербайджан по погрешка свали руски военен хеликоптер, при което загинаха двама души. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подкрепи офанзивата на Азербайджан военно и дипломатически, и се опита да се намеси в усилията за посредничество в конфликта.
Накрая обаче Путин постигна лелеяната повече от две десетилетия руска мечта да изпрати руски миротворци в Нагорни Карабах, на базата на петгодишна ротация, и засега успя да задържи настрана турските военни, които вместо това ще участват в център за наблюдение на примирието, намиращ се извън анклава.
Това разширява руското военно присъствие като слага очевиден край на геополитическото съперничество между Москва и Анкара, такова каквото продължава да се проявява в Сирия и Либия.
С по-широкото споразумение Путин предотврати обаче пълното превземане на Нагорни Карабах от подкрепяния от Турция Азербайджан, каквото според арменските сили е било само въпрос на дни, и затвърди руското влияние в региона, посредничейки за споразумение, изключващо Турция като страна по него.
"Вчерашното споразумение . . . в много отношения отговаря на основните интереси на Русия в конфликта и вероятно е най-добрият резултат (поне в краткосрочен план), какъвто Москва може да постигне", каза Александър Габуев, старши изследовател в мозъчния тръст - Московския център "Карнеги".
"Русия разположи 2000 свои миротворци в Нагорни Карабах, нещо, което Москва искаше да направи през 1994 г., но не беше способна. Няма да има турски въоръжени миротворци в анклава, което е много важно за Москва", допълни той.
Турски гамбит
Анкара нарече споразумението за примирие "свещен успех" за съюзника си Азербайджан, докато Ердоган, който още не го е коментирал, описа турската подкрепа за Азербайджан като част от стремежа на Турция да получи "полагащото ѝ се място в световния ред".
Йозгюр Унлухисарчикли, директор на германския изследователски център Фонд "Маршал" в Анкара, заяви, че руското присъствие в района носи негативи за Турция и Азербайджан, но азербайджанската позиция сега е много по-силна, отколкото преди шест седмици.
"Азербайджан постигна голям успех на бойното поле и той е затвърден от това примирие", каза изследователят.
Анкара не се нуждае от разрешение, за да изпрати свои сили да наблюдават спазването на примирието, каза Унлухисарчикли, макар че не е ясно, дали Русия е приела това.
Според консултантската организация "Юрейжа груп" (Eurasia Group) Ердоган вероятно няма да е прекалено обезпокоен от начина, по който се развиха нещата.
"Турция запазва известна роля, но тя е явно второстепенна спрямо тази на Русия", заяви организацията в изследователски материал и добави: "Ердоган вероятно не възразява на това. Неговата военна подкрепа за Азербайджан бе от ключово значение и на относително ниска цена за Турция, и тя осигури на Анкара националистическа победа и известен лост за влияние върху Русия". В материала се казва, че руските миротворци, въоръжени и подкрепени с бронетранспортьори, замразяват конфликта, като правят невъзможно за Азербайджан и подкрепяните от Турция прокси сили да напреднат още повече. Има още един потенциален дивидент за Москва, която има отбранителен пакт с Армения и поддържа военна база в страната. Арменският премиер Никол Пашинян дойде на власт през 2018 г. на вълната на улични протести, принудили тогавашното правителство да подаде оставка.
Оттогава Москва поддържа сложни отношения с Пашинян и го възприема като по-малко проруски настроен политик от предшествениците му по ключови политически въпроси, и като някой който отстрани поколението на лоялните към Кремъл управници.
Споразумението за примирие в Нагорни Карабах, възприемано от много арменци като предателство, поставя Пашинян под натиск, а опозиционните политически партии искат неговата оставка.
Разгневени тълпи щурмуваха правителствени сгради след подписването на споразумението включително официалната му резиденция, която бе разграбена, а Пашинян бе принуден да отрича твърденията, че е избягал от страната. Москва едва ли ще оплаква падането му от власт, ако това се случи.
Но макар Москва да се наслаждава на дипломатическата си победа, каза Марк Галеоти, старши научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби (Royal United Services Institute), споразумението за примирие в крайна сметка ще се провали, колкото и да изглежда обещаващо.
"Това е управлявано падение. Русия, която в регионален план има силен потенциал, но слаба воля, се опитва да извлече най-доброто от ситуацията, и в този процес разочарова съюзниците си и не дава отпор на опонентите, написа той в статия за "Москоу таймс".
По БТА
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Русия винаги е поставяла Турция на мястото й .
Невежество за самочувствие.
Москва показа на Ереван, че географията е учителка сурова
Автор: Петър Голийски, Фейсбук
ВСИЧКИ СТАТИИ НА АВТОРА
10.11.2020 20:38 2084 преглеждания 6 коментар/а Принтирай ИЗПРАТИ
Истината е, че в хода на армено-азерската война Москва изигра блестящо картите си. Арменският премиер Никол Пашинян дойде на власт през 2018 г. в резултат на успешна улична революция срещу повсеместната корупция и беззаконие в страната. Зад него стоеше Запада и в частност англо-саксонските сили и той беше смятан за техен …
инструмент за отслабване на традиционно силното руско влияние в Армения. Затова, докато траеше армено-азерската война, Москва си траеше, изчаквайки положението на арменците да стане наистина неудържимо, за да се намеси в подходящия момент. Както и се случи. С постигнатото мирно споразумение Кремъл не само наказа Армения за нейните прозападни залитания, но и нагледно показа на арменците, че новите им западни приятели няма да си мръднат пръста за тях и ако някой може да помогне, това е само Русия.
Москва показа на Ереван, че географията е учителка сурова
Доц. д-р Петър Голийски е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ в специалност „Арменистика и кавказология“, неин ръководител от 2006 г. Автор на редица научни и научнопопулярни статии и на няколко книги, сред които „Българите в Кавказ и Армения (ІІ-Х век)”, „Армения и иранският свят І-V век.”, „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век." Том I и II.
Втората карабахска война по всички личи, че приключи. Ще си позволя да напиша няколко думи за това, което според мен ще последва в обозримо бъдеще и това ще бъде първият и последният ми коментар по темата.
Тази нощ арменският министър-председател Никол Пашинян оповести, че с руско посредничество е подписано ново споразумение между воюващите страни. Ето и условията му:
1. Спират се военните действия и всяка от страните остава на позициите, на които се намира в момента.
2. Предвижда се размяна на пленници и на телата на загиналите от двете страни.
3. Поетапно до 1 декември 2020 г. Ереван трябва да върне на Баку 3 района, невлизащи в границите на република Нагорни Карабах, но контролирани от арменците – Келбаджарски, Агдамски и Лачински.
4. Република Нагорни Карабах ще продължи да съществува, но засега не е ясно какъв ще е статутът й.
5. Онези територии (южните) от Нагорни Карабах и от невлизащите в него области, които към момента са завзети от азербайджанските войски, остават на този етап под контрола на Баку.
6. Арменците получават коридор за връзка през Лачин с остатъка от република Нагорни Карабах, а азерите получават коридор за достъп до техния изолиран район Нахичеван.
7. Предвижда се връщане на азерските бежанци в Карабах и в районите, досега намиращи се под контрола на Ереван.
8. В зоната на конфликта ще бъдат разположени като мироопазващи сили близо 2000 руски военнослужещи и военна техника.
9. Тези мироопазващи сили ще имат 5-годишен мандат, който ще бъде подновен автоматично при съгласие на двете воюващи страни.
Тези условия де факто представляват капитулация на арменците, които месец и половина водеха неравна война против много по-богатия и добре въоръжен Азербайджан и стоящата зад него 80-милионна Турция. И за съжаление, както вече се е случвало, щом дойде времето на дипломацията, арменците ще платят сметката, а ползите ще са за останалите.
Истината е, че в хода на армено-азерската война Москва изигра блестящо картите си. Арменският премиер Никол Пашинян дойде на власт през 2018 г. в резултат на успешна улична революция срещу повсеместната корупция и беззаконие в страната. Зад него стоеше Запада и в частност англо-саксонските сили и той беше смятан за техен инструмент за отслабване на традиционно силното руско влияние в Армения. Затова, докато траеше армено-азерската война, Москва си траеше, изчаквайки положението на арменците да стане наистина неудържимо, за да се намеси в подходящия момент. Както и се случи. С постигнатото мирно споразумение Кремъл не само наказа Армения за нейните прозападни залитания, но и нагледно показа на арменците, че новите им западни приятели няма да си мръднат пръста за тях и ако някой може да помогне, това е само Русия.
Тази нощ страницата на Никол Пашинян във фейсбук се превърна в трибуна на азерското злорадство от капитулацията и на гнева на арменците от нея. Девет десети от коментарите на арменци там варират от краткото „предател“ и „турчин“ (тоест пак предател) през „в Ереван управляват турци“, сиреч управляват предатели, до „с какви очи ще кажеш на близките на падналите в Карабах момчета, че си капитулирал?“ Днес Пашинян призна, че ако миналата година Ереван е бил приел азерските условия за връщане на петте района, върху които сега Баку възстановява суверенитета си, нещата са щели да се развият по друг начин. Но това признание още повече ще разгневи всички онези арменци, които питат „Е, тогава защо по дяволите се бихме и измирахме в Карабах?“ Накратко, с Пашинян е свършено и оставката му е въпрос на време.
Заедно с него обаче е свършено и с илюзията, че Запада може да осигури някаква защита и помощ на Армения. И ако сега арменците се възмущават и гневят на това, че (пост)християнският Запад е изоставил най-старата християнска страна в света на милостта на исляма, то географската карта показва една друга сурова реалност.
----------------
Преди 2000 години Армения пряко граничи със сърцето на древния свят. Това е триъгълникът, чиито върхове са Гърция, Египет и Вавилон – центърът на най-голямата икономическа и културна мощ в онази епоха. И Армения се явява интегрална част от това туптящо сърце.
Преди 1000 години Армения все още е важен елемент от тогавашния християнски свят благодарение на факта, че граничи с най-могъщата християнска империя – Византийската. Тя, разбира се, има свои ключови интереси в Задкавказието и при нужда (и напълно користно, разбира се) се намесва в този район, за да го защити срещу атаките на исляма, пьтьом разширявайки границите си.
Само 400 години по-късно ситуацията е коренно различна. Византия е сведена до няколко парчета земя на Балканите, а кръстоносните държави в Леванта, с които Киликийското арменско царство е поддържало тесни връзки и с които е действало в съюз против мюсюлманите, вече ги няма. През 1375 г. египетските мамелюци ликвидират Киликийска Армения, чийто последен владетел умира като изгнаник във Франция, на чийто помощ той се надявал. По това време обаче Франция и Европа си имат други грижи и съдбата на така далечните арменци е последното, за което мислят. И така, арменските земи от Киликия до Арарат са оставени на милостта на исляма.
След Първата световна война остатъците от смазаната Османска империя са сведени до вътрешните части на Анадола. И пред Армения се отваря шансът не само да възстанови държавността си, но и да я възстанови в рамките на границите на историческа Армения плюс излаз на Черно море.
Обществото на народите предлага на новата световна сила – Съединените щати – мандат върху арменските земи. Американците изпращат екипи от специалисти, които да проучат възможностите и пътьом да установят и с какви природни ресурси разполага потенциалният им мандат. Малко след това обаче САЩ отказват да поемат ангажимент по администрирането и защитата на Армения. Която скоро след това става жертва на набралата сили Турция на Ататюрк и на Съветска Русия.
Арменците и днес обвиняват американците, че са ги изоставили, но истината е в географията – за едни благословия, проклятие за други. Армения се оказва недостъпна за американците (и за британците и французите). Както по море, така и по суша. Дори след Първата световна война Запада да е бил поел някакъв ангажимент спрямо арменците, той е щял да остане само на хартия, защото е щял да бъде физически неизпълним. До Армения през 1920 г., сухопътен достъп има само Русия и тя не се забавя да се завърне там под формата на СССР. Както ще се върне и сега, след като поредните надежди на арменците за западна подкрепа бяха попарени. Уви, никой не може да избяга от географията си.
Източник: Фейсбук
Смешник от София, Ти нали беше за азерите и техните съюзници османлиите. Нали така възтържествува правото според резолюциите на ООН. Въртиш си дупарата като чалгаджийка от Студентски град.
"...той осуети по-силното присъствие на Турция в региона, който Москва разглежда като свой заден двор..." Това според рубладжиите в БТА... Де факто Турция стана основният играч в региона, след като узакони директен сухопътен коридор до Азербайджан. И сега, след като всъщност загубиха Карабах, арменците трябва да разберат каква е цената на думите на такъв "съюзник" като Русия. Която всъщност предаде Карабах на Азербайджан, докато Армения смяташе, че нейното участие в ОДКБ ще гарантира светкавична подкрепа от Кремъл. Така че би било хубаво политиците в Ереван да препрочетат текста на Будапещенския меморандум. Въпреки че изглежда, уви, твърде късно...