Путин ни напомни, че сме уязвими на изнудване

Трудно е да се определи кое е по-жалко - злостните неистини на Кремъл или готовността на жадуващите за газ европейски политици да се обединят срещу Украйна. Упоритите руски твърдения, че газ има и Украйна трябва само да го изпомпа към Европа, са си в стил КГБ.

Тържественото пускане във вторник на кранчетата, които "Газпром" не трябваше изобщо да спира, не беше нищо повече от пропаганден трик. През тръбите тръгна съвсем малко газ, който бе спрян след няколко часа. Не стига това, ами "Газпром" настояваше "пробната" доставка да мине през тръбопровод, който Киев използва за вътрешни нужди, за да снабдява Одеса и други градове. За да го достави до Европа, Украйна трябваше да лиши от отопление собствените си граждани. Нищо чудно, че наблюдателите на ЕС срещнаха пречки от страна на Русия.

Доставките на газ ще бъдат подновени едва, когато Владимир Путин реши, че Русия е успяла да се наложи над Украйна. Край на тази криза обаче няма да промени факта, че Европа е зависима от прищевките на Русия. Руският премиер стори нещо, което никой съветски лидер не е правил - превърна ключово национално предимство на Русия в инструмент за политически шантаж. Правил го е преди - през 2006 г., може да го стори отново.

Забравете това да е "търговски спор", както ЕС смирено се преструва, че вярва. Русия не направи сериозен опит да реши спора за цените със слабото и разединено украинско ръководство. Това е "студена война" на Кремъл срещу мечтата на Украйна да стане част от Запада. Когато Путин(забележете, не управлението на "Газпром") нареди спиране на газовите доставки за Европа и Украйна, позицията му бе политическа. Ако европейците искат сигурни доставки на руски газ, трябва или да инвестират заедно с "Газпром" в нови тръбопроводи под Балтийско и Черно море, които да заобикалят "ненадеждна" Украйна, или да се доверят на Русия да гарантира бъдещата "надеждност" на Украйна. С други думи: ако си искате газа, долу ръцете от Украйна.

Путин изобщо не се церемони по въпроса. Петролът и газът на Русия са предпочитаните от него оръжия в битката за възстановяване на руското господство над изгубената империя, отслабване на европейската съпротива срещу тази велика идея и връщане на уважението и страха от Русия като велика сила. Неговата стратегия е да превърне "Газпром", царицата в глобалната игра на енергиен шах, в картел с влияние, простиращо се до Китай, Африка и Латинска Америка. Както казва Путин, "Газпром" вече е "мощен лост за икономическо и политическо влияние в света".

ЕС реагира на първото прекъсване на руските доставки през 2006 г. с план за "енергийна сигурност" - да диверсифицира доставките, да изгради повече хранилища за газ и вътрешна газова мрежа в целия ЕС, както и да преговаря като един с Русия. Изградиха се няколко нови хранилища, макар и не във Великобритания, която учудващо има запаси само за две седмици в сравнение с богатата на ядрени мощности Франция, която разполага със запаси за 18 седмици. ЕС обаче бързо се върна към фикс идеята си за въглеродни емисии. Отделни страни, начело с Германия, се втурнаха да сключват привилегировани сделки с "Газпром".

След поредното предупреждение ЕС не трябва отново да дреме. Макар целите на ЕС за намаляване на вредните емисии да разчитат на възобновяеми източници, тези цели зависят значително от газ, който осигурява 20 процента от европейското електричество. Една четвърт от този газ идва от Русия, а 80 процента от него минава през Украйна.

Докато Русия е заета да подкупва Азербайджан да окаже хладен прием на проекта "Набуко" за транзит на негов газ през Турция до Австрия, а "Газпром" се натрапва в проекта за транссахарски газопровод от Нигерия за Европа през Алжир, ЕС си остава с висока и растяща зависимост от газа, който "Газпром", т.е. Кремъл, контролира.

Великобритания е обречена да се обърне към "Газпром" и има също толкова голям интерес да се противопостави на шантажа на Путин, колкото и България. Смяташе се, че понеже "Газпром" получава 60 на сто от своите приходи от Европа, договорните отношения са стабилни. Очевидно не са.

При управлението на Путин "Газпром" означава контрол. "Газпром" изкупува големи части от газова инфраструктура и развива смесени дружества с европейски компании по цялото трасе "от сондите до крайните потребители". Руската компания настъпва безпрепятствено към енергийните активи на Европа, въпреки строгите ограничения и измамите, които спъват инвеститорите в руските петролни и газови находища, където "Роял дъч шел" и "Би Пи" лошо се "опариха". Европейските доставки ще са дори по-уязвими, когато се изгради транссибирският тръбопровод на изток и Китай наддава срещу Европа за договори с "Газпром".

Кремъл обаче избра неподходящ момент за този спор. Преди година пазарната стойност на "Газпром" я превръщаше в третата по големина корпорация в света след "ЕксънМобил" и "Дженерал електрик". Заслепени от рекламата на "Газпром" за "бизнес за трилиони долари" и перченето с нови придобити компании, инвеститори не забелязаха занемаряването на жизненоважна инфраструктура.

Кредитната криза и падащите цени на енергията обаче временно осуетиха плановете на "Газпром". Стойността на акциите ѝ спадна със 76 процента, а дълговете ѝ възлизат на 50 млрд. долара. Заради огромните приходи "Газпром" не е фалирала. Тя обаче не може едновременно да поддържа притока на газ от съществуващите находища и да намери 32 млрд. британски лири за финансиране на два тръбопровода, които ще заобикалят Украйна - Северен поток под Балтийско море и Южен поток под Черно море.

Тези тръбопроводи са ключови за стратегията на Путин "разделяй и владей". Спорът с Украйна, надява се той, ще уплаши европейците и ще ги накара да осигурят средствата. Вместо това те трябва да зарежат и двата проекта. ЕС трябва да предложи да бъде арбитър за справедливо и трайно споразумение с Киев и да допълни: "Украйна има необходимия капацитет за Европа, благодаря."

ЕС трябва да настоява също Русия да отвори енергийния си сектор за чужди инвестиции или да се готви за блокиране на смесените дружества на "Газпром" в Европа.

Преди всичко зависимостта от "Газпром" трябва да бъде ограничена. Великобритания трябва да поведе спешна програма за инвестиции в технологията за втечнен газ, за да се доставя от големи производители като Катар. Трябва да се изправим пред фактите - европейската енергийна сигурност се изгуби в "зеленината". Тя не трябваше да бъде пренебрегвана. След този престой в хладилника на Путин, трябва по-голямо хладнокръвие.

По БТА