Путин ни "прости" и "Турски поток" завива към България

Русия била готова да се върне в АЕЦ "Белене" на пазарен принцип

Президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган са съгласни втората тръба на "Турски поток" да стига до българската граница. Какъв ще е бизнес моделът на транзитирането и търговията с руския газ, чийто обем се очаква да е 15.75 млрд. куб. м годишно, ще решават руският монополист "Газпром" и българкият газов оператор "Булгартрансгаз". Намеренията са европейският лъч на "Турски поток" да захранва проектохъба край Варна, за който обаче все още няма окончателно инвестиционно решение. Това стана ясно след близо двучасова среща на премиера Бойко Борисов с държавния глава на Русия в Кремъл в сряда.

По-късно Борисов уточни пред журналисти, че твърдо е поставил условие на руснаците половината от количествата по "Турски поток" да остават в хъба и неговият оператор да търгува с тях. Така проектът не би трябвало да има проблеми с европейските регулации за достъп и на трети лица до количествата от тази тръба. Останалият газ пък ще се изкупува от Гърция, Сърбия и Македония.

Борисов бе на първо посещение в Москва като премиер след две срещи с Путин – в Гданск през 2009 г. и в София през 2010 г. Сегашната визита се смята за пробив в охладнелите през последните години отношения между двете държави след спирането на руските енергийни проекти в България – газопровода "Южен поток", АЕЦ "Белене" и петролопровода "Бургас-Александруполис".

"По-големият прощава"

Видимо доволният от разговора Борисов пое изцяло вината за напрегнатите отношения и "изчетка" Путин със заключението, че "по-големият прощава".

В крайна сметка от срещата излезе, че Борисов постига целта, която си бил поставил – да осигури руски доставки за газовия хъб и така да прибави "Турски поток" като източник на суровина към вече договорените с Азербайджан 1 млрд. куб. м от 2020 г., които при това може да бъдат увеличени. За хъба обаче остава да се намери и трети източник на газ, каквото е изричното условие на Европейската комисия, за да продължи да подкрепя идеята.

От думите на Борисов и Путин стана ясно, че разговорите за "Турски поток" през България ще бъдат водени паралелно и с Брюксел.

"Русия и ние заедно с Европейската комисия ще намерим формула за газовия хъб", допълни той.

Делови преговори, които бяха доста резултатни, каза Путин след разговора между двамата, който бе последван от официален обяд.

"Основният въпрос беше дали ще има втора точка на вход от "Турски поток" за България, Путин и турският президент нямат против това да стане. Преди имаше съвсем друго трасе, но от името на българите съм благодарен за това решение. Да, можеше да дойде директно в България "Южен поток", но това са минали събития", коментира Борисов.

"След това "Газпром" и "Булгартрансгаз" ще намерят схемата за преразпределяне на горивото за други държави от региона. Заедно с горивото от Украйна стават 34-35 млрд. куб м., които минават през България", каза премиерът и уточни, че това гориво ще бъде ползвано и за газовия хъб във Варна, който трябва да бъде построен като европейски проект.

Вчера г-н Ердоган потвърди, че е съгласен "Турски поток" да има разклонение към България, съобщи Путин.

Обемите и цените тепърва ще бъдат договаряни.

"Пазарът и търсенето определят количествата и цените. Русия отдавна не е държава на плановата икономика - който даде по-добри цени, ще си вземе. Нашата цел е да транспортираме и да не излезем от картата на газоразпределителната мрежа", каза по този повод Борисов.

"Български поток" е невъзможен в момента, но не и в бъдеще

Той каза, че към момента е невъзможен директен газопровод от Русия към България, какъвто лансира президентът Румен Радев преди седмица в Москва и дори го кръсти "Български поток".

"Но ако България бъде стабилен и прогнозируем разпределителен център за Европа, ще говорим тогава за още една тръба. Тя ще струва около 9 млрд. евро", добави Борисов.

След което отбеляза, че "Газпром" и Путин ни е "опростил" 800 млн. евро за проваления проект "Южен поток". Всъщност, "Газпром" бе принуден да се откаже от неустойките по силата на споразумението си с Европейската комисия, в резултат на което избегна огромни глоби.

Последва сцена на разкаяние, която Борисов разигра под благосклонния поглед и с подобаващи коментари на Путин.

"Знам, че имахме тежки моменти в миналото, но добре, че колегата не е злопаметен и гледа бъдещето на икономиките на двете страни", каза българскитя премиер.

"Ние съжаляваме за "Южен поток", виждам, че България съжалява, защото щеше да е много изгоден. Ние сме готови за реализацията на новия маршрут", заяви руският президент, който лично прекрати проекта "Южен поток" през 2014 г., упоменавайки България като виновник.

"Към България бе проявено по-особено отношение. Ние сме най-дисциплинираната държава в ЕС и НАТО и ни заобиколиха всички потоци", коментира Борисов.

"Благодаря, че не ми държи гарез"

"Газопроводите минаха през натовските Турция и Гърция, а ние останахме без нищо, отказахме ги. Заради това благодаря на г-н Путин, че не ми държи гарез (омраза, злоба към някого - бел. ред.). Но по-големият прощава", продължи той.

Путин му отговори, че се страхува от определения "голям" и "малък", защото по-големият обикновено плащал.

Руският президент каза също, че приветства пускането на газопровода ТАНАП от Азербайджан, защото създавал пазарни условия. По него България трябва да получава от Баку през Турция 1 млрд. куб м газ.

"Пазарните условия предполагат равни условия за всички. ТАНАП защо беше изключен от европейските правила, а "Южен поток" не беше? С какво България е по-лоша от други страни", запита реторично Путин.

Реално обаче изключение от европейските правила за "Южен поток" Русия не е искала, оставяйки тази задача на България, която на свой ред не е искала дерогация.

"Винаги аз съм бил виновен"

Борисов каза, че България строи газовите си връзки с Румъния, ще строи също със Сърбия, интерконекторът с Турция е готов, прави се този с Гърция. Със собствени средства разширяваме мрежата си и можем да придвижваме горивото във всички посоки. Това е възможност пазарът да се насити и който докара най-евтин газ, да продава, обясни българският премиер.

Путин на свой ред заяви, че разбира, че България се е нуждаела от гаранции и разрешения от страна на Европейската комисия за проваления "Южен поток".

Темата "Скрипал" не е обсъждана, каза Путин в отговор на въпрос дали отказът на България да изгони руски дипломати е повлиял за промяната в отношенията.

"Още през март говорихме за Скрипал. Независимо от отношенията, защото винаги аз съм бил този, който създава напрежение, винаги аз съм бил виновен. Но винаги сме имали добър контакт, така че случаят "Скрипал" няма никакво отношение", коментира и Бойко Борисов.

Русия готова да се върне към АЕЦ "Белене"

По отношение на АЕЦ "Белене" Путин заяви, че Русия е готова да се върне към проекта на пазарна основа.

"Обсъдихме с премиера съвместни проекти. Особено внимание бе отделено на разширяването на икономическото сътрудничество. Общият обем на руските инвестиции в България надвиши 30 млрд. долара. Особено в строителство и имоти. Русия е надежден доставчик на енергийни ресурси в България. Има възможност този транзит за други страни да бъде развиван. Обсъдихме "Росатом" да предложи гориво за АЕЦ "Козлодуй" и да помага за удължаване експлоатацията на Шести блок. И Русия е готова да се върне към реализацията на АЕЦ "Белене", разбира се на пазарна основа", заяви Путин.

"За разлика от предни случаи, България е платила реактори и разполага с два реактора и площадка на "Белене", заяви Борисов. Заради това без да се налага държавна гаранция, а страната ще търси частен инвеститор за съвместна атомна централа", допълни той.

"Благодарих за Пети и Шести реактор на "Козлодуй", но след 5-6 години ще имаме необходимост от други реактори, каза още Борисов, подготвяйки почвата за рестарта на АЕЦ "Белене"..

Двамата са обсъдили още конфликта в Сирия и как да се спре войната там, за да се прекрати и мигрантският поток към Европа.

"Ключовите думи са мир, сигурност и компромис", отбеляза още Борисов. Той акцентира и върху добрата работа на специалните службите на двете държави в борбата срещу тероризма и контрабандата.

Путин пък отдели част от изявлението си на значението на "Лукойл" за българската икономика. Шефът на нефтената компания Вагит Алекперов и президентът на "Газпром" Алексей Милер също участваха в разговора.

От българска страна присъстваха вицепемиерът Томислав Дончев, министрите на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова и на културата Боил Банов.

Специално внимание бе отделено на честването на 140-годишнината от Освобождението на България като Путин акцентира върху "помощта на Русия за възстановяването на българската държавност".

По-рано през деня Борисов се срещна и с руския премиер Дмитрий Медведев, който отбеляза, че се радва за възстановяването на отношенията с България.

Още по темата
Още от Бизнес