Путин обвини Грузия в държавен тероризъм

Руско-грузинският конфликт, породен от ареста на четирима руски военни, обвинени в шпионаж, се задълбочава въпреки призивите за дипломатическото му разрешаване.

Руският президент Владимир Путин окачестви действията на ръководството на Грузия като акт на държавен тероризъм с вземане на заложници, предоха световните агенции в неделя.

 Същия ден Тбилиси повдигна нови обвинения срещу  арестуваните руски военни – не само за шпионаж и събиране на разузнавателна информация, но и за диверсионни и терористични дейности. Грузинското министерство на вътрешните работи подкрепя обвиненията си с показания на осъдени за терористичен акт в Източна Русия през 2005 г., които разпознали един от арестуваните руски военни като свой инструктор. Четиримата обвинени в шпионаж руснаци се считат за съпричастни и към взривове на железопътна линия и нефтопровод през 2004 г.

След съвещанието на Съвета за сигурност на Русия Путин каза още, че политиката на грузинското ръководство е като на Лаврентий Берия - шеф на тайните служби по времето на съветския диктатор Йосиф Сталин. Те и двамата са етнически грузинци, припомня Ройтерс.

Това налива ново масло в скандала, разгарящ се през последните дни след арестите на 27 септември, последвани от отзоваване на посланика на Москва от Тбилиси и частично изтегляне на руския дипломатически персонал от Грузия.

“Напълно ясно личат старанията Русия да бъде ужилена по-болезнено, да бъде провокирана. По всяка вероятност онези, които го правят, смятат, че антируската насоченост на външната политика отговаря на интересите на грузинския народ. Не смятам, че е така. Тези хора смятат, че, защитени от чуждестранните си спонсори, могат да се чувстват комфортно и сигурно. Така ли е наистина?”, коментира Путин.

В същото време командването на групировката руски войски в Закавказието приведе в състояние на повишена бойна готовност военните си бази в Грузия, независимо че в неделя сутринта бе свалена обсадата на щаб-квартирата на групировката и само сътрудници на военната полиция останаха да проверяват документите на влизащите и излизащите от сградата.

Обстановката в руските бази е спокойна. В случай на провокации бойците имат готовност да ги прекратят с всички възможни средства, заяви командващият руските войски в Закавказието Андрей Попов, цитиран от РИА Новости. Според руското законодателство всяко нападение на чужди войски срещу руски военен обект представлява агресия спрямо Русия, подчерта Попов.

Ескалацията на напрежението между двете страни става въпреки предупреждението на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана към грузинския президент Михаил Саакашвили за риска от по-нататъшно усложняване на конфликта с Русия след задържането на руските офицери, предаде ИТАР-ТАСС. В разговор по телефона със Саакашвили Солана го призова да търси пътища за възможно по-бързо уреждане на конфликта и потвърди своята готовност да стане посредник за целта, добавя ИТАР-ТАСС.

По-рано през деня за дипломатическо решение на грузинско-руския конфликт призоваха президентите на Украйна, Полша и Литва.

Украинският държавен глава Виктор Юшченко заяви, че с колегите му от Полша Лех Качински и Литва Валдас Адамкус имат общ подход към проблема.

Призовахме и двете страни да не базират отношенията си върху съотношението на силите, а да проявят търпение и разбиране, за да открият начина за дипломатическо решение на конфликта, каза Юшченко след среща на тримата президенти в Лвов. Готови сме да съдействаме за това, добави той.

Литовският президент заяви, че Грузия има "пълното право да защитава интересите си".

Отношенията между Русия и Грузия са напрегнати от времето на "революцията на розите" през 2003 г., когато начело на Грузия застана прозападно настроеният Михаил Саакашвили. Прозападната ориентация на Грузия и желанието ѝ за членство в НАТО раздразниха Москва най-малко в същата степен, колкото оранжевата революция в Украйна през 2004, довела на власт Виктор Юшченко, коментира Франс прес.