Путин обвини Запада за краха на руската автомобилна промишленост

Западните партньори са виновни за спада на производството на автомобили в Русия до минимум от времето на Леонид Брежнев, заяви руският президент Владимир Путин.

"Те се държаха крайно некоректно, нарушиха всички свои задължения. А нашият спад в автомобилната индустрия беше над 60%", каза Путин, цитиран от ТАСС, в разговор с работници в Тулския железопътен машиностроителен завод. Той изтъкна, че западните санкции срещу Русия ще останат дълго и руската икономка трябва да се готви за продължителна изолация като индустрията премине към пълен суверенитет.

Сегашните мерки за подкрепа на автомобилната индустрия са достатъчни, за да се увеличи производството на автомобили в Русия, отбеляза Путин. Допълнителната подкрепа ще доведе само до поскъпване на колите, каза той. В същото време обеща да се запази отстъпките за "определени категории граждани" при закупуване на кола.

"Като цяло общият начин за решаване на този проблем е многократно увеличаване на производството на най-популярните автомобили", каза в заключение Путин и изрази увереност, че правителството ще постигне това.

След започването на войната в Украйна заводите на всички чуждестранни автомобилопроизводители в Русия преустановиха работата си. Много от тях по-късно обявиха, че напускат страната и продават активите си. Така например спряха конвейерите в завода на Volkswagen и PSMA Rus в Калуга, където се сглобяват Peugeot, Citroen, Opel и Mitsubishi, Mazda във Владивосток, Mercedes-Benz в района на Москва, Nissan и Toyota в Санкт Петербург, припомня "Москоу таймс".

В бившия завод на Renault в Москва и площадката на Avtotor в Калининград беше организирано сглобяване на китайски автомобили "отвертка".

До края на 2022 г. само 14 от 60 марки останаха на руския автомобилен пазар. Само три от тях бяха местни: Lada, GAZ и UAZ, а останалите бяха китайски: Chery, Geely, Haval, Jac, Faw, Dongfeng, Changan, Exeed, Gac, Foton, Omoda.

По данни на "Росстат" през 2022 г. в Русия са произведени 67% по-малко автомобили, отколкото година по-рано. Общо 450 000 коли са слезли от поточните линии - минималният брой от първите години на управлението на Леонид Брежнев. За сравнение: през 1970 г. СССР произвежда 344 хиляди коли годишно, а през 1975 г., след пускането на заводите в Горки и Толиати, вече 1.2 милиона.

През януари-февруари 2023 г. руските заводи са произвели само 53.9 хил. автомобила, което е със 73.5% по-малко от същия период на 2022 г., изчисли агенция "Автостат".

След спада в производството се свиха и продажбите на нови автомобили - през февруари те се сринаха с 62.5% спрямо същия период на миналата година. Продадени са общо 41 851 коли. На първо място по продажби остава Lada Granta -16 257 броя, на второ място е Lada Niva (6631 броя), а челната тройка затваря китайският Haval Jolion (2445 броя).

През 2023 г. АвтоВАЗ ще заеме 48–50% от пазара, а делът на китайските марки ще надхвърли 25%, прогнозират анализатори на Промсвязьбанка. Но ако Русия не успее да възстанови собственото си производство, тогава делът на "китайците" ще нарасне до 70%, предупреждават от Асоциацията на руските автомобилни дилъри.

Правителството очаква пълно възстановяване на руската автомобилна индустрия до 2026 г. и увеличаване на продажбите на автомобили до 1.5 милиона бройки годишно.

Икономиката да се готви за дълга изолация

Наложените от Запада санкции срещу Русия ще останат "за дълго време" и следователно местната индустрия трябва да се подготви да произвежда всички критични продукти напълно независимо, заяви Путин на срещата си с работници Тулския железопътен машиностроителен завод и в изказване на заседание на Държавния съвет за развитие в условията на санкции.

Руската икономика и нейните отделни сектори се оказаха в "епицентъра на санкционната блокада", каза той, обръщайки се към членовете на Държавния съвет.

Независимо от предприетите мерки за бързо заместване на загубената вносна технология, те не са достатъчни, отчете Путин и подчерта: "Необходими са средносрочни и дългосрочни реформи, насочени към стратегическите цели на суверенното развитие на страната".

"Най-трудното предизвикателство" са високите технологии в областта на индустриалното производство, каза той същия ден в Тула, разговаряйки с хора, облечени в униформи на работници в завода "Тулажелдормаш".

Паркът от металорежещи машини в заводите и фабриките в цялата страна, според президента, все още е зависим от чужди "настройчици, от резервни части, от сервиз".

"Разбира се, трябва да вървим към пълна суверенизация", призова той и добави, че предишните задачи за локализиране на производството - 20-35% - са загубили своята актуалност.

"Дори и да сме локализирали 90 процента от някакво оборудване, <…> колата пак няма да работи, ако десет процента не са достатъчни", каза Путин, добавяйки, че е чул тези думи от "един от лидерите" на индустриални предприятия.

"За неща от критично естество трябва да се стремим към 100% локализация, към 100% производство", подчерта президентът.

По думите му работата с чуждестранни "партньори" е възможна само когато те желаят това. В същото време е необходимо да се постигне "технологичен суверенитет на Русия" "в най-близко бъдеще", а "в критични области – пълен суверенитет", подчерта той.

Според Росстат миналата година промишленото производство в Русия не само не е намаляло, но дори е нараснало с 0.6%. През януари тази година официалната статистика регистрира спад от 2.4%, който се забави до 1.7% през февруари.

Тези данни обаче са "разкрасени" от скока на производството в отбранителните заводи, които на три смени сглобяват танкове и снаряди за руската армия в Украйна. В отраслите, които не са свързани с отбранителната индустрия, сривът достига 8% през последните 12 месеца.

Според оценките на "ЛокоИнвест" 12-месечните загуби в несвързаните с отбраната индустрии са около 8% на годишна база срещу 7% спрямо 36% ръст в секторите с висок дял на държавните поръчки за отбрана.

Числата изглеждат красиви на хартия. Но такава ситуация трудно може да се нарече "здравословна", казва Дмитрий Полевой, инвестиционен директор на "ЛокоИнвест".