В телеграма до премиера Путин му пожелава здраве и успех, а на българския народ – благополучие и просперитет.
"Разчитам, че отношенията между нашите страни и занапред ще се развиват ползотворно, в дух на приятелство и взаимно уважение”, посочва Путин.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
21 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
"надявам се" тук е "гвоздеят" на "програмата"...
Стига ни това,че вече ни е пожелал АЕЦ БЕЛЕНЕ за ДВАДЕСЕТ МИЛИАРДА ЛЕВА,и като за начало ни е пожелал ЗАЕМ ЗА ЧЕТИРИ МИЛАРДА ЛЕВА,барабар с лихвите.
2012 г наближава,Путин сигурно ще се върне като президент.Иначе в тази криза,инвестиции за милиарди не са за пренебрегване,тъй че,ще строим Белен с руснаци,германци и други приятели от ЕС.
....
Какво разбира Путин от приятелството? Натресоха ни агентите си от БСП да управляват страната от 1944 г. насам, пък сега и АЕЦ ще ни изградят. Хайде, време е да ни оставят братята поробители на мира.
Освободители - поробители.
Да живее Путин
проблемът ни е, че тези на които разчита не можем да ги насметем и власт да не им даваме, тогаз отношения в дух на взаимен интерес, кога го има, а приятелствата са за на маса.
Драги читатели, ял ли е някой от вас дренки с мечка от един и същ дрян?!!
НА РУСКИТЕ ВОЙНИ О руси, о братя славянски, Защо сте вий тука? Защо сте Дошле на полята балкански Немили, неканени гости? Желали би вас възхитени Да срещнем со сълзи и с китки… Но идете вий настървени, На грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем И тоз път сърдечно, горещо, Но взорът ви свети зловещо… Как ръце сега да разгърнем? Дошле сте да браните, клети, На хищник грабежа хайдушки, Та вместо любов и привети Вий срещате нашите пушки. О руси! Аз друг път ви славях За подвиг велик и чудесен, …
Високо ви ликът поставях Във мойта душа, в мойта песен! Вий някога знаме Христово Развяхте за благо човешко – Строшихте ни игото тежко, А днеска ни носите ново! И пак не ви мразим (не крия: Обича ви още народа); Но любим и свойта свобода, Стократно по любим я ния. За тоз кумир ния се бием И с чужд и със близък упорно И нема ний врат да превием Пред никакво иго позорно! О, колко ви, братя, жалея! О, как би желал, братя клети, Свобода и вам, и за нея, Кат нас да живейте и мрете! Иван Вазов, 1916