Путин отпусна пари за АЕЦ "Белене"

Русия се е съгласила да предостави заем от 3.8 млрд. евро на България за построяването на АЕЦ "Белене", но условията все още са в процес на договаряне и не могат да бъдат оповестени.

Иван Атанасов, член на Съвета на директорите на НЕК, съобщи пред журналисти в четвъртък, че руският премиер Владимир Путин е подписал правителствено постановление за руско държавно кредитиране на "Белене", но предстои да бъдат уточнени условията и гаранциите.

Mediapool научи от двама отлично информирани източници, че Националната електрическа компания (НЕК), която държи 51% от проекта "Белене", а 49% са на германската RWE, е поискала българското правителство да предвиди за догодина държавни гаранции в пълния обем на кредитирането.

Изпълнителният директор на БЕХ Галина Тошева уточни пред Mediapool, че гаранция върху пълния размер се иска за всеки случай, а каква точно част от гаранцията ще бъде използвана в края на краищата ще зависи от хода на преговорите и от условията на руските експортни банки.

Министърът на икономиката Петър Димитров обаче не е внесъл предложението в МС, тъй като така или иначе следващо правителство ще готви бюджета на 2010 г., а държавните гаранции трябва да бъдат гласувани и от парламента.

За тази година държавните гаранции за АЕЦ "Белене" са 600 млн. евро, но НЕК отдавна говори, че иска увеличение, макар да не е конкретизирано с колко.

В началото на 2008 г., още като президент на Русия, Путин заяви, че от държавния бюджет на страната му са заделени средства за атомната централа в България. Въпросът стана актуален тази година, когато френската "БНП - Париба", избрана да структурира финансирането, не успя да намери желаещи банки заради световната криза.

RWE търси с кого да подели риска

Преди да бъдат отпуснато руското финансиране, трябва да бъде създадена смесената компания между НЕК и RWE, която ще реализира проекта АЕЦ "Белене" и ще подпише кредитното споразумение.

Към момента RWE преговоря за подписване на договор с руската компания за търговия с електрическа енергия Inter RAO UES, както и с две шведски и една финландска компания.

Така RWE търси начин да подели разходите за строеж заради острите критики на акционерите си, че заради глобалната криза има голяма неяснота относно изпълнението на проекта "Белене", както и от това, че централата се строи в сеизмологично рискова зона.

"Сред участниците в проекта и консултантите няма колебания и няма резерви по отношение на кредитирането от Русия", каза Атанасов.

Руското правителство възнамерява да кредитира "Белене" чрез руски експортни банки, като към момента са набелязани четири. Заемът ще бъде отпуснат на съвместното дружество между НЕК и RWE, като ще се ползва директно от руския изпълнител на строителството и френския и германския подизпълнители или през акционерното дружество, но при всички положения парите ще бъдат възстановявани от джойнт венчъра.

Графикът по изграждането изостава с година

Атанасов предупреди, че всяка година забавяне на проекта ще струва на икономиката ни загуби от над 1 млрд. евро от непроизведена и непродадена електроенергия.

В същото време той съобщи, че първоначалният график за изграждането на централата изостава с 9-12 месеца и затова се налага неговата корекция. Това трябва да стане до два-три месеца със сключването на ново инженерингово споразумение с руската компания изпълнител "Атомстройекспорт".

Същинското строителство на площадката може да тръгне най-рано през пролетта на 2010 г., допълни Атанасов. До приключването на работата и подготовката за въвеждане в експлоатация на централата през 2016 г. оскъпяването на проекта ще е 20-25 процента от цената на договора с "Атомстройекспорт", потвърди той миналогодишните прогнози на НЕК.

През септември 2008 г. на терена край Белене започна разрушаването на наличното старо оборудване, доставено още преди повече от 20 години при първоначалния старт на проекта, който в последствие бе замразен и отново започнат през 2006 г.

Очакванията са този процес да приключи до август т.г., след което на площадката ще има много малко реална работа, но ще трябва да се работи по проектирането, а и Агенцията за ядрено регулиране трябва да даде дотогава да даде разрешително за строежа.

До посочения от Атанасов евентуален старт на същинското изграждане на централата трябва да се уреди и въпросът с финансирането на минималния обем дейности по проекта, за да не се стопира работата по него.

Преди ден изпълнителният директор на НЕК Мардик Папазян съобщи, че за целта са нужни 200-250 млн. лв.

В четвъртък стана ясно, че сумата ще се поделе с RWE, но не е решено все още дали финансирането на българския дял за работите до средата на 2010 г. ще бъде поето от Българския енергиен холдинг (БЕХ), в чиято структура е НЕК, или от самата НЕК. Възможни са и двата варианта, твърдят експерти.