Путин положи клетва и за пети път се обяви за президент

Най-дълго управлявалият руски управник след Йосиф Сталин, 71-годишният Владимир Путин, отново положи клетва във вторник и съгласно процедурата встъпи в длъжност като президент за пети път през последния четвърт век.

На церемония в Кремъл, която беше бойкотирана от САЩ, ЕС и Обединеното кралство, Путин се закле да "защитава правата и свободите“ на руснаците, да "служи вярно“ на народа и да "защитава суверенитета и независимостта“. на страната.

Председателят на Конституционния съд Валерий Зоркин му връчи символите на президентската власт, включително президентския знак - златен Георгиевски кръст с изображение на герба на Руската федерация и девиза "Полза, чест и слава" на златна верижка.

"Бих искал искрено да благодаря на гражданите на Русия във всички региони на нашата страна“, каза Путин, имайки предвид изборите, проведени през март. Според резултатите от гласуването, проведено в условията на военна цензура, недопускане на опозиционни кандидати и политически репресии, Централната избирателна комисия присъди победа на Путин с резултат от 87,28% от гласовете - рекорд за целия период на царуването му.

След като пренаписа конституцията по примера на африканските диктатори, Путин може да остане на власт до 2036 г. - по-дълго от всеки руски владетел от времето на императрица Екатерина II.

По продължителност на управление Путин вече надмина Пиночет (17 години), Ким Чен Ир (17 години), Бенито Мусолини и индонезийския диктатор Сухарто (20 години).

В края на петия си мандат Путин ще изпревари Николае Чаушеску (24 г.), Мао Цзедун (27 г.) и ще се изравни с доминиканския генерал Рафаел Трухильо, който се позиционира като Божи пратеник на земята и стана може би единственият политик в света, който е получилил повече гласове на изборите, отколкото са регистрираните избиратели в страната.

В случай на шести мандат Путин ще настигне Франсиско Франко (Испания) и Антонио де Салазар (Португалия), които управляваха по 36 години, и ще се доближи до рекорда на Робърт Мугабе, който ръководи Зимбабве в продължение на 38 години.

Мандатите на Муамар Кадафи (42 г.), Ким Ир Сен (46 г.) и Фидел Кастро (49 г.) може да останат непревзети за Путин.

Източници на Ройтерс, близки до Кремъл, са уверени, че Путин възнамерява да остане на власт доживот, следвайки примера на членовете на Политбюро от късния СССР.

"Не се съмнявайте, това е работа за цял живот“, каза един от събеседниците на агенцията през март. Според друг високопоставен източник оставането на Путин на власт не е въпрос на политика, а единствено на здравето на президента. И то, противно на слуховете, изглежда силно, отбелязва източник на Ройтерс.

Първият си шестгодишен мандат Путин започна през 2012 г., а втория - през 2018 г.

След нови промени в конституцията през 2020 г. той успя да се кандидатира за изборите тази година.

Започналият днес мандат ще приключи на 7 май 2030 г.

Хвърлил милион руснаци в пещта на войната, Путин обеща да се ангажира със "запазването на народа"

Владимир Путин определи "запазването на народа" като приоритет на петото си президентство, след като отприщи най-големия военен конфликт в Европа след Втората световна война и изпрати близо милион руснаци да се бият в Украйна на фона на влошаващата се демографска криза в Русия.

"Уверен съм, че ще преминем през този труден период с достойнство, ще станем още по-силни и определено ще реализираме дългосрочни планове и мащабни проекти, насочени към постигане на целите за развитие. И това, на първо място, е защитата на народа“, каза Путин в речта си при встъпването в длъжност в Кремъл.

През декември 2023 г. Путин каза, че 617 000 руски войници се бият в Украйна. В началото на април 2024 г. Министерството на отбраната съобщи, че от началото на годината над 100 хиляди души са подписали договори за служба в армията и всеки ден броят на военнослужещите по договор се увеличава с около 1000 души.

В същото време загубите на руската армия, потвърдени от независими журналисти, надхвърлиха 52 000 души, а според оценки на западното разузнаване Русия загуби в Украйна 100-150 000 души убити и около три пъти повече тежко ранени.

На този фон Русия продължава да губи население в резултат на естествения спад. В средата на април Росстат съобщи, че през януари-февруари 2024 г. страната е загубила още 129,7 хиляди души в резултат на превишаване на смъртността над раждаемостта - средният темп, с който страната измира, е 2,1 хиляди души на ден. Общо през 2016–23 г Русия загуби 3,5 милиона души в резултат на естествения спад. Този процес ще продължи и през следващите десетилетия, както следва от дългосрочната демографска прогноза на Росстат, пише The Moscow Times.