Путин пристигна в София под зоркия поглед на ЕС

В последното си задгранично пътуване като президент на Русия Владимир Путин пристигна в четвъртък на двудневно официално посещение в България. Визитата му е следена с изключително внимание от ЕС заради очакваното подписване на двустранни енергийни договорености, които срещат сериозно притеснение в Европа, и заради политическите послания, които руският президент може да отправи към международната общност по важни въпроси, засягащи региона, като бъдещето на Косово и отношенията със Сърбия.

София срещна Путин с изобилие от полиция, знамена и плакати - едните приветстващи идването му, другите, съветващи го да си ходи по-бързо, и с първи по рода си протести на граждански организации и десни партии. Целия ден държавното БНР подгряваше идването на височайшия гост с руски песни с неясен развлекателен жанр, а БНТ излъчи пряко гала концерта в НДК, с който бе открита визитата.

Путин пристигна около 18 часа с правителствения самолет Ил-96, придружен от многобройна делегация на най-високо равнище. Изненадващо той не бе придружен от съпругата си Людмила Путина, въпреки разпространената предварително програма на "първите дами на Русия и България Людмила Путина и Зорка Първанова".

Гостът бе посрещнат на летището от външния министър Ивайло Калфин. Официалното посрещане ще бъде в петък пред паметника на Незнайния войн в присъствието на президента Първанов – официален домакин, на премиера Сергей Станишев, на правителството, на депутати и обществени фигури.

Официалната цел на посещението на Путин е честването на 130 години от Освобождението на България и откриването на т.нар. Година на Русия в България. По-важната част е деловата, в която се очаква подписването на споразумения за петролопровода Бургас – Александруполис и за АЕЦ "Белене". Под въпрос е обаче подписване на споразумение на газопровода "Южен поток", макар руски медии да коментираха, че Путин не би тръгнал за България, ако има такива съмнения.

Право от летището Путин замина за концерта в НДК, където около 4000 избрани го очакваха. Той бе приветстван с ентусиазирани аплаузи и с реч на домакина си Георги Първанов. Двамата застанаха на строго декорираната с националните знамена сцена, откъдето поднесоха приветствията си, често прекъсвани от ръкоплясканията на залата.

Първанов отправи патетично послание с исторически препратки и слушаните от десетилетия слова за корените на българо-руската дружба. След това изтъкна, че предстоящото подписване на споразуменията за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис и строителството на АЕЦ “Белене”, "нашата страна се връща в мача". Чрез тях България става фактор в провеждането и отстояването на общата европейска енергийна политика, каза Първанов.

Към момента България е 90% енергийно зависима от Русия – факт, който даде основание на опозицията и граждански организации да протестират не толкова срещу визитата на Путин, а срещу "васалното угодничество" на управляващите в София.

“Ние съзнаваме, че ще дадем своя принос в общата европейска политика на диверсификация на енергийните източници”, подчерта Първанов и добави, че подкрепяме и изграждането на газопровода "Набуко". Това е важен проект за ЕС, който цели да заобиколи Русия при доставките на газ от Централна Азия за Европа.

“България винаги е страдала от своето кръстопътно геостратегическо положение. Време е да го осребрим”, заяви българският държавен глава.

С бурни ръкопляскания бяха посрещнати думите му, че кирилицата – обща писменост на България и Русия – вече е официална в ЕС.

Путин бе по-сдържан в речта си и се ограничи в рамките на любезните слова за славянските корени и общото и славянското между двата народа.

Посрещането на руския президент и обръщението на двамата президенти от концертната зала заедно със самия концерт бяха предавани директно по държавната телевизия, като впечатление направи, че живият превод на речта на руския президент се извършваше от руснак, на недотам добър български. Такова директно предаване на концерт в чест на чужд гост не се е случвало от 17 години насам, а импозантните фотоси зад руските симфоници и изпълнението на известния от съветско време певец Йосиф Кобзон извиси концерта до висините, рядко виждани и по Татово време.

Брюксел намекна на България да пази енергийния си пазар

Малко преди идването на Путин в София, Европейска комисия заяви в четвъртък, че препоръчва на България да разчита на различни енергийни източници и да развива конкурентен пазар. Така говорителят на ЕК по въпросите на енергетиката Феран Тараделас отговори дипломатично на въпросите на българските медии, как Брюксел приема енергийните проекти, които се очаква да бъдат подписани по време на визитата на Путин.

ЕК няма официално становище за тази визита, коментира Тараделас пред БНР. Той посочи, че Брюксел винаги е подкрепял проекта за строителството на петролната тръба до Александруполис, защото той ще намали напрежението по доставките през Босфора и ще има благоприятен екологичен ефект върху региона.

На въпрос дали сигурността на доставките тревожи повече ЕК или енергийната зависимост от Русия, говорителят отговори, че между двете неща има разлика и че едното от тях практически изключва другото. "Винаги сме казвали, че Русия е надежден доставчик, но за да има конкурентен пазар, трябва да има различни доставчици. Смятаме, че интеграцията на България в европейския енергиен пазар ще помогне на страната да намали зависимостта си от основния доставчик", поясни той.

По същото време българските евродепутати в Страсбург се скараха за нефтената тръба Бургас – Александруполис, в която Русия държи контрола с 51 процента участие. Проектът Бургас-Александруполис не беше гласуван като стратегически проект за ЕС, коментира българският евродепутат Румяна Желева (ЕНП). С голямо мнозинство от 581 гласа "за" и само 19 "против" и още 17 гласа "въздържали се" европейските депутати одобриха доклада за черноморската регионална политика, в който присъстват подкрепяните от Брюксел енергийни проекти.

Както съобщи миналата седмица Mediapool, в документа поименно са упоменати само петролопроводите Констанца – Триест и АМБО (Бургас-Вльора) и газопровода Набуко. Заедно с уточнението, че ЕП подкрепя и други подобни проекти в региона.

По време на дебата в Страсбург Румяна Желева призова да се изискват доклади от националните правителства на европейските държави, в които е планирано да се изгради нова газо и нефтопроводна инфраструктура, като посочи българското правителство и петролопровода Бургас – Александруполис. Необходимо е да се направят независими оценки за въздействието на бъдещите тръби върху околната среда и да се създаде механизъм за зачитане на интересите на гражданите, които живеят в региона.

Депутатът на БСП в Страсбург Маруся Любчева (ПЕС) е убеждавала колегите си колко икономически изгоден е Бургас – Александруполис и че той трябва да бъде подкрепен, за да може да отговори на всички стандарти, по които се работи в ЕС. Пред БНР тя уточни, че проектът трябва да бъде включен като приоритетен в европейските документи, защото тогава за него ще могат да се грижат европейските структури. Според Любчева, нефтената тръба все пак присъствала като приоритетен за Брюксел проект, защото проектът бил ясно разписан в документа за сътрудничество с Русия.

"Не мисля, че медиите трябва да бъдат една арена, където преди да сме дебатирали помежду си, трябва да изнасяме такива негативни информации", каза Маруся Любчева по повод създалия се конфликт в пленарната зала в Страсбург.

Владимир Путин просто не би летял до България, ако не се подписва споразумение за газопровода "Южен поток", съобщи часове преди началото на визитата руското радио "Ехото на Москва". Проектът е конкурентен на европейската тръба "Набуко". По информация, получена от някои руски медии, част от текста на споразумението вече е договорен. Според други, България не иска да отстъпи пред руския монополист "Газпром" да притежава мажоритарен пакет от акциите на бъдещата тръба на българска територия, по подобие на нефтената тръба Бургас- Александруполис.