Путин притисна София от Анкара

Турция даде съгласие за преминаване на руския газопровод "Южен поток" през нейни териториални води, което застрашава перспективите за подкрепяния от ЕС и САЩ проект "Набуко", целящ да намали енергийната зависимост на Европа от Русия, съобщава близкото до ЕК издание EUobserver. То отбелязва, че Турция, която миналия месец подписа и споразумението за "Набуко", играе двойна игра по отношение на европейската енергийна сигурност.

Руският премиер Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган се договориха в четвъртък за екологично проучване в турската част на Черно море във връзка с "Южен поток" и заявиха, че ще си сътрудничат в ядрената енергетика и преноса на петрол. Към тях се присъедини и италианският премиер Силвио Берлускони.

Посланията от тази среща засягат пряко не само ЕС, но и новото българско правителство, което обяви намеренията си да преразгледа реализацията на трите съвместни енергийни проекта с Русия. От тях най- важен за Москва е "Южен поток", като руските медии вече писаха, че ако България се оттегли или поиска по-изгодни условия, това ще оскъпи проекта и ще забави реализацията му.

До момента Русия се въздържаше от каквато и да е официална реакция по повод евентуалната ревизия на проектите в София, но сигналът, който отправи Владимир Путин от Анкара, е еднозначен – ако новото българско правителство не се придържа стриктно към курса на предишното, България ще бъде изключена от големите руски енергийни проекти и ще остане извън "голямата игра".

За същото предупреди наскоро президентът Георги Първанов, който отново повтори мантрата за превръщане на България в енергиен център на Балканите и подмина като едва ли не незначителен въпроса какви са финансовите възможности на страната.

Най-вероятно Путин преговаря с Турция не само за достъп на "Южен поток" до териториалните ѝ води, но и за сухопътен маршрут, чрез който тръбата от Турция се включва направо в Гърция и заобикаля България, а след това влиза в Сърбия и оттам в Италия.

На този етап ще има дипломатически жестове, че Турция е готова да разгледа тази възможност и чрез "Син поток - 2". Тук е добре да припомним, че преди повнече от 10 години руското правителство хвърли над 4 млрд. долара, като построи "Син поток" без икономическа логика - само за да накаже Украйна и България. Днес този проект се дава като пример за лоша инвестиция - без изгледи Русия да си възвърне вложените средства, като турската компания "Боташ" не бърза да осигури търсене, което да гарантира пълен капацитет на тръбата.

На пръв поглед дори само възможността за изключване на България от "Южен поток" е достатъчна, за да постави на колене премиера Бойко Борисов. Но то не е всичко.  Включването на Русия в петролопровода "Самсун – Джейхан", от който досега Москва по-скоро се дърпаше въпреки многократните покани от страна на Анкара, на практика обезсмисля "Бургас-Александропулис".

Отделен е въпросът, че Турция никога няма да се съгласи на изгодните условия, които България и Гърция дадоха на руската "Транснефт" в проекта "Бургас-Александруполис", включително собственост, операторски права на нефтопровода, данъчни облекчения и направо смешни транзитни такси за пренос на нефта през територията ѝ .

Но и това не е всичко. За да бъде "комплектът" пълен, в пакета договорености от Анкара има и атомната централа. Прави впечатление, че предложението за Турция е два пъти по-скъпо от цената на българската атомна централа. Разбира се, това е на етап намерения и необвързващо, но достатъчно значимо да се използва за медиен и публичен натиск над българското правителство да промени позициите си.

“Руската страна е в правото си да проучва различни варианти за осъществяването на своите проекти и интереси“, заяви лаконично министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в петък, помолен от Mediapool да коментира дали подписаният пакет споразумения в Турция може да се тълкува като натиск над София.

Залогът за Путин е висок

Детайлите от посещението на Путин в Анкара са договорени спешно в телефонен разговор с турския му колега преди десетина дни. Приблизително по това време новото българско правителство встъпи в длъжност и министрите от финансово-икономическия екип потвърдиха скептицизма си за реализацията на големите енергийни проекти в този им вид.

Ходът на Путин с Анкара се случва на фона на все по-сериозните икономически проблеми, в които затъва Русия, и разрива ѝ с ЕС по въпросите на енергийната политика. На 30 юли руският премиер подписа решение, с което страната му окончателно отказва да ратифицира Енергийната харта на ЕС.

В руските медии се прокраднаха и суми за евентуалните загуби, които ще претърпят руските компании от спирането на проектите в България - 12 милиарда долара, с което бе даден анонс за финансовото измерение на неустойките.

Всичко това дава представа за решимостта на руското ръководство да използва целия си наличен ресурс, за да оправдае досегашния курс на Путин. От съдбата на енергийните проекти на Русия и гарантирането на енергийните приходи ще зависи съдбата на евентуално негово бъдеще президентство. Резултатите за 2009 г. не са утешителни.

През първата половина на годината износът на руски природен газ за страни извън бившите Съветски републики е спаднал с 45% на годишна база, достигайки 48.8 млрд. куб. м. Това са данните, обявени от Федералната служба на потребителите, цитирани от РИА Новости на 6 август. Износът към страните от ОНД (в която влизат бившите Съветски републики без Балтийските страни) е спаднал с 37.2% до 6.2 млрд. куб.м. Общият обем на изнесения от Русия газ през шестте месеца на годината е 55 млрд. куб. м. на обща стойност 15.97 млрд. долара.

Дебат по спуснатия "конспект" от Москва?

Отвъд големия шум и пушилка около "енергийната" среща Путин – Еродган – Берлускони, обаче, реалните резултати от нея са все още на ниво намерения и пожелания. От друга страна отстъпките, които Путин даде на Турция, като че ли още веднъж трябва да покажат на българите, че с тях той няма да разговаря като с равни.

Въпреки това договореностите от Анкара несъмнено ще се използват като пропаганден коз от политици, компании, енергийни лобита и медии в България, за да оказват натиск върху Бойко Борисов.

Той ще бъде обвинен, че пропуска стратегически за страната си проекти, които ще донесат бъдещи изгоди и приходи. Така на заден план трябва да останат въпросите дали договорените от кабинета "Станишев" условия са приемливи, дали проектите са рентабилни, може ли България да си ги позволи при наследения продънен бюджет, дали всички договорености са прозрачни и пр.

Дебатът няма да е по същество и няма да навлиза в конкретни детайли, а ще се движи по спуснатия вече от руските проправителствени медии "конспект" – за историческите, културни и религиозни връзки между България и Русия, за "русофобията" на български политически кръгове, за "стратегическите интереси", "геоенергетиката" и "геополитиката", за това как не бива млади и неопитни експерти като новите министри на Борисов да се занимават с неща, които не са от тяхната компетентност, защото може да направят големи поразии и т.н.

От публичен дебат обаче наистина има нужда. Но от хладнокръвен, лишен емоции, базиран на прозрачност и информираност на публичните институции и гражданите за действителните намерения, рискове и ползи - днес и в бъдеще - от реализацията на тези проекти.

Опитът на новите министри да положат дебата именно в такава реалистична плоскост предизвика объркване в руската столица. Прекалено голяма бе вярата, че тандемът Станишев-Първанов-Овчаров гарантира бъдещето на енергийните проекти. На 5 юли обаче българският избирател, за когото по вътрешен навик Кремъл не разговаря, каза своята дума.

Сега остава по-трудната част от задачата - българското правителство да промени политическия модел, който доведе до подписването на неравноправни и недостатъчно изгодни споразумения зад гърба на обществеността и да трансформира политическата енергия и кредит на доверие в нова икономически и финансово балансирана политика към Русия. Без емоции и комплекси - както обещаха.