Путин се закле за трети път като президент, докато полицията разгони протестиращи

Владимир Путин положи клетва в понеделник за нов шестгодишен мандат като президент на Русия, докато улиците на центъра в Москва бяха зловещо спокойни, след полицейската акция срещу протестиращите.

На тържествената церемония Путин отправи призив за единство, макар че в новия си, трети по ред мандат като президент, е изправен пред нарастващо недоволство, икономически проблеми и горчиви политически съперничества, предаде Ройтерс.

Извън високите червени стени на Кремъл полицията попречи на протестите срещу Путин, арестувайки 120 души в тържествения ден, след като преди ден задържа повече от 400 души по време на демонстрации срещу управляващите в Русия.

В Кремъл обаче 2000 "сановници" аплодираха всяка стъпка на Путин по червения килим в огромна зала с позлатени колони - тронна зала на царе, където той положи клетва с дясната си ръка, поставена върху руската конституция.

"Ние ще постигнем целите си, ако сме единни, ако укрепим руската демокрация, конституционните права и свободи," каза Путин в петминутна реч след полагането на клетвата.

"Аз ще направя всичко възможно, за да оправдая вярата на милиони наши граждани. Считам, че това е смисъла на целия ми живот и моето задължение да служа на моята родина и нашия народ", заяви Путин.

Новият президент и главнокомандващ въоръжените сили бе благословен от руския патриарх Кирил. Връчено му бе и "ядреното куфарче" с кодовете за изстрелване на руските стратегически ракети.

Като премиер 59-годишният Путин запази лидерството си в Русия по време на мандата на досегашния държавен глава Дмитрий Медведев, посочен от Путин за наследник на президентския пост през 2008 година.

Сега Путин внесе в Държавната дума кандидатурата на Медведев за премиер. Очаква се тя да бъде гласуване на извънредно заседание на Думата във вторник.

Авторитетът на Путин бе отслабен през последните месеци на протести, които поляризираха Русия и изправиха бившия шпионин на КГБ пред битка, в която трябва да затвърди позициите си или рискува да бъде изоставен от бизнес и политическия елит, чиято подкрепа е от жизнено значение.

"Ние искаме и ние ще живеем в демократична държава", обяви Путин, без обаче да споменава в речта си протестите в страната.

Въпреки неговото обещание, полицията, изнервена след сблъсъците с протестиращите в неделя, в понеделник реагира и на най-малкия знак за демонстрации по улиците в центъра на Москва, много от които останаха напълно празни.

Най-малко 22 протестиращи бяха отведени, когато стотина души започнаха да скандират "Русия без Путин" близо до два луксозни хотела на около 500 метра от Кремъл.

"Това показва, че Путин е изплашен от недоволните", заяви 18-годишният студент Павел Копилков.

Десетки други са били задържани от полицията на булевард в близост до маршрута на кортежа на Путин за церемонията, включително някои, които са седяли до френско бистро със закачени протестни бели лентички на връхните си дрехи.

Кореспондент на Ройтерс съобщи, че маси и столове са били преобърнати, тъй като хората са били влачени от полицията.

"Това е срамно. Така не се отбелязва празник, така се празнува заграбване на власт", заяви Борис Немцов, лидер на либералната опозиция.

В родния град на Путин Санкт Петербург полицията също е задържала протестиращи.

Въпреки че демонстрациите, предизвикани от твърденията за изборни измами, загубиха инерция, те родиха гражданското общество, което подкопава авторитета на Путин.

Путин бе недосегаем като същински "цар" в течение на цяло десетилетие, но в края на 2011 г. срещу него се надигна вълна от небивали народни протести - хората масово излязоха на улицата, възмутени от изборните измами и корупцията, разяждаща страната.

Социалните мрежи изиграха решаваща роля в невижданите по вид и размах протести. Те бяха отприщени от разкритията на наблюдателите и опозицията за масови измами на парламентарните избори през декември, спечелени от партията на Путин "Единна Русия".

След като успя да събере десетки хиляди на протестни демонстрации срещу завръщането на Путин в Кремъл през периода от декември до март в Москва, разнородното по състав движение, вдъхновявано от опозиционера и борец срещу корупцията Алексей Навални, постепенно заглъхна поради липсата на водач и на истинска стратегия, коментират анализатори, цитирани от Франс прес.

Много от протестиращите се опасяват, че Путин няма да проведе политически и икономически реформи в третия си мандат като президент.

Той е под натиск да покаже, че може да се адаптира към новия политически пейзаж. Малцина обаче смятат, че той се е променил много, ако въобще се е променил. Според анализатори Путин трудно ще се отърси от навика да търси пълен контрол на фона исканията на увеличаващата се средна класа за повече политическа свобода.

Руската икономика е в по-добра форма от тази на повечето европейски страни, но е уязвима от всеки спад в цената на петрола, основната експортна стока на Русия. Бюджетът пък е под натиск от щедрите предизборни обещания на Путин.

Под натиска на протестите Путин обеща да бъдат вдигнати заплатите на учителите и лекарите, както и значителни социални помощи до края на мандата през 2018 г. Обяви и небивала програма за превъоръжаване на стойност 590 милиарда евро до 2020 г., също и намерения да бъдат увеличени с до 300 процента заплатите на военните. Астрономическите разходи може да разорят страната, ако всички тези мерки бъдат осъществени, твърдят експерти.

Путин заяви, че иска да привлече повече чуждестранни инвестиции чрез подобряване на бизнес климата, намаляване на корупцията и бюрокрацията, и край на силната зависимост на Русия от износ на енергоносители. Той не каза обаче как ще направи това.

Както и в миналото, той вероятно ще използва силна антизападна реторика във външната политика. Той обаче не отстъпи силното си влияние върху външната политика и като премиер, така че съществена промяна не се очаква.Франс прес отбелязва, че през първите осем години като президент (2000-2008) Путин осигури известна стабилност в Русия след либералното, но съпроводено с хаос управление на Борис Елцин.

Третият му мандат - вече шестгодишен, се очертава по-труден в днешното руско общество, обхванато от жажда за промени, която не е била толкова силна от самото разпадане на Съветския съюз през 1991 година.

Опозиционери се опасяват от втвърдяване на режима със завръщането на Путин като държавен глава. Той все още разполага със солидна подкрепа сред населението и гневно разкритикува своите противници, като ги обвини, че получават средства от чужбина.