Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Путин строи държавен капитализъм

0 коментара

Това, че заместник - ръководителят на администрацията на Владимир Путин Владислав Суриков е командирован в държавната компания Транснефтепродукт, която монополно контролира транспортирането на руския нефт, беше известно още през август, когато той влезе в съвета на директорите на тази компания. Затова постъпилата на 8 септември информация, че автор на проекта "еднопартийна Дума - 2003", чийто официални задължения са да "осигурява дейността на президента, свързана с въпросите на вътрешната политика, федеративните и междунационалните отношения" и координацията на бюджета на администрацията, стана председател на съвета на директорите на Транснефтепродукт, не беше изненада за никого.

Уставният капитал на Транснефтепродукт е равен на около 1 милиард 263 милиона рубли. 100 процента от акциите на тази компания са федерална собственост. В състава на Транснефтепродукт влизат 10 предприятия, две от които се намират на територията на Украйна и Белорусия. Именно от добрата воля на Транснефтепродукт зависи експортното транспортиране на нефта от всички руски компании - и държавни, и частни.

Спокойната реакция на обществеността по отношение на това назначение се обяснява с факта, че политиката по разставянето на приближени на Путин на важни постове в основните държавни компании се води вече отдавна и достатъчно планомерно. Ударната работа по това направление беше свършена миналото лято.

На 27 юли т.г. още един заместник на шефа на администрацията на президента и най-близък приятел на Путин - Игор Сечин, отговарящ в администрацията за ръководството на канцеларията - беше избран за председател на съвета на директорите на държавната компания Роснефт - шеста в Русия по добив на петрол.

Също през юли 2004 г. помощникът на президента Игор Шувалов (ръководител на Експертното управление, известен със своето участие в разработката на административната реформа) стана член на съвета на директорите на Российские железные дороги, които именно сега се реформират от правителството.

Почти никой от основните сътрудници на президентската администрация не е останал без длъжност в някаква държавна компания. Прессекретарят на президента Алексей Громов заседава в съвета на директорите на телевизия Първи канал (и за да не му е самотно, съветникът на президента по въпросите на взаимоотношенията със средствата за масова информация Михаил Лесин също влиза в този съвет).

Помощникът на президента по въпросите на външната политика и международните отношения Сергей Приходко оглавява съвета на директорите на компанията Тактическо ракетно въоръжение. Виктор Иванов също е зает с две неща едновременно - той помага на президента по кадровите въпроси, въпросите на държавната служба и защитата на конституционните права на гражданите, и оглавява съвета на директорите на Концерн ПВО Алмаз-Антей с оборот повече от милиард долара.

Ако говорим пък за ръководителя на президентската администрация Дмитрий Медведев, той по съвместителство се явява председател на съвета на директорите на Газпром - държавен монополист, реформата на който се отлага вече няколко години.

По принцип, Медведев зае длъжността в Газпром още през 2002 г.. Впрочем, Алмаз-Антей също стана подвластен на Виктор Иванов преди две години. Тоест, най-близките съратници на Путин и по-рано не се гнусяха да работят в държавния бизнес.

"Две в едно"

Само че едва сега може де се каже, че почти всеки влиятелен сътрудник от администрацията на президента представлява сам по себе си продукт "две в едно", отдавайки част от работното си време за решаване на въпросите на държавното управление (тъй като именно администрацията на президента приема най-важните решения, които след това автоматично се утвърждават от правителството или парламента ), а друга част - за контрол над най-важните сфери на руския бизнес.

Тази многофункционалност на сътрудниците на президентската администрация може да се обясни, както правят мнозина, с баналния предел на собствеността, в рамките на който "санктпетербургците" и "силовиците" решават своите материални проблеми, използвайки това, че цялата власт е концентрирана в ръцете на президента и неговата администрация. Към такава версия се придържа, например, Станислав Белковский, заявявайки, че новото назначение на Суриков е свързано изключително само с неговите делови интереси. По-скоро, този род интерпретации на ставащото в действителност разкриват истинската причина за измененията в държавните компании. Обаче - не напълно.

Призракът на държавния капитализъм

След анализ на летните назначения се създава впечатление, сякаш администрацията се е събрала в пълен състав, направила е списък на стратегически важните отрасли в икономиката на Русия и се е договорила кой какъв отрасъл ще вземе за себе си. Най-интересното е, че списъкът наистина съществува. Той даже се нарича "Изброяване на стратегическите предприятия и стратегическите акционерни дружества" и е бил утвърден с указ на президента №1099 също миналото лято.

В това изброяване влизат повече от хиляда предприятия. Сред тях са не само Гразпром, Роснефт, Алроса, РЖД, но и Мосфилм, Първи канал, Общоруската държавна радио и телевизионна компания, а също тамбовския завод Революционен труд и други никому неизвестни заводи, институти и акционерни дружества. 518 от тях са едноличните държавни предприятия, а още 546 са акционерни дружества, основният пакет на които е държавен.

Съгласно подписания от президента Путин указ, предприятията от споменатия списък, са стратегически и подлежат на приватизация само по определен ред. Под "определен ред" тук се има предвид, че в Русия сега има само един човек, способен да разреши приватизацията на включените в списъка предприятия - и това е президентът Путин. Нито правителството, нито Съвета на Федерацията, нито каквато и да било друга държавна структура не може да санкционира предаването на тези предприятия в частни ръце.

След подписването на указа в медиите започнаха да пристигат съобщения от различни източници, твърдящи, че попадналите в списъка предприятия най-вероятно няма да се приватизират, а самият списък ще продължава да се разраства.

В полза на предположението, че властта е набелязала сферите на бизнес, които смята да остави под свой пълен контрол, говори и фактът, че правителството продължава да проучва възможността за придобиването на 13 процента от акциите на Газпром за сумата от около 5,3 милиарда долара, в резултат на което държавата отново ще стане собственик на контролния пакет в този монопол. Това само по себе си значи обръщане на 180 градуса, тъй като тези акции бяха продадени в частни ръце едва миналата година.

Във връзка с приближаващия край на "делото Юкос" сред нефтопроизводителите отново оживява популярната някога заплаха под названието "Госнефт". Предполага се, че придобивайки евтино засега още принадлежащия на Юкос Юганскнефтегаз, Роснефт ще може, поради алианса си с държавния Транснефтепродук, да стане монополист в петролния сектор и да започне да диктува на всички участници на този пазар, които и поначало са си готови на всичко, за да запазят своята собственост, правилата на играта, включително и експортните и вътрешните цени, избора на дистрибутори и чуждестранни партньори.

Фактът, че либерализацията на най-важните отрасли на бизнеса не се явява приоритетно направление на президентската политика, се потвърждава от такива решения, като прекратяването на плановете за приватизация на отделни части на "Единна енергийна система на Русия", чийто срок на търговете беше отложен.

Определени стъпки по посока на засилването на държавния контрол се предприемат и в банковата сфера. Протичащата вяло банкова криза (започнала, между другото, заради непонятни заплахи, изказани от представителите на властта по адрес на "недобросъвестните банки" и отнемането на лиценза на една от тях - Содбизнесбанк), доведе в частност до това, че една от най-големите банки -Гута Банк - беше продадена на държавната Внешторгбанк, в ръцете на която сега са 85,8 процента от акциите на Гута.

Количествените данни също говорят, че темповете на приватизацията се снижават. През 2002 г. държавата е продала активи на стойност 2,9 милиарда долара, а през 2004 г. печалбата от продажбата на държавни акции съставлява едва 100 милиона долара. Естествено, обяснението може да бъде, че пикът на приватизацията отдавна е минал. Обаче в страната все още съществуват огромно количество еднолични държавни предприятия, които в по-голямата си част са нерентабилни.

В същото време през 2004 г. се планира да бъде продаден само едни сериозен държавен актив - 7,6 процента от акциите на Лукойл за сумата от 1,6 милиарда долара. Според плановете за придобиването на 13 процента от Газпром, излиза, че властта ще купи през текущата година повече, отколкото ще продаде. За страна, чиято икономиката все още не е напълно пазарна, такъв баланс изглежда най-малкото странен.

За формирането на нова държавна политика по отношение на бизнеса говори и риториката в изявленията на представителите на властта. Като пример може да се приведе прокарваната от министър-председателя Михаил Фрадков доктрина, според която бизнесът и държавата трябва да създават "съвместни предприятия" (например, петролните компании могат да инвестират в строителство на нови тръбопроводи, които пак ще останат собственост на Руската Федерация).

По принцип подобни предприятия съществуват по цял свят, но истината е, че са свързани основно с реализацията на социални проекти. Уникалността на идеята на Фрадков е в това, че държавата в подобно партньорство ще играе решаваща роля, оставяйки на бизнеса само възможността да влага пари в посочените от властта проекти.

Всичко това кара анализаторите да говорят, че сега в Русия се създава система, която трябва да се нарече "държавен капитализъм". Всъщност, такава форма на обществено устройство изобщо не е задължително да предизвиква негативни чувства. В качеството си на успешно развитие на подобен модел често се посочват "азиатските тигри", а също и "Новия курс" на Франклин Рузвелт, който през 1933 година приключи с олигархическия капитал в САЩ и създаде система на контрол практически над всички аспекти на дейността на американските предприятия.

Засега двата примера обаче не подхождат за адекватно описание на руската ситуация. Ако се говори за "азиатските тигри", то и в Южна Корея, и в Тайван, държавата е използвало контрола си над бизнеса най-напред, за да създаде мащабни инвестиции в сферата на развитието на технологията и инфраструктурите.

В Русия обаче всички предположения (изказвани, например, от Герман Греф) за насочване на средства от стабилизационния фонд за развитие на високотехнологичните отрасли се натъкват на непреодолима съпротива. Що се отнася до "Новия курс", то Рузвелт е създавал в САЩ не държавен капитализъм, а обществен, и неговите реформи са предполагали контрол над бизнеса не от представителите на Белия дом и "вертикалната власт", а от гражданското общество.

В света е съществувало едно общество, устройството на което сега е прието да се нарича "държавен капитализъм". Това е станало в СССР, във вида в който се е формирал след отмяната на НЕП-а и провеждането на индустриализацията и колективизацията.

Между другото, ние нямаме право даже на такова сравнение, представяващо съвременна Русия в неизгодна светлина. Сталинският държавен капитализъм - а съгласно определенията в учебниците и всеки държавен капитализъм - е съществувал не на последно място благодарение на формулираната мисия, заради изпълнението на която и се е провеждала мобилизация на обществото.

Съвременната руска власт не може де предложи на страната даже това.

Впрочем, отчитайки всичко казано, отсъствието у тази власт на мисия трябва да ни внуши надежда, че няма да успее да построи държавен капитализъм.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.