Путин вече не е политик, а Владетел на Руската Земя

Състоялата се на 12 февруари среща на кандидата за президент на Руската федерация Владимир Путин със застъпници и с пресата приличаше на всичко друго, но не е на предизборно мероприятие. Можем да я определим като богато оформена лекция - още повече, че събитието се проведе в главната сграда на Московския държавен университет. Путин приличаше на управник от високите етажи на властта, който неизвестно защо е благоволил да разкаже на гражданите своите планове за бъдещето.

По същия начин се държаха и допуснатите на срещата граждани. Представителите на пресата, които бяха 600 души, бяха строго инструктирани още на срещата в пресцентъра на външното министерство да не задават въпроси. Като има предвид, че докато влязат в университета, журналистите стояха половин час на студа в очакване на проверката от службите за охрана и още два часа в пресцентъра и в автобусите, те нямаха особена енергия за дискусия.

Що се отнася до застъпниците, те бяха до такава степен преизпълнени с чувство за значимост на момента, че представляваха твърде благодатна аудитория. Придвижвайки се през актовата зала към своите места, те си обменяха реплики от типа на: "Вървим по червен кувертюр, като в Холивуд". С изключение на няколко известни люде ( като Михаил Боярски, Леонид Рошал, Светлана Хоркина), президентът говори пред четиристотин обикновени руснаци: директор на училище в Подмосковието, ректора на Калиниградския университет, полковник от ВВС. Облечени в най-хубавите си костюми, тези хора, по всичко личи, се чувстваха най-малкото като делегати на конгрес на КПСС.

Путин започна своята реч с описание на ужасите, през които е преминала Русия след разпада на СССР. Периодът, когато руснаците са започнали да поддържат прехода към демокрация и пазарни отношения, кандидатът определи като "най-голямото достижение на страната през 20 век". "Но каква цена трябва да платим за това!" - продължи Путин. Той е запомнил 90-те години с бедност, упадък, "унизителна зависимост от международните финансови институции" и най-важното - дезинтеграция на Руската федерация на нивото на юридическите и финансовите отношения между съставляващите я субекти.

Кандидатът разказа как за своя първи мандат е успял да възстанови единното правно поле(става дума за привеждане конституциите на националните републики в съответствие с основния закон на Руската федерация), да установи вертикал на властта ( тук може да има предвид много неща - от фактическото подчиняване на регионалните чиновници на Москва до изгонването на губернаторите от Съвета на федерацията) и да направи от парламента "високопрофесионален, ефективно работещ орган" (този пункт очевидно не е нужно да се пояснява).

Отчитайки собствените си успехи, Путин премина към описание на постиженията, които в най-малка степен зависят от това кой заема поста държавен глава. Разбира се, всички присъстващи се зарадваха на това, че БВП за 4 години е нараснал с 30% и с толкова е намаляла инфлацията. На всички им беше приятно за пореден път да разберат, че реалната заплата се е удвоила, а пенсиите са нараснали с 90%, а в същото време безработицата и броя на хората с доходи под жизнения минимум е намалял с една трета.

В залата нямаше кой да напомни на Путин, че това всичко това стана не благодарение на него, на благодарение на високата цента на барел Urals.

Никой не се опита и да изясни причините за отказа на кандидата Путин да участва в предизборните телевизионни дебати. Никой не се поинтересува смята ли действащият президент, че е оправдал надеждите на избирателите, които вярват, че само неговата силна ръка може да избави страната от тероризма. Не се намериха желаещи да го попитат ще бъдат ли всички предстоящи реформи толкова "успешни", като например, военната и пенсионната.

Вярно, че излагайки своите достижения, кандидатът сам призна, че е успял само едва да подготви плацдарма за бъдещите преобразования. И така премина към описание на плановете си за идните 4 години. Трябва да се каже, че от устата на Путин не прозвуча нищо, което може да удиви когото и да било. Всички и без това знаят, че до 2008 г. ще развиваме високотехнологични отрасли, ще реформираме здравеопазването, "Газпром", енергийния комплекс, транспортната система, ще съкратим функциите на чиновниците и ще се борим с тероризма.

По-нататък той разказа как ще направим всичко това. Главният ресурс за развитието на Русия както и преди за нас остава консолидацията на обществото и властта. Освен това, няма да е лошо да развиваме вътрешния пазар, а като начало да се прекрати разпродажбата на природни ресурси и да се въведе налог върху свръхпечалбата на износителите на суровини.

Опора за тази работа ще станат влиятелните големи партии, които имат широка обществена подкрепа. Значи ли това, че партии, които имат по-тясна обществена подкрепа - тоест, представляващи малцинството - няма да бъдат допуснати до изграждането на силна Русия, президентът не каза.

Всичко това е невъзможно без свободни и отговорни медии. А за появата на такива у нас не достига съответното законодателство. Може ли това изказване на президента да се интерпретира като намек за очакваните от нас промени в закона за медиите, ще покаже бъдещето.

Като цяло, "времето на неопределеност и тревожни очаквания е минало". Настъпва време на пълна определеност. Ако се заслушате във въпросите на застъпниците на кандидата, наистина може да повярвате в това. Те се обръщат към Путин не като към един от кандидатите за поста президент на РФ, а като към мъдър човек, чието тежко мнение по разни проблеми просто им е интересно да чуят, така да се каже, от първа ръка. Помолиха Путин да сравни потенциала на подрастващото поколение с мощта на героите от миналото, да развие възгледите си за рибовъдния отрасъл и за културата или да препоръча на олимпийския отбор по гимнастика най-добрия път към победата.

Естествено, не мина и без въпроси, които имат макар и далечно отношение към политиката. По молба на трудещите се Путин изрази своето отношение към разпада на СССР. Събитията отпреди 1991 г. не са открита врата към "затвора на народите", както се смяташе до неотдавна, а "огромна трагедия", от която обикновените граждани на всички страни от състава на СССР не са спечелили нищо. Какво е равносметката на хората от Прибалтика, например, по всичко личи, Путин не се интересува. Той със съжаление призна, че разпадът на СССР е свършен факт и онова, което сега ни остава, е само да се интегрираме по нов начин към братските републики.

Гвоздей на програмата стана отговорът му на въпроса за увеличение на президентския мандат. Путин скромно призна, че на него нищо не му струва да намери аргументи за такова изменение в конституцията. Въпреки това, както е известно, той е против това да се подрива основния закон, защото - само да се започне - после трудно ще се спре. Благодарение на това, че президентът сам за себе знае (или най-близките му съратници) - за тази малка негова слабост - конституцията - по всичко личи, че тя ще бъде спасена.

А за да не се тревожи народът от бъдещата раздяла с любимия президент, Путин фактически обеща в края на втория мандат да представи своя приемник, "който достойно ще работи на това място по-нататък".

Така, на 12 февруари 2004 г. за пръв път разбрахме, че в едно нещо действащият президент се готви да продължи традицията, започната от предшественика му Борис Елцин. Остава да се надяваме, че през 2008 г. ще минем без нова чеченска кампания.

По време на срещата в кулоарите можеше да се чуе, че срещата на Путин с негови застъпници не е само първото, но и единственото мероприятие от предизборната му кампания. Президентът трябва да работи, а за избирателите има обществени приемни. Ако преди 4 години Путин все още можеше да си позволи пътешествия по градове и села, полети в кабинета на изтребител и посещения във военна болница, сега не му подхожда да се занимава с дреболии.

Доколкото Путин вече не е политик, а Владетел на Руската Земя. Поне за близките четири години.

*Публикуваме с незначителни съкращения коментара на Елена Любарская "Конспект за лекция"

Още от Свят