Путин всячески се опитва да върне на Русия статута на велика сила

Путин всячески се опитва да върне на Русия статута на велика сила

Коментарът на руското министерство на външните работи във връзка с постигнатото споразумение за иранското ядрено досие на 2 април напомня, че Москва, както и преди, играе ключова роля в този регион на света.

Неговото изявление в подкрепа на премахването на санкциите още преди подписването на окончателния вариант на споразумението се синхронизира със стремежа към по-бързата отмяната на едни други наказателни мерки – този път срещу самата Русия заради нейната намеса в Украйна. Накрая звучи тезата, според която политиката и дипломацията могат да се справят дори с най-сериозните кризи. Това означава, че целите и методите на Москва почти не се променят.

През последните седмици сплотяването на постсъветското пространство продължи. На 19 март Руската федерация подписа с Южна Осетия договор, който силно напомня на анексия. На 20 март Казахстан и Беларус предложиха на Русия да създадат регионален валутен съюз. Курсът на президента Владимир Путин спрямо Югоизточна Украйна остана същия. Подкрепяните от Москва бунтовници продължават с артилерийските обстрели, въпреки примирието, и обвиняват Киев, че иска да ограничи тяхната автономия, която макар и в доста мъглява форма, им е била призната според минските споразумения от 12 февруари.

За момента никой няма решение за хуманитарната, икономическа и финансова криза, която в момента е обхванала цяла Украйна, а не само сепаратистките региони. Неотдавна МВФ отпусна 40 милиарда долара за стабилизирането на финансовата система на страната, чиято крехкост става все по-очевидна с всеки изминал ден. Правата на киевските власти днес се оспорват не само от донбаските сепаратисти: в Украйна има достатъчно олигарси, които подобно на днепропетровския милиардер Игор Коломойски са наели частни армии за защита на своите интереси.

Както и да е, тези изгодни за Путин промени не са всичко. Руският президент трябва да разреши сериозни проблеми в рамките на проекта за създаване на "евразийско" пространство за конкуренция с Европейския съюз. Западните руски съседки Полша и Литва провеждат все нови и нови военни учения, а самата Русия се е превърнала в истинско плашило за целия регион.

Животът на руснаците става все по-тежък заради западните санкции, поевтиняването на рублата и цените на природния газ. Да, слабостта на зависещата твърде много от суровини руска икономика не е тайна за никого. Но Путин не предприе никакви стъпки за нейната диверсификация. Производителността на труда си остана ниска, а бюрократичната намеса прави нещата само по-лоши. Днес Русия преживява рецесия, а всички твърдение на президента, че страната неизбежно ще се справи с трудностите, за момента изглеждат като думи на вятъра. Към по-реалистичните програми можем да включим модернизацията на инфраструктурата (например на Транссибирската магистрала) и повишаването на пенсиите за поддържане на покупателната способност.

Демографията само изостря кризата. Путин може да се говори колкото си иска за нравственото превъоръжаване, растящата роля на църквата и финансовата подкрепа за семействата, които имат две или повече деца, но проблемът все още не е решен. Макар че след 2009 г. намаляването на населението се забави, порастването на по-малобройните поколения от 90-те години на ХХ век отново ще дръпне надолу раждаемостта. Проблемът с малкото деца, падащи се на една жена, не е характерен само за Русия. За разлика от продължителността на живота на руските мъже, която е 60 години. И това вече е сериозен проблем за Путин.

Така че пред руския лидер, който мечтае да върне на страната си предишната военна мощ на СССР и предишния блясък на Руската империя, стоят много важни задачи. Както той смята, не е достатъчно Русия само да укрепи своите западни рубежи: същото се отнася и за Южен Кавказ (Грузия, Армения и Азербайджан са длъжни да се съобразяват с Русия).

Не трябва да се забравя и за Близкия изток, където Русия провежда активна политика със Сирия и Иран: зверствата на режима на Башар Асад се отразиха върху нея, но тя все пак намира оправдание в борбата с халифата и традиционните връзки с Иран. Именно в този регион Путин се ползва с най-голямо уважение. Пищният прием, който му бе оказал маршал ас-Сиси по време на неговата визита в Кайро, бе нагледно потвърждение за това.

Тук, както и навсякъде, Путин трябва да бъде приеман насериозно. В същото време Путин сам вреди на своя образ на лидер на велика държава с провокациите във въздушното пространство в цял свят, от Норвегия до Колумбия, и заплахите да насочи ракети срещу датските кораби. Подобни изявление по-скоро подхождат на истерията на севернокорейските лидери за "море от огън" и само подкопават и доверието към Путин, и престижа на Русия. Както и безсрамната лъжа за отсъствието на каквато и да било подкрепа за сепаратистите.

Всичко това не противоречи на неговите планове за връщането на статута на велика държава на Русия с помощта на доминиращо положение в близката чужбина и централно място в Евразийския съюз и безспорната геополитическа роля в тези зони, където Русия е традиционна сила.

По БГНЕС

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?