Путин започва революция

Когато Съветският съюз колабира преди около десетилетие, първият инстинкт на Русия бе да създаде Общността на независимите държави (ОНД). Борис Елцин и неговите сътрудници знаеха, че техните интереси не съвпадат с тези на останалите страни в ОНД.

В Кремъл на ОНД гледаха като на механизъм за запазване статута на Русия като велика сила и като на компенсация за разпада на империята.

За останалите бивши съветски републики ОНД обещаваше да бъде рамката, която може да осигури по- нататъшния приток на руски стоки, петрол и газ на субсидирани цени, но без задушаващото влияние на Москва. И двете страни бяха разочаровани: Русия не беше в състояние да трансформира преимуществената си икономическа сила в политическо влияние, а останалите републики откриха, че икономическата зависимост от Москва означава също и политическа.

Много години Кремъл старателно избягваше да погледне този базисен факт. Вместо това, различните правителства на Елцин се опитаха да "консолидират" ОНД чрез създаването на многобройни нови институции и разнообразни политически декларации, като всички те имаха за цел да сближат страните - членки.

И въпреки това настъпи тотален провал: в периода на десетгодишното си съществуване и приети над 2 500 документа, нито един от тях не бе приложен изцяло. В действителност, много от лидерите на ОНД дори не могат да си спомнят, че са подписали значително количество документи.

В резултат на това ОНД се превърна в аморфна структура, която не е в състояние да извърши нищо съществено. През май т.г. почти половината от участниците в ОНД отказаха да подновят тяхното вече формално членство в Споразумението за колективна сигурност на ОНД, подписано през май 1992 г. в Ташкент.

Независимо от продължителните дискусии, членовете на ОНД все още не са успели да създадат свободна икономическа зона. След икономическата криза в Русия през 1998, някои страни от ОНД започнаха митническа война помежду си. През януари 1999 Казахстан въведе 200% мито върху хранителните продукти, внесени в републиката от Русия. Месец след това Казахстан наложи подобни мита за храни, внасяни от Узбекистан и Киргизстан. Много от тези мерки периодично бяха отменяни и наново въвеждани.

Като правило обаче, когато руските продукти са били конкурентноспособни, те срещаха митнически ограничения, докато републиките от ОНД апелираха към Москва да продължи да ги снабдява с евтино гориво. Когато Кремъл се задължи да прави това, скоро откри, че дори и доставките на субсидирани горива често не се заплащат; страните - членки на ОНД бяха по- загрижени с уреждането на международните си дългове към западни финансови институции и правителства, отколкото да елиминират дълговете си към Москва.

Играта беше добре известна на Путин, когато той пое властта в Кремъл, но онова, което го разгневи най-много беше фактът, че под претекстът за поддържане на ОНД са разигравани други стратегически игри, които не са в полза на Русия.

Създаден бе Централно - азиатски съюз на ОНД, в който влизат Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикискан. Неговата цел беше да противостои на руските военни интервенции в региона, докато точи от Кремъл максимална финансова помощ.

Много по- сериозно беше създаването на друго обединение, включващо Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова, което получи подкрепата на САЩ и чиято експлицитна цел да се противопоставя на руската заплаха.

Докато митническият съюз между Русия и Беларус западаше, новото обединение процъфтяваше.

Отговорът на Русия не се забави. В края на октомври Москва съобщи на страните от ОНД, че отменя безвизовия режим за пътувания с всички държави. Това означава, че много бивши съветски републики няма да могат повече да разчитат на постъпленията от техните граждани, които в момента работят в Русия. Те вече няма да имат изгода и от трансграничната търговия.

Индикациите сага са, че Путин планира да отиде още по-нататък, към формалното разформироване на ОНД, което ще бъде заместено от индивидуални силови действия върху ключови бивши съветски републики. Инструментите, които ще бъдат приложени, са традиционните за Русия - петролните доставки и въоръжените сили.

Руски войски са разположени в Грузия, Армения и Молдова. Армения е доволна от това обстоятелство, главно защото на руските войски се гледа като на гарант срещу военната заплаха от Азербайджан.

Независимо от това Грузия настоя за оттегляне на руските войници, при това бързо. Теоретично Путин се съобразява с това искане. На практика, обаче, руснаците сега твърдят, че Грузия е използвана като база за терористични атаки в Чечетия - полезно оправдание за оставането на нейните войски в Кавказ под друг претекст.

В Молдова, сепаратистката самообявила се "Приднестровска република", се предполага, че е разоръжена. На практика тя продължава да бъде подкрепяна от руски войски и, далеч преди да е решен проблемът, Путин предложи да посредничи в конфликта, което е сигурна индикация, че той желае да продължи присъствието на своите войски в този район.

Присъствието на руски войски в стратегически важния район на Кавказ се разбира от самосебе си. На пръв поглед, обаче, интересът на Путин в Молдова е по-трудно обясним. Републиката е малка, много бедна и не е от директен стратегически интерес за Русия, както е притисната между Румъния и Украйна, което обаче е основното предимство на Молдова пред Кремъл.

Присъствието на руски войски там е предназначено да предотврати всяко по - сериозно сближаване между Молдова и Румъния ( народите в двете държави са етнически неразличими) , докато в същото време държи под око Украйна. А Украйна си остава основната ценност за Путин.

Ухажвайки Украйна, руският лидер знае, че налагането на руското влияние над Киев е деликатна задача.

Украинската икономика може да е в окаяно състояние, но Западът няма да позволи страната да колабира. Затова Путин използва различни техники и третира Украйна с огромно уважение. Неговата първа задгранична визита като президент беше в Киев.

В същото време, обаче, той показва и зъбите на Кремъл. На украинците бе казано, че ако не уредят сметките си за внос на горива, Русия ще си прихване плащанията под формата на дял от нефтопроводите, които пресичат цялата страна.

Макар че и тук целта е самоочевдна: ако Русия безусловно има легален контрол върху тръбите, независимостта на Украйна ще бъде поставена под въпрос.

Огромният скок в цените на петрола даде на Путин стимул за действие. Не само касите на Кремъл се пълнят, но цените на внасяните от Русия горива водят към банкрут бившите съветски републики - щастливо съчетание, що се отнася до Путин.

Той знае, че най-вероятно ще предизвика съпротива от тяхна страна, но е решен да промени руската политика към страните, които Кремъл все още нарича "близка чужбина". Без повече лозунги или "хартиени" институции в ОНД, а открита сила и сплашване е новото послание на Москва.

*Статията на Jane's Intelligence е от 3 ноември, публикуваме я с незначителни съкращения

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?