Quo vadis, Русия?

В месеците след анексирането на полуостров Крим политиката на Русия се измени значително. Страната видимо опитва да намали зависимостта си от западните пазари и да омекоти икономическите щети, нанасяни от засилващите се санкции срещу ключови руски фирми и личности, сред които са близките до режима на Владимир Путин компании от Волга груп, енергийните Стройтрансгаз и Черноморнафотгаз, банките Банк Россия и СМП Банк и лица като бизнесмените Аркади и Борис Ротенберг, енергийният магнат Генадий Тимченко и мнозина членове на администрацията.

Какво се случи досега

Едно от ключовите събития, симптоматично за опитите на Русия да се отдалечи от западните пазари през последните месеци, беше подписването на споразумение за доставки на природен газ за Китай през следващите 30 години на обща стойност 400 милиарда долара, до пълен обем от 38 милиарда кубически метра на година. Въпреки че Източна Азия не е в състояние да предостави пълна алтернатива на европейските пазари и да поеме цялото руско производство на фосилни горива, сделката е ясен знак за намерението на администрацията на Путин да търси сближаване със страните от БРИКС и други развиващи се икономики.

Сходна функция изпълнява и подписаното преди дни споразумение с Иран, според което Русия ще купува ирански петрол и евентуално храни през следващите пет години. Това споразумение може да се окаже ключово в контекста на въведената от Русия през последните дни забрана за внос на земеделска продукция от наложилите ѝ икономически санкции страни, но със сигурност е белег за намеренията на страната да търси сближаване с източните и южните си съседи.

През май пък беше осъществена една от ключовите цели на руската евразийска доктрина – създаден бе Евразийският икономически съюз, чиито замисъл е да интегрира страните от постсъветското пространство по модел, сходен на този на Европейския съюз. На този етап в съюза влизат само Русия, Беларус и Казахстан, а подписаният договор предполага единствено свободна търговия и известно регулаторно уеднаквяване, но не и създаване на единна политическа власт.

Независимо от относително скромният обсег на споразумението засега, според руските власти Армения и Киргизстан също са близо до присъединяване към съюза, а е въпрос на време да започне да се обсъжда и по-значителна политическа интеграция, която да превърне Евразийския съюз в истинска "алтернатива“ на ЕС.

Другият инструмент, с който Русия сигнализира, че възнамерява да ползва в засилващото се противопоставяне със Запада, е клубът на развиващите се държави БРИКС. Значителен ход в тази насока беше споразумението за създаване на инвестиционна банка на БРИКС, която да дублира функциите на Световната банка и Международния валутен фонд в развиващия се свят.

Въпреки че банката има относително малък начален капитал – 50 милиарда долара – в сравнение с този на другите световни финансови институции, БРИКС възнамеряват да го увеличат значително в годините след създаването ѝ, а крайната ѝ цел е да се намали западното влияние, прокарвано чрез МВФ и Световната банка, и да го замести с влияние и политики, предлагани и налагани от БРИКС.

Симптоматични за бъдещия политически курс на Русия са и многократно повтаряните намерения на много големи руски фирми и банки да ограничават все повече и повече употребата на долари в международните си сделки, а вместо това да оперират в рубли и юани. Целта на този ход е отново максимално ограничаване на влиянието на САЩ върху руската икономика, а рублата/юанът (или бъдеща обща валута на БРИКС?) да се превърне в нова резервна валута.

Последният значим белег е значителното превъоръжаване и модернизиране на руската армия през последните години; свидетели на нейните възможности станахме при светкавичното анексиране на полуостров Крим и последвалите бойни действия в Източна Украйна

Празни щандове

Последният ход на руското правителство в отговор на засилващите се санкции на Запада бе да наложи реципрочно ембарго на редица хранителни продукти и съставки. Това е най-ясната и недвусмислена икономическа конфронтация от началото на украинската криза насам, която дойде след като редица западноевропейски фирми вече съобщиха, че понасят значителни загуби в следствие на налаганите на Русия санкции.

Мнозина обаче се шегуват – и с право – че администрацията на Путин този път успешно е наложила санкции срещу собствения си народ. Дни след въвеждането на мярката, журналисти публикуваха списъци с много храни, които са изчезнали от руския пазар и няма да се появят обратно до падането на ембаргото.

Русия е петият по големина вносител на храни в света, след ЕС (взет като цялост), САЩ, Китай и Япония. За 2012 г. общият обем внесени в Русия хранителни продукти е на стойност 39 милиарда долара, а значителна част от тях идват именно от Запада. Трудно е на този етап да се оцени доколко ембаргото ще ограничи достъпа до храни в Русия, най-вече понеже повечето от вносните стоки се считат за "луксозни“ на руския пазар, а от своя страна управляващите се кълнат, че подсилване на вътрешното производство и увеличение на вноса от Южна Америка и Азия могат да запълнят празнините, останали след блокирането на западния внос.

По тази причина хранителното ембарго дава началото на поредна игра на нерви. Не е известно дали управленията в ЕС (което дори обеща да обезщетява фирмите, които страдат от блокадата) и САЩ първи ще се поддадат под натиска на недоволните си производители или чашата на търпението на руския народ този път ще прелее щом редица стоки изчезнат от магазините.

Съдейки по проучванията на общественото мнение в Русия, вторият вариант е малко вероятен. Въвеждането на ембаргото дори повиши вече космическия рейтинг на президента Путин до рекордните 87%, а внимателно култивираният патриотичен фанатизъм най-вероятно би накарал руснаците да подкрепят администрацията дори и ако на щандовете останат само черен хляб и картофи. Въвежданото през последните няколко години законодателство от своя страна позволява на режима лесно и ефективно да се справя със всяка гражданска опозиция и да поддържа колосано високото си одобрение.

Обратно – в ЕС и САЩ неодобрението спрямо санкциите все повече и повече се засилва и е доста вероятно при обмисляне на следващ кръг рестрикции производителите да поведат открита война срещу западните правителства.

А сега накъде?

Спокойно можем да кажем, че ситуацията в събитията, които мнозина определят като "втора студена война“ е безизходна. По пътя на пробата и грешката Западът установи, че икономическите санкции, ползвани като универсален инструмент за натиск в международните отношения през последните десетилетия, в случая на Русия не води до желаните резултати. Даже обратно – оказва се, че нанася значителни щети на икономиките на страните, които налагат санкциите и привлича значително неодобрение.

Лъч светлина би могъл да дойде от обстоятелството, че Владимир Путин не е в състояние да разчита напълно на своите съюзници. На този етап страните от БРИКС не се обвързват с твърда подкрепа или опозиция на новия руски политически курс, а в случай, че решат да се опълчат на путиновия режим, то той ще се намери в почти пълна изолация.

Така икономиката на страната постепенно ще се върне обратно към състоянието си от първите години след разпада на СССР.

Още в първите месеци след анексирането на Крим прогнозите за растежа на руската икономика бяха преизчислени на 0.2% за 2014 г. В същото време чуждестранните инвестиции в страната прогресивно намаляват – прогнозите са, че преките инвестиции ще намалеят до 50% от своите нива от 2013 г. до края на годината. Още повече, механичното заместване на един вносител на определени продукти с друг почти никога не води до запазване на предишния баланс от цени/качество – т.е. дори и да се намерят политически удобни източници на храните под ембарго, те едва ли ще успеят да запълнят конкретните пазарни ниши напълно.

Далеч не е сигурно дали в условията на все по-забавяща и изоставаща икономика държавното ръководство ще е в състояние в дългосрочен план да поддържа огромното одобрение, на което се радва днес. В случай, че Русия успее да спечели подкрепата на останалите членове на клуба на развиващите се държави и постепенно намери нови пазари за фосилните си горива, няма видими политически пречки за продължаването на острата конфронтация със Запада.

ЕС от своя страна трябва да вземе решение, тъй като продължаването на конфронтацията с Русия рано или късно ще изисква преориентиране към алтернативни източници на природен газ. Доколкото в момента има значителна политическа воля за диверсифициране на доставките, това далеч не е невъзможно, но ще отнеме значително време и усилия в период, в който европейските икономики едва се отърсват от последиците на икономическата криза.

В случай на развитие на този "най-лош сценарий“ международната система отново ще бъде сведена до състояние, близко до студена война, с всички въобразими и невъобразими последствия от това.

________________________________

 

*Публикувано в   блога на ЕКИП