"Атоменергоремонт"" е продаден на фирма без допуск за тайни

Върховният административен съд отмени решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, с което бе одобрена сделката за "Атоменергоремонт" с "Българска енергийна компания", считана за близка до Косьо Самоковеца.

Според съдиите, одобреният от Надзора на АП приватизационен договор не е съобразен с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Решението на 3-членния състав на ВАС, което може да бъде обжалвано пред 5-членен състав, не отменя автоматично сключената вече сделка. То обаче прави възможно нейното атакуване в граждански съд от отхвърлените кандидат-купувачи за ремонтното предприятие, което работи в АЕЦ "Козлодуй".

Освен "Българска енергийна компания", в конкурса за дружеството участваха още три компании. На второ място бе класирана свързваната с хазартния бос Васил Божков- Черепа "Кобела". На трето и четвърто място са свързаната със СИБанк "Болкан енерджи фонд" и консорциумът "Интератоменерго" между испанската компания "Технатом", руската "Енергомонтаж" и регистрираната във Виена "Еконет консултинг".

"Българска енергийна компания" плати в края на юни тази година 15,630 млн.лв. за 70% от капитала на "Атоменергоремонт". За срок от 5 години, купувачът се задължи да направи инвестиции в размер на 6,190 млн.лв. и да поддържа средносписъчен брой на заетите от 781 души.

Решението на Надзора за одобряване на сделката беше атакувано в съда от зам.главния прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура Цони Цонев.

В мотивите на ВАС се припомня, че още в хода на приватизационната процедура, АП е била уведомена от "Атоменергоремонт", че в дружеството се съхранява класифицирана информация. Това налагало агенцията да предприеме мерки за защита на тази информация преди сключването на приватизационния договор.

Съдиите се позовават на закона за класифицираната информация и на свързаната с него Наредбата за общите изисквания за гарантиране на индустриалната сигурност.

Според тях купувачът на "Атоменергоремонт" придобива право на собственост върху дружество, което е част от енергийната система и е пряко свързано със сигурността на страната.

В мотивите се припомня чл.96, ал.1 от закона, който казва, че класифицирана информация може да бъде предоставяна само на юридически лица, на които е издадено удостоверение за такъв достъп.

В наредбата са поставени две условия пред купувачите на обекти, свързани с националната сигурност. Първото е самият кандидат да отговаря на изискванията на закона, а второто е да са създадени условия за защита на класифицираната информация в закупуваното дружество.

ВАС смята, че в одобрение от Надзорния съвет приватизационен договор са уговорени само мерките, които трябва да предприеме купувачът, за да защити класифицираната информация в "Атоменергоремонт".

Пропуснато било обаче уреждането на първото изискване, което предполага купувачът да получи удостоверение за достъп от НСС.

В съобщение до медиите от "Българска енергийна компания" заявяват намерението си да атакуват решението пред петчленен състав на ВАС. Пред mediapool.bg от дружеството обясниха, че не са искали допуск до класифицирана информация, защото АП не го е поставила като изискване в конкурса.

От собственика на "Атоменергоремонт" казаха още, че при тях работят служители с допуск за работа с класифицирана информация.

Сделката за "Атоменергоремонт" бе одобрена от Надзорния съвет на АП на 19 юни 2003 с 5 на 2 гласа. Против гласуваха представителите на БСП Никола Койчев и на ОДС Димитър Бъчваров. Решението си надзорът взе само три дни, след като изпълнителният съвет на АП внесе материалите по сделката.

Седмица преди одобряването на сделката, от Агенцията за приватизация обясниха, че в конкурсната документация по сделката е залегнало условие кандидатите за "Атоменергоремонт" да имат допуск за работа с класифицирана информация, който се издава от Национална служба "Сигурност" (НСС).

След решението на Надзора, трактовката от страна АП бе променена. Според ведомството наличието на допуск на кандидата не било задължително условие за сключването на приватизационния договор. Риск за самия купувач било какво ще прави с "Атоменергоремонт", ако НСС не му разреши да работи с класифицирана информация и фирмата не може да се появи на площадката на атомната централа.

Точно обратното обаче бе становището на Националната служба Сигурност, изпратено до АП. Според писмото от контраразузнаването, купувачът на "Атоменергоремонт" - който и да е той, е необходимо да има право да работи с класифицирана информация, тъй като дружеството, на което става собственик, работи на територията на атомната централа.

В прессъобщението на АП за подписване на сделката бе съобщено, че е постъпило становище от компетентните органи на Република България по смисъла на Закона за достъп до класифицирана информация и ведомството се съобразило изцяло с него. То позволявало да се пристъпи към подписване на сделката. В съобщението обаче думата "допуск" не се споменаваше.

Друг спор по сделката за "Атоменергоремонт" бе този между АП и министерството на енергетиката за критериите към купувачите. Министър Милко Ковачев настояваше, че ведомството му навреме е поискало включване на изисквания за опит в бранша, но това не било направено.

С днешното си решение ВАС потвърждава тезата на АП, че писмата на енергийното ведомство са дошли твърде късно и не е можело да бъде извършена промяна в документацията.