"Демократичното православие" в България е извън каноничната църква

В момент, когато законът за вероизповеданията в България бе употребен от полиция и прокуратура за изгонване на свещеници от храмовете, защото не признават патриарх Максим, официалният сайт на Московската патриаршия публикува интервю с депутата от НДСВ Кирил Милчев от преди месец, в което той обявява, че църковният разкол у нас се е разрешил от само себе си.

Милчев обявява, че на т.нар. митрополит Инокентий, който искал да стане самозван патриарх, е било казано, че "демократично православие" той може да си създава без да паразитира върху тялото на каноничната църковна структура.

Царският депутат, който заедно с нововремци прокара нов закон за вероизповеданията, за да бъде легитимиран издигнатият от тоталитарния режим патриарх Максим, уверява, че премиерът и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски е религиозен човек, който би искал политиката да се прави въз основа на християнските добродетели.

Българският парламент определи кой е каноничен

В новия закон за вероизповеданията, сред чиито автори е самият Милчев, ясно е посочено какво означава за нас канонична Църква и кой я представлява, заявява депутатът. Той изтъква, че законът дава право на всеки, който иска, да се отдели в своя отделна "църква", която обаче в никакъв случай не може да използва името Българска православна църква. Тя няма право да претендира и за имотите на каноничната църква - храмове, манастири и др.

Милчев дори препоръчва на свои руски колеги да се запознаят с приетия от НДСВ, БСП и ДПС наш религиозен закон през миналата година.

Той изтъква като основно преимущество на закона прогласяването на православието за традиционна религия в България и придаването на статус на БПЦ на юридическо лице ex lege. По този начин законът не задължава духовенството да ходи и да се регистрира по никакви съдебни учреждения. Това е основният пункт, който провокира напрежение сред останалите вероизповедания у нас, включително и мюсюлманите, заради които коалиционният партньор на управляващите от ДПС сега иска поправки в закони.

Привилегията за православието бе отбелязана и като неприемлива за държавите от Европейския съюз, където България се надява да бъде приета. В противоречие с нормите на международното право е също държавен орган да казва кой е каноничен, кой е легитимен и т.н. - това са въпроси, които европейското право оставя изключително в правомощията на отделното вероизповедание.

Симеон и политиците ни - проникнати от православните традиции

На въпрос до колко са близко до православието българските политици, депутатът изтъква, че българският премиер Симеон Сакскобургготски, роден в България преди изпращането в изгнание на царското семейство, е бил кръстен в православната вяра. Милчев припомни също, че при неотдавнашно посещение в Украйна, Симеон обяви, че обича теологията и богословските размисли. Тогава българските медии дори цитираха намерението му след първия си мандат да се отдаде на богословието с надеждата, че той се оттегля от политиката.

Известен български журналист е богослов

Запитан дали богословското образование в България е признато официално от държавата Милчев посочва, че в държавните университети се изучава специалност богословие. Визирайки явно уволнения заради критиките си към премиера и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски от Българската национална телевизия журналист Явор Дачков, царският депутат изтъква, че един от най-популярните български журналисти също е възпитаник на духовно училище.

Милчев изтъква, че като член на комисията по вероизповеданията в парламента, неправилно наречена Дирекция по вероизповеданията в интервюто, има възможност често да общува със Симеон и той действително е религиозен човек. По думите на депутата премиерът искал политическият живот в България да функционира въз основа на доброто, смирението и взаимопомощта, а не, както е прието в политиката, да се действа с ненавист, създаване на образа на врага и т.н.

Правителството на Национално движение Симеон Втори, което спечели изборите през 2001 година, постигна много, посочва Милчев. Негова е инициативата за прекратяване на разкола в Българската православна църква и даването ѝ на статут на юридическо лице. Той отбелязва, че в този смисъл Симеон Сакскобургготски не е сам: все повече парламентаристи са дълбоко проникнати от православните традиции, твърди депутатът.

Депутатът пропуска да отбележи пред руската аудитория колко православен е българският президент Георги Първанов, който заради подкрепата си за патриарх Максим и новия закон за вероизповеданията получи специална награда за принос към единството на православието от патриарха на Русия Алексий II.

Депутатът увърта за славянското единство

Милчев се обявява за необходимостта от внасянето на нов смисъл в понятието "славянско единство", което според него засега звучи доста абстрактно. Думите му са в отговор на въпрос изцяло в духа на линията на Московската патриаршия за изграждане на православна ос.

Депутатът приветства работата на Международната православна академия в Украйна, на която е член, и посочва, че е необходимо да се развиват отношенията между славяните и другите народи на основата на православието.

Трябва да се покаже на целия свят, че православието не е анахронизъм, че то е свобода на мислите, действията и стремеж към опознаването на вечните ценности, заявява депутатът Кирил Милчев.

Политиката на Милошевич не беше разумна

В отговор на въпрос той заявява също, че българският парламент и обикновените граждани са реагирали много болезнено на етническата чистка в Косово и Метохия.

По думите му това е бил сериозен конфликт, повлякъл даването на жертви от двете страни - на мюсюлмани и православни, като и че са били разрушени древни православни светини, които са културно-историческа ценност с историческа стойност за цялото човечество.

От друга страна, политиката на Милошевич не беше разумна, казва Милчев. Според него е можело да се гарантира мирно съществуване на сърби и албанци в този регион като се предостави на региона автономия, както беше в рамките на бивша Югославия. Властите в Москва и специално Патриаршията подкрепяха изцяло режима на Милошевич, идентична бе позицията на българския патриарх Максим, а също и на бившия лидер на БСП и днешен президент Георги Първанов.

Милчев хвали БПЦ за социалната и дейност

На фона на изключително слабата социална и благотворителна дейност на църквата депутатът посочва, че БПЦ развива социална дейност, законът ѝ дава право да открива дори болници и отбелязва смело, че у нас вече действат няколко такива здравни заведения и се осъществяват "много други благотворителни проекти".

* Интервюто е дадено за пресслужбата на Украинската православна църква, който признава върховенството на Московската патриаршия в Киев, месец преди началото на прокурорската акция срещу синода на Инокентий в България.

Споделяне

Още от България