"";Който повдига дебата за досиетата, търси елиминиране на етническия модел""

Президентът Георги Първанов обвини Иван Костов, че с искането за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност атакува етническия модел в България. "Политиците, които сега повдигат дебата за досиетата, се опитват не просто да оспорят етническия модел, а да търсят неговото елиминиране", посочи президентът.

Връзката между подновения дебат за досиетата и критиките на Костов към партията с най-много агенти - ДПС, която, според него, си присвоява заслугите за етническия мир у нас, Първанов обяви в Кърджали - бастиона на Ахмед Доган.

Това е първата директна атака на държавния глава и бивш лидер на БСП към кампанията на бившия премиер срещу т.нар. български етнически модел, олицетворяван от ДПС. От създаването на партия Демократи за силна България, лидерът ѝ Иван Костов последователно атакува претенциите на ДПС, че единствено то защитава правата на етническите турци в България. Благодарение на този електорат пък Доган е вечен във властта вече 15 години.

Етническият модел в България трябва да бъде защитен от нови атаки, каза Първанов, който бе избран за президент през 2001 г. с решаващата подкрепа на Доган. Според държавния глава тези атаки са по-скоро идеологически и са в действие през последната година.

Регионите със смесено население се нуждаят от нова политика, насочена към привличане на инвеститори, и ангажиране на държавата с амбициозни проекти, смята държавният глава.

Той прогнозира, че дебатът за етническия модел след десетилетия няма да бъде актуален, но смята, че въпросът не се решава с административни средства.

За Георги Първанов темата за досиетата не е интересна и на този етап никой в Европа не се занимава с нея.

"Нелепо е да си представим, че в Евросъюза ще тикаме политическия дебат назад", каза още президентът.

"Виждате, че сега тази тема е в периферията на политическия живот. Общо взето с тези проблеми се занимават политици, които не са във водовъртежа на нашата политика, които търсят начин да мотивират твърдото ядро. Тези, които сега поставят темата, бяха цял мандат в правителството и можеха да сторят това. Защо не са го сторили или ако са го сторили частично, или ако са изчистили част от това наследство - това е въпрос, на който историците ще отговарят или може би никой няма да знае", заяви Първанов, който до 1992 г. е работил в Института по история на БКП.

Британски експерт: Ключов е настоящият контрол над спецслужбите

Ключовият въпрос за България не е за досиетата на комунистическата ДС, а сегашният контрол на службите за сигурност, смята Джонатан Айл, директор на Кралския институт за изследвания в областта на отбраната.

"Странно е разделението между някои служби за сигурност, подчинени на президента, и други, подчинени на министър-председателя. Този въпрос, който е донякъде конституционен и донякъде практически, той е належащият въпрос в България днес. Не скандали с пожълтели досиета отпреди двайсет години", заяви Айл в интервю за българската редакция на ББС.

Въпреки непрестанните настоявания на дясната опозиция и неправителствения сектор за реформа в сектора за сигурност, тя не бе направена. Националната разузнавателна служба и НСО са подчинение на президента, а контраразузнаването, военното разузнаване и военното контраразузнаване са към изпълнителната власт, в рамките на МВР и МО. Заради непостигнатото съгласие между президент, премиер и политическите сили, службите продължават да действат без синхрон и без съвременно законодателство, макар че от няколко месеца България е член на НАТО.

"Предполага се, че тази уредба дава на президента пряк контакт със силите за сигурност, но позволява на премиера да се ползва от информацията на силите за сигурност", смята британският експерт.

Потенциално необходима информация, която може да се използва от правителството, вероятно не стига до него, защото стига до президента, и обратното, посочва Айл. Според него подобен двоен контрол не работи и при това на никакво ниво - от назначаването на български посланици до потока на информация.

Въпросът с досиетата се превърна в "политическо оръжие"

Според Айл във всяка една от бившите комунистически страни въпросът с бившите тайни служби се е превърнал по-скоро в политическо оръжие, отколкото демократичен акт или опит да се открие истината за миналото. Причината е, че голяма част от информацията на службите за държавна сигурност представлява недоказани твърдения, събрани в досиета. "Част от данните бяха унищожени още при комунизма. Досиетата са непълни. Затова дори да се вземе решение всичко да се публикува, ще бъде много трудно да се повярва, че действително всичко е публикувано", отбеляза Айл.

По думите му, най-напреднал е процесът с отварянето на архивите е в Чехия, където освен това беше прието законодателство за задължителна проверка на досието на всеки, който се готви да заеме пост във властта. Но и дори там нещата са протичали объркано.

Джонатан Айл отбелязва, че хора, които са били тясно свързани с бившия комунистически режим, по един или друг начин продължават да имат контрол в тези страни.

"Нека да не забравяме, че близо половината министри от унгарското правителство са били в миналото членове на комсомола. Президентът на Полша, Александър Квашневски, е бил министър на младежта по времето на комунизма, и даже президентът на Чешката република, Вацлав Клаус, е бил свързан - макар и в малка роля, с бившите комунистически структури".

"На всеки, който достигнеше някаква степен на отговорност в тези режими, му се откриваше досие. Това още не означава, че тези хора са действали като агенти на държавна сигурност, нито, че са били шпиони. Но че са имали досиета - това е сигурно. Това обаче не изненадва никого. Повечето хора тогава са имали досиета", заключва експертът.