"Оптималното"" използване на фискалния резерв

"Резерв" не е най-точната дума за парите, които правителството държи на депозит. Те щяха да бъдат резерв, ако бяха заделени за някакво непредвидено развитие на нещата - например ако правителството е във временно затруднение да извърши планирани разходи. Те щяха да са резерв, ако нещо ограничаваше правителството да ги изхарчи за някоя от поредните си бизнес идеи, т.е ако имаше правила, които да определят за каква ситуация ("черни дни"?) е предвиден резервът.

Именно липсата на процедурни правила, които да ограничават харченето по усмотрение на фискалния резерв, направи възможен дебата за "най-оптималното" му използване.

Част от предложенията се отнасят до финансиране на държавни проекти като инфраструктура. Това са идеи най-общо за продължаване на традицията, която беше установена с учредяването на нова държавна авиокомпания и държавен фонд за рисково финансиране.

Други предложения касаят преместването на депозита на правителството от Централната банка в търговски банки (виж повече в Управлението на фискалния резерв).

Рисковете

Харченето на повече пари от правителството означава отнемане на ресурс от производителната част на стопанството за държавни проекти. Те имат своята цена, изразена в пропуснато производство в частния сектор. Правителствените проекти са по същество бариери пред разрушаването на работни места с ниска производителност и следователно бариери пред ръста на производителността и доходите.

Преместването на (част от) депозита на правителството от Централната банка в български търговски банки е същинска парична политика. Това държавно влияние се отнася пряко до кредитната активност на българските банки. Кредитната експанзия най-вероятно ще е краткосрочна; последващото свиване ще донесе осезаема криза. (Обяснение на ефектите от паричната политика може да се намери в статията на Николай Герчев Последиците от смяната в управлението на фискалния резерв.)

Използването на фискалния резерв за финансиране на начинанията на правителството - авиокомпания, инвестиционни фондове, пътища - означава увеличаване на бюджетния дефицит. Това означава, че правителството харчи повече пари, отколкото успява да събере от данъкоплатците. Поддържането на тази стратегия дългосрочно е невъзможно. В един бъдещ момент ще се наложи да се избира между
(1) съкращаване на правителствените разходи или
(2) нови заеми, за да се финансира дефицита.

Независимо от формалните определения в учебниците по икономиката, когато правителството похарчи пари от депозита си за дейности в България - въпросните пътища, болници, инвестиционни фондове - то променя паричното предлагане. За стопанските играчи, или т.нар. "българска икономика" изведнъж се появяват повече пари, тъй като до този момент те са били държани на депозит (или инвестирани) в чужбина. Ефектът е сходен на описания в точка 2 по-горе.

Решенията

Разпореждането с депозита на правителството трябва да се ограничи със строги правила. Това включва одобряване на тези разходи от народните представители. Една възможност е харченето на пари от резерва формално да се счита за "бюджетен дефицит" и следователно това харчене да бъде одобрявано със законите за бюджета. Освен за дефицитно харчене, резервът може да се използва за намаляване на държавния дълг, което също трябва да става с одобрение от парламента.

Нека приемем, че разпореждането с резерва е обвързано с парламентарно одобрение. Тогава остава въпросът за какво е редно парламентът да дава одобрение. Легитимно е използването на фискалния резерв за покриване на държавен дълг, включително скрит (като този на държавната пенсионна система), защото положителните ефекти се разпростират върху всички данъкоплатци, а не само върху отделни групи.

Не би следвало да се получава натрупване на фискален свръхрезерв. Това означава, че е нужна дефиниция на необходимия резерв за оперативното изпълнение на фискалната програма. Всички натрупвания над това ниво - формирани от излишък от данъчни приходи, приходи от приватизация или освободени обезпечения - би следвало да се насочват автоматично към намаляване на държавния дълг.

Законовата възможност министерство на финансите да провежда парична политика трябва да бъде ограничена, като депозитът на правителството се извади от баланса на БНБ. Но това не означава депозитът да бъде прехвърлен в български търговски банки. За да няма влияние върху кредитната активност на банките, правителството може просто да съхранява резерва в депозит в чужда банка или в трезор в буквалния смисъл.