"Предстоящите избори ще са по-близки до рутинна процедура, отколкото до разтърсваща драма"

Лошо ли е ЦИК да тълкува закона? Досега тълкувателните решения на ЦИК бяха практика, бяха част от предизборната кампания и от избирателния процес.
Винаги възниква подозрение за пристрастност. Освен това по принцип е невъзможно да се създаде непристрастно към интересите на участващите правило, когато изборният процес е вече в ход и, както се казва, играчите и техните интереси са конституирани. В кампанията през 1997 г. например трябваше да се интерпретира правилото за така наречените А-отбор и Б-отбор, т.е. - партии, които имат право на повече безплатно телевизионно време. Стигна се до там, че ЦИК формулира критерии и те не бяха еднообразни с критериите от предходната кампания.
По същество това е част от спора, който познаваме от последната кампания за избиране на американски президент. Екипът на Буш защити пред съда точно тази теза. Не може правила да се създават тогава, когато играта е приключила и нещата са известни. Смисълът на управление чрез закона не позволява да се създават правила, след като станат известни факти за това, което законът регулира. В американския случай не може да се определя как ще се броят повторно бюлетините, след като веднъж вече е направено преброяване. В нашия случай не бива да се изработват критерии за причисляването на партии към различни категории (отбор А или В), след като завърши регистрацията на партиите. За да може да се изпълни изискването за безпристрастност, трябва всички условия да са известни, преди да е започнал процеса. Ако някакво условие се доуточнява след като нещата са в ход, то автоматично ще бъде в полза или във вреда на вече регистриран интерес. И ще бъде вярно твърдението, че нормата се съобразява с поведението на участващите, а не обратното.
В момента има експертно и до някъде политическо съгласие в бъдеще да се разграничат партиите, които съществуват в юридическия смисъл от партиите, които са електорални. Електорални са партиите, които или са доказали назад във времето своето значимо електорално присъствие, или са в състояние да докажат достатъчна гражданска подкрепа, за да преминат от класа "юридически регистрирани", в класа "електорални партии".
Това означава, че партиите, които присъстват в настоящия парламент, ще могат вероятно, при определени условия автоматично да се регистрират за настоящата кампания, ако разбира се, притежават действаща съдебна регистрация. Има и партии, които няма да са в състояние да отговорят на тези критерии, например новосъздадени партии. "Гергьовден" до сега не е участвала в парламентарни избори и няма как да бъде установено дали е електорално значима или не. Това се отнася и за партията на Богомил Бонев, за Демократическа алтернатива на Константин Тренчев и т.н. Всички тези партии представляват някакви интереси, които са се заявили след приключване на последните избори и търсят легитимност за бъдещо участие в политиката. Организации в подобно положение ще трябва да докажат достатъчна гражданска подкрепа, за да бъдат регистрирани за участие в избори.

Как ще изглежда това конкретно?
Има няколко начина. Първият е да се изисква нотариално заверен подпис, т. е. да се знае, че всеки, който е изразил подкрепа, е този, който действително подкрепя партията. Защото подписки могат да се произвеждат и чрез елементарни фалшификации.
Нотариално завереният подпис създава имуществен ценз, защото ако примерно се поискат 10 000 подписа, то партията ще трябва да инвестира 30 000 лв. още на етап регистрация.

Нотариалните услуги са много скъпи.
Това са частни услуги и не е възможно партиите да бъдат освободени от нотариални такси. Затова най-вероятно ще бъде създаден паралелен режим, при който образец на декларация ще може да бъде депозиран пред служебно лице в районните избирателни комисии. Всеки избирател ще може да отиде до седалището на такава комисия и след като легитимира себе си, да попълни формата. Един избирател ще има право да подкрепи регистрирането на повече от една партия, защото това не е гласуване, а изразяване на подкрепа за участието на партия или партии в изборите.
Ако числата, определени в закона, не са много големи, например 20 000 или 30 000, те не са страшни за реално съществуващите партии. Ако по този ред няколко хиляди души изразят подкрепа в полза на участието на една партия, това ще бъде много добро начало за влизащите в кампанията партии.

Всъщност вие казвате, че тази законодателна идея работи за новите партии, а не обратното?
Да. Тя създава шансове за интерес към тяхното присъствие и дори някаква нова, непозната интрига. Ще има период от три седмици, в които те ще трябва да събират хора и пресата ще оповестява, че тази партия е събрала, тази не е събрала и т. н. Шумът около една партия по време на кампанията е винаги полезен за самата нея.
Но най-важното е, че по този начин ще се ограничи, дори ще се пресече практиката за изборите да се регистрират фантомни партии. Например през 1994 година партията ОНДО (Обединение на нацията движение на онеправданите) е получило 54 действителни гласа. То между другото беше публикувало малка обява в "24 часа", че набира кандидати за своите кандидатски листи. Унизително е такива партии да бъдат насърчавани да се явяват на избори. Намаляване на броя на участващите в изборите партии от 30-40 на 15-20 освен всичко останало ще намали разпиляването на гласове. Ще отпаднат десетина партии, които в края на краищата е безсмислено да участват. Те ще продължат да съществуват като партии с легална регистрация и ще развиват дейност. Конституционното право на сдружаване няма да бъде ограничавано, както и свободата да се работи за определена кауза. Политиката не се изчерпва с участие в изборите.

Мислите ли, че така ще се създаде истински "Хайд парк" в България?
"Хайд парк" също има своята публика. Ще видим какъв ще бъде ефектът. Досега участието в избори не бе свързано с каквото и да е било усилие по регистрацията. По досега действащия закон за политическите партии 50 души регистрират в съда партия с мъгляви документи, понасят едно копие от регистрацията към ЦИК и получават примерно 5 минути време, за да си говорят с телевизионните зрители в националния ефир. Това може и да осмисля някаква потребност (с психологестките му потребности или фантазии), но няма нищо общо с обществените интереси. Подобна практика не е съвсем съвместима със здравия разум.

Може ли да се каже колко процента от избирателите се разпиляват за такива партии?
Разпиляват се 6-7 процента. Разходите за тези няколко процента обаче, т. е. на телевизионно време, на отпечатване на бюлетини и в края на краищата и работата на комисиите, които трябва да броят и да се разнасят материали напред-назад, са просто безсмислени. Пропуснах да добавя, че партия като Комунистическата вероятно ще може да участва също без регистрация. Тя е получила около 1,5% на последните избори и това е основание да се зачита нейната обществена значимост.
Друго нововъведение в избирателния закон е, че партиите ще трябва да покрият разходите по отпечатване на своите бюлетините, но това не са големи разходи. Досега бюджетът отпечатваше бюлетини по някаква схема. Примерно - брой равен на 120% от броя на избирателите за големите партии, 80% - за средните, 60% - за малките. Оттук нататък партиите ще се грижат за броя на бюлетините, във всеки случай не под определен минимум, който Централната комисия ще определи. Искам да обърна внимание, че нашите бюлетини са много евтини.

Защо?
По света се ползват т. нар. осигурени и защитени бюлетини, в които има нишки, в които има специални микро текстове и т.н. Те са нещо като ценни книжа, едва ли не. У нас бюлетините са широко достъпни, тъй като се ползва технология с пликове, в който се слага бюлетина. Действителният глас се състои от плик плюс бюлетина. Затова бюлетините се печатат на най-обикновена хартия, дори не много качествена и стойността им е стотинка или две. Партиите ще могат да поръчват някакъв брой бюлетини, оптимален за очакванията на всяка една от тях.
По-ясни и еднозначни ще бъдат новите правила за регулиране на предизборната кампания. Вече споменах за деленето на партиите на "отбори" А и Б. Към първите обикновено се причисляват парламентарно представените партии, а към вторите - извънпарламентарните. Казусите са различни, особено в коалициите. Например в ОНС има 6 партии. Някои от тях имат поне един народен представител, други като БЗНС "Никола Петков"и ФЦБ, нямат. Законът трябва да даде определение, за да няма по-късно спорове. Допълнително усложнение възниква поради практиката коалициите да се формират конюнктурно и след като приключат изборите, коалиционните отношения да се разпадат. Неясните и неустойчиви правила допълнително насърчават конюнктурните нагласи. Рационализирането трябва да започне отнякъде и е нормално да тръгне от ясните, и надявам се, устойчиви правила. В противен случай е много лесно цялата политика да се сведе до нескончаема и трудно разбираема кулоарна интрига в парламента.

Г-н Димитров, вие лично като експерт как оценявате политическото съгласие за запазване на цветните бюлетини?
Партиите, които са имали право на цвят, вероятно ще ползват това право на цвят по силата на това, че вече са свързани с него. Самият аз не съм привърженик на цветовете. Тъй като са краен брой, те представляват ограничен ресурс, който не може да бъде разпределен справедливо. След като парламентарно представените партии желаят да имат цветове и отсъждат, че са добър начин за идентификация, цветове ще има.

Как обаче ще бъдат разпределени?
Вероятно както и до сега - по привилегията на вече ползваното право или ако има свободни цветове по правото на първо заявилия.

Тоест, отново ще има опашка пред ЦИК и от нея ще хвърчат обувки на партийните пратеници, които се бият да стигнат първи, за да получат желания цвят?
Не, не може да има битка за червения цвят, не може да има за синия цвят.

А за зеления и оранжевия?
Зеленият е на Евролевицата, която изпълнява всички критерии за парламентарно представена партия. Оранжевият цвят в момента е в неопределено положение. Неговият носител е Зелената партия, но е използван от коалицията ОНС. На предишните избори той е ползван от Народен съюз, и е освен това традиционният земеделски цвят. Преди да се приеме окончателният текст на закона, е много трудно да се прогнозира съдбата на оранжевия цвят.

Има ли правно основание на някаква формация на обединени земеделци да поиска оранжевия цвят?
Законът може да създаде такива основания.

Това означава, че трябва да има политическа воля за подобно решение?
Законът може да създаде такива правни основания, освен това може отново някакво практическо решение да се измисли, но по принцип за оранжевия цвят ще има спорове между онези, които вече са ползвали този цвят. Дори и да има обединителен процес сред земеделците, това едва ли ще е обединение на всички земеделски формации.

Кога политическият елит ще престане да възприема цвета като удобна идентификация за избирателите?
На различни избори са ползвани номера на бюлетините вместо цветове. Номерата са лесно различими и за съвсем неграмотни избиратели.

Но тези категории не са ли чисто емоционални?
Чисто емоционални са. Избори без емоции са невъзможни. Както и без дребни сметчици. Не мисля, че цветът е нещо, което много ще подпомогне големите партии или много ще навреди на малките. Най-вероятно влиянието на цвета ще намалява. Съгласието да се запази бариерата от 4 % обаче е признак за устойчивост.

Как мислите, могат ли новите правила в избирателния закон да се тълкуват като ограничения на свободата, на демокрацията?
Ако погледнем назад във времето, можем да кажем, че институциите на демокрацията у нас показват признаци на стабилност и устойчивост на политическите и икономически кризи. Българската демокрация много скоро ще се причисли към консолидираните демокрации. Преминало е времето на принципните спорове коя от институциите как точно да функционира и как да си взаимодейства с останалите институции.
С наближаването на кампанията е забележимо подгряването на особен вид недоволство. В умерените случаи се казва, че "ставаме все по-малко свободни", а в крайните, че "правителството реставрира старите порядки". Да, действително, преди 10г. сме били по-свободни в оня смисъл, в който сме били действително свободни от правила, намирали сме се в един етап, в който всичко ни е изглеждало възможно и достижимо. С минаването през различни етапи от прехода, се създават все повече правила и се усложнява тяхната взаимна обвързаност. Действително вече не всичко е възможно. Преди 10г., например, бе възможно да се създаде партия и тази партия бързо да се развие като структура, след това да се наложи в живота, като кауза, идея и дори обществена кариера. Всичко това вече трудно може да се направи по същия начин. Новите партии възникват заради определена ниша. В този смисъл "Гергьовден" е партия на нишата "борба със скуката и корупцията". Но вероятността тя да стане голяма партия в този или следващия избирателен цикъл клони към нула.
Само тотално икономическо или политическо сътресение може да направи от големите партии пренебрежими фактори и така да се създадат условия за размествания в партийната система. Кризите у нас свиваха подкрепата за едната от двете големи партии, но разширяваха поддръжката за другата. Частичната загуба на легитимност на СДС само в парламентарните кулоари, и то временно, създаваше илюзия за легитимност на малките конкуренти от дясно. Същото е валидно за отношението БСП - Евролевица, въпреки че то получи санкция и на изборите през 97-ма. В днешните общо взето много по-спокойни времена вероятността да възникне една партия, която ще разруши тази структура, няма.
Ще си послужа с примера на Италия от началото на 90-те години. Съдилищата смазаха партиите и партийните елити в серия от големи корупционни процеси. Тогава може да настъпи времето на свободата, защото всичко съществувало трябва да се отхвърли и да се започне "от начало". Обичайната демокрация е нещо съвсем различно. Както се казва, тя е игра, в която гражданинът нито ще спечели, нито ще загуби кой знае какво. Предстоящите избори ще са по-близки до рутинна процедура, отколкото до разтърсваща драма.

Тоест вече не е толкова страшно да се играе на демокрация?
Много по-познато е. Понеже се оперира с познати параметри, няма как да се очакват чудеса. Тези, които ги предлагат, просто предлагат фантазии. И публиката знае това. Една от класическите политически теории свързва възникването на партии и последващата им устойчивост, с големите групови деления в обществото в най-важния момент от развитието на националните демокрации - въвеждането на всеобщото избирателно право и масовото участие в избори. Преведено на езика на близката ни история, този момент са първите многопартийни избори през 90-та година. Та възникналите тогава партии са устойчиви, за разлика от всички останали, които са ...

...извън политическия пазар?
Гражданското общество предлага много повече теми, много по-широк дневен ред . Не всичко може да влезе в политиката, не всичко може да бъде приоритет. Любен Дилов мрази понятието дневен ред в политиката. Но политическият дневен ред не е измислица. В края на краищата, светът се рационализира по определен начин, не може да бъде поддържано едно хаотично състояние, в което много въпроси някак си стоят един срещу друг и се опитват да бъдат по-важни и доминиращи. Има такова състояние - състоянието на хаоса.

А демокрацията е ред ?
Демокрацията е точно ред и просто трябва да се свикне, че в този ред има много степени, много повече степени на свобода, отколкото в който и да е друг ред.
Ако има корупция и съществува интерес тя да бъде ограничавана, може да се легитимира представляването на този интерес. Което не означава, че няма други по-важни интереси, нито че представляващите борбата с корупцията ще бъдат в състояние най-добре да се справят с прокламираната своя цел. Много по-вероятно е партиите, представляващи по-широк спектър от интереси, да бъдат в състояние да постигнат целите, които си поставят, по-успешно от партиите възникнали в ниша.
Ще дам пример със Зелените партии. На повечето от тях бяха необходими около 20 години, за да придобият статут на правителствени партньори на големите партии. Междувременно всичките християндемократи и социалдемократи по света промениха програмите си и сега те включват обширни раздели за равните права, за екологията, за здравето и т.н. И ако има промяна на политиката в тези области, то е защото големите партии инструментализират подобна промяна. И това е много по-важно, отколкото самото съществуване на Зелени партии и парламентарния им статут. Това е един от най-ефективните начини политиката да се променя.

Очаквайте втора част на интервюто на Теодора Енчева с дългогодишния член на ЦИК и политолог Димитър Димитров

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?