Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

"";В дни велики, в славно време"",N

0 коментара

Сигурно България е най-ученолюбивата държава в света, щом най-гледаното TV шоу се занимава с учебното съдържание за първи клас. Макар сценаристите на "Шоуто" да станаха напоследък източник на истина от последна инстанция и да се смята за много престижно да те покани "Слави", всъщност т.н. интелектуалци трябва да кажат нещо за читанките. Интелектуалците (ако въобще има такова нещо под слънцето) работят това да дават обяснения, а не сценаристите на "Шоуто". За сценаристите поне е ясно какво правят - грижат се да имат висок рейтинг, да имат реклами и да им върви добре бизнеса.

Мобилизацията на мощни медии около детско стихотворение обаче показва само едно - че има някакъв проблем. Макар всички да имат наум едно и също, никой от участвалите в писането на подписки и разглаголстване от последните дни не си направи труда да го обясни.

Историята е съвсем проста или поне така я разказа новият TV-ментор на българите. Имало някакво недоразумение, някои искал да махне от читанките "Аз съм българче". Доценти, някакви си, се опитали да правят нещо, но бдителните здрави сили обединиха нацията и победиха.

Според данните от последното преброяване 16,4 % от българските граждани са декларирали, че не са българи. Това е факт, който не може да се забрави, отмине и да се правим, че токова нещо няма. Ако наложим тези цифри върху един средностатистически клас с 35 първолака, ще се окаже, че има 6 деца, за които "Аз съм българче" няма да е фактически вярно. Те ще се приберат в къщи и там ще обсъдят въпроса с най-близките си хора.

Не е трудно да се сетим какво ще разкаже дядо Хасан на своя внук Ахмед за това стихотворение. Дядо Хасан ще разкаже как през 1985 или през 1986 (както му се е случило на човека), са го завели в близкия милиционерски участък и там, след като са му ударили два шамара, две или двайсет тояги (както му се е случило на човека), са му казали, че от утре е Асен. Старият човек няма как да е забравил, че същите хора, които тогава се подиграха с достойнството му, не пропускаха случая да се гаврят с него, като го карат да рецитира точно това стихотворение на Вазов.

По-учените от защитниците на "Аз съм българче" могат да възразят: Защо ни вкарвате в етнически определения за нацията? Днес са валидни политическите и гражданските. Всички деца са все български граждани, нали?

Така е, и по този начин можеше да се гледа на цялата работа, ако българската държава беше решила въпроса с това, което се нарича "Възродителен процес". Това е условието, без което е невъзможно прилагането на гражданско понятие за нация. Връщането на имената не е затваряне на проблема, както някои си мислят. Жертвите на т.н. "Възродителен процес" не получиха никакво доказателство, че българската държава ги е приела като равноправни граждани.

Нито един от авторите, деятелите, идеолозите и извършителите на престъплението, което продължаваме да означаваме с названието, измислено му от тодорживковата пропаганда, не получи дори условна присъда. Оправданията на прокурори, съдии, следователи и политици не могат да скрият факта, че от 17-те години от началото на опита на късния комунистически режим да асимилира малцинствата в България, 14 изтекоха при демокрацията. И следователно е имало всички възможности някак да се докаже на българските турци, а и на другите малцинства, че Република България на дело осъжда и отрича това, което извърши Народната република с тях.

Нека се опитаме да погледнем на "Аз съм българче" с очите на тези, които пострадаха от асимилационната практика отпреди години. За тях ученето и рецитирането на това стихотворение не е нищо повече от биографичното начало на опит за асимилиране. Когато някои от тях се опита да протестира срещу подобно нещо, му се казва: това е българската държава - тук правилата ги задават българите.

Преди няколко века един немски философ е решил въпроса с границата на свободата - тя е дотам, където е границата на свободата на някои друг. Прилагането на този абстрактен принцип в нещо конкретно като букварите, не е нещо непосилно.

Ако уважаваме нашите сънародници-турци и искаме да имаме с тях общи читанки и децата ни да играят заедно, ще сложим стихчета, които всички деца да рецитират с еднаква бодрост. Основната целта на читанките е да научат децата да четат и да пишат, а не на техните страници пишман-политици да реализират доктрини и концепции.

Само това трябваше да каже министърът на образованието, но той предпочете да избере печелившата страна и днес може да пие шампанско заедно с премиера, който също чрез някакви посредници и регенти "подкрепи Слави". В следващите дни към компанията може се присъедини и новоизбраният президент Първанов. Както се чува, той много харесал ритуала със заклеването над Библията и кръста. Само че и тази работа е като с читанките, защото има 16,2 процента, който са декларирали, че не са православни. Фактът, че в Америка правят така, не е достатъчно оправдание за новият президент. Той поне би трябвало да знае, че контекстът определя интерпретацията - в случая на държавните церемонии.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.