"Започваме с Ирак"

Г-н Улси, инспекторите на ООН все още търсят оръжия за масово поразяване в Ирак. Ще могат ли те да представят на 27 януари някакъв резултат, който да направи на първо време войната излишна?

Инспекторите няма да намерят нищо, докато не се възползват най-сетне от правото, което им дава резолюцията на ООН да извеждат иракски учени със семействата им извън страната. Само с тършуване в Ирак трудно ще се открие нещо.

Англия и Франция казват вече, че датата 27 януари не е краен срок и на инспекторите е необходимо повече време.

Инспекторите могат да търсят вечно, но без прясна информация отвътре те най-вероятно няма да успеят да открият химическите и биологични оръжия, които лесно могат да се укриват и да се местят от едно място на друго.

Ханс Бликс се оплаква, че Съединените щати все още не му дават достъп до сведенията на тяхното разузнаване. Защо ги крият?

Той узна вече някои неща, но разкриването на повече информация може да доведе до разпознаване на нашите източниците и тогава Саддам ще ги ликвидира заедно със семействата им. Затова е толкова важно учените и техните семейства да се изведат от Ирак.

Тони Блеър е заплашен от въстание в собствената му партия, а Франция се колебае да обвини Ирак в нарушаване на резолюция 1441 на ООН. Сами ли ще действат Щатите срещу Саддам?

Ние не се нуждаем от втора резолюция на Съвета за сигурност. Срам ще е, разбира се, ако британците ни изоставят, но това няма да стане. А Франция без друго ще направи каквото иска.

Защо за вас и за британците Саддам е въплъщение на злото? Северна Корея нарушава договори, изгони ядрените инспекторите и отправя люти закани към Америка, за да я принуди да преговаря с нея. Освен това Иран очевидно е решен да създаде оръжия за масово поразяване. Защо Съединените щати въпреки това са се вторачили само в Ирак?

Защото подхождаме прагматично. Ние не се ръководим от картезианската логика, че всички страни за които знаем, че имат оръжия за масово поразяване, са еднакво опасни. Иран и побърканите молли, които властват там, са в много отслабена позиция.Тяхната идеология е мъртва, клонът на който стоят е на път да се счупи. Не искам да кажа, че това ще стане в следващия месец или следващата година. Но, струва ми се, ще е най-голямата глупост да се действа с военна сила срещу тях и да се тласнат по този начин прекрасните ирански студенти отново в обятията на моллите.

Защо обаче Северна Корея е само дипломатически проблем за правителството на Буш?

Северена Корея е съвсем друг случай. За разлика от Ирак Северна Корея не е разпалвала две войни през последните 22 години. За разлика от Ирак Северна Корея не е използвала оръжия за масово поразяване срещу собствения си народ и срещу свои съседи. Северна Корея освен това е заобиколена от две ядрени сили - Русия и Китай - и от други две мощни държави - Япония и Южна Корея, плюс Америка като пета сила с нейните войски в Япония и Южна Корея. Ирак обаче е диктатура, на която трябва да попречим да настигне Северна Корея, като се сдобие с ядрено оръжие. Няма шансове Ирак да се реформира отвътре. Той е като нацистка Германия и проблемите няма да се решат със смъртта на Саддам, както се надяват някои. Големият му син Удай е изнасилвач и убиец на жени, а по-малкият - Кусай е специалист по изтезания.

Вие сравнявате Саддам с Хитлер - историческа аналогия, с която в момента охотно си служат във Вашингтон.

Саддам досега се е провинил повече от Хитлер през 1936 г., когато той навлезе в демилитаризираната Рейнска област. А нашите днешни приятели в Европа имат уклон към политика на умилостивяване на Саддам, каквато части от Европа следваха навремето спрямо Хитлер и то в момент, когато той беше тикнал вече хиляди свои сънародници в затворите и беше стъпкал Версайския договор.

Да се върнем към "оста на злото". Ирак има петрол, а Северна Корея няма. Правителството на Буш още през май 2001 г. обяви нова ориентация на енергийната политика. Не прави ли зависимостта от вноса на петрол Америка особено уязвима?

Петролът е кръвта на всички индустриални нации. Две трети от известните петролни запаси се намират в района на Персийсия залив. Когато навлезе през 1990 г. в Кувейт, Саддам се приближи до петролните полета на Саудитска Арабия. Оставаха му още няколко стотин километра и той щеше да постави под контрол близо половината от доказаните петролни резерви на света.

Значи и този път става дума за петрол...

... но не само за петролната зависимост на Америка, а на целия свят. В краткосрочен план нашата основна уязвимост е, че саудитците имат възможност бързо да намаляват или увеличават добива чрез резервния си производствен капацитет от 4 милиона барела, което е половината от резервния капацитет на целия свят. Това дава възможност на саудитците да влияят решаващо върху цената на петрола. Ние трябва да отнемем петролното оръжие на Близкия изток.

Нехайство или недалновидност беше, че Съединените щати допуснаха да станат толкова зависими от една страна като Саудитска Арабия, която междувременно се смята вече за ненадеждна?

Някогашната израелска министър-председателка Голда Меир беше казала: "Как Израил ще е избран народ, след като Господ ни е разкарвал 40 години из пустинята и след това ни е отредил за живеене единственото място в Близкия изток, където няма петрол?" За зла участ петролът в региона се държи не от демокрации като Израел, а от авторитарни режими. От това следва, че докато светът е зависим от петрола ще трябва да се спогажда някак с тези страни. Проблемът не може да се реши наведнаж. Нужна е дългосрочна стратегия.

И Ирак е само началото, така ли?

Докато почти цяла Европа вече е демократична, Близкият изток остава костеливия орех за демокрацията. Ние започваме сега от Ирак, защото Саддам е най-коварният и най-опасният. Не можем да го оставим да управлява и да се опитваме да демократизираме региона откъм перферията. Трябва да се започне от центъра на проблема.

Външната политика на Америка обаче далеч не е без вина за трудностите в Близкия изток.

Близкият изток нагледно илюстрира чърчиловата мисъл, че американците накрая винаги правят правилното, но чак след като изпробват всички погрешни възможности.

И как по-точно важи това за Близкият изток?

Дълго време ние гледахме на Близкия изток само като на наша бензиностанция. Една от причините, поради които демокрацията не отбеляза напредък в арабския свят, беше, че вниманието ни бе съсредоточено само в петрола. Ярка илюстрация за това беше поведението ни през 1991 година. Тогавашният президент Буш успя по забележително умел начин да изкове коалиция срещу Ирак, спечели войната, но сетне се съгласи на примирие, при което Републиканската гвардия на Саддам остана непокътната, а ние стояхме и гледахме как тя изкла кюрдските и шиитските бунтовници. Светът и Близкият изток разбраха посланието така - щом е възстановено подаването на петрола, на американците им е все едно какво става с хората в Близкия изток. Мисля, че това беше най-лошото външнополитическо решение на САЩ през последната четвърт на миналия век.

И сега Америка иска да поправи грешката?

Решението от 1991 г. ни преследва като призрак.Смяната на режима в Ирак ще стане с цената на много човешки жертви - много повече отколкото, щяха да бъдат, ако тогава се бяхме притекли на помощ на въстаналите кюрди и шиити или най-малкото бяхме попречили на Републиканската армия да настъпи срещу тях.

По БТА

Споделяне
Още от Свят